Решение № 2925 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6536/2008 г.

Решение № 2925 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6536/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Диаманди Димитров Беждремов от гр. Асеновград, срещу решение № 255/17.03.2008 г. по адм. дело № 2039/2007 г. на Пловдивски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № А-1543/19.10.2007 г. на Кмета на Община Асеновград, с която е възстановено правото на собственост на н-ци на Георги Батуров върху новообразуван имот № 27.508, местност "Параколово" по плана на новообразуваните имоти в землището на Асеновград. Заявява, че е ползвател на имота повече от 40 години и има правен интерес да обжалва тази заповед, която счита за неправилна, незаконосъобразна и постановена в несъответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че при постановяване на решението си Административният съд не е обсъдил факта, че в обявлението за съобщаване на заповедта на заинтересованите лица срещу три от имената се е подписала едно и също лице - Цвета Батурова, което е съществено процесуално нарушение и води до порок на атакуваната заповед. Моли съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - Кмета на Община Асеновград не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е допустима, а по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия закон и представените по делото доказателства, които обуславят направените изводи от съда относно законосъобразността на оспорения административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Дадена е възможност на касатора да защити правата си, но същият не се е възползвал, в тази насока не са представени доказателства. Претенциите за извършените подобрения следва да реализира по друг ред. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е обосновано. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 4. IV.08. касационната жалба (наименована само "жалба") се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок и като подадена от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 255 от 17.03.2008 г. по адм. дело № 2039/2007 г., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, V състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Диаманди Димитров Беждремов от гр. Асеновград, срещу Заповед № А-1543/19.10.2007 г. на Кмета на Община Асеновград. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че процесната заповед е издадена от материално компетентен орган, при и по повод на възложените му функции, в задължителната писмена форма и при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон. Освен това е приел, че жалбоподателя е бил уведомен с писмо за възможността, която му предоставя чл. 72 от ЗС относно извършените от него подобрения в имота, което не е оспорено, поради което той е наясно за възможностите за обжалване на процесната заповед по реда на АПК и по реда на исковото производство. Приел е също, че правилно административния орган е възстановил собствеността на наследниците на Батуров, като се е позовал на представени по-рано доказателства в преписка на Поземлена комисия Асеновград № 1614/1992 г. Така постановеното съдебно решение е правилно, но като краен резултат. Съдът очевидно не е разбрал същността на правния спор и затова погрешно е квалифицирал образуваното пред него производство като такова с правно основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оспорената заповед № А - 1543 от 19.10.2007 г. Кметът на Община Асеновград е възстановил правото на собственост на наследници на Георги Николов Батуров върху новообразуван имот № 27.508, местност "Параколово", землище на гр. Асеновград, с площ 1600 кв. метра, заедно с построените в него сгради. Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изречение първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност ПАРАКОЛОВО, землище на гр. Асеновград, одобрен със заповед № 50 от 13.02.2003 г. на Областния управител на област Пловдив, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и № 1614А от 1.09.1993 г. на ПК (ОСЗГ гр. Асеновград по заявление № 1614 от 8.01.1992 г. по чл. 11 ЗСПЗЗ, молба вх. № 94. Ц. 20 от 7.05.2007 г. и скица № 324 от 21.08.2007 г. Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ "възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота", а според чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, заповедта на кмета на общината с точно индивидуализиране на имота се издава въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4, а това е планът на новообразуваните имоти. Следователно правното основание на образуваното пред Пловдивския административен съд производство е това по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е последният етап от земеделската реституция, като преди това се развиват няколко други производства - задължително административни, а в случай на обжалване и съдебни. Без да проследява тяхната хронология, настоящият състав намира, че следва да се спре само на последното производство - това, което служи като основание за издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно - производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Поредна възможност за заплащане стойността на земята от ползвателите, респ. техните наследници е предвидена в § 29 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.). Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Когато претендираните от бившите собственици по земеделската реституция земи се намират в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Затова и в решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ не се посочват граници (съседи), а се описват само размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи - раздадени на ползватели или останали държавни (общински). Обжалван или не, в конкретния случай от данните по делото е видно, че планът на новообразуваните имоти на местност ПАРАКОЛОВО, землище гр. Асеновград е влязъл в сила и според него на наследниците на Георги Николов Батуров е отреден новообразуван имот № 27.508 с площ от 1600 кв. метра. След като заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то тя трябва да съответства на неговото съдържание. В случая е налице съответствие с ПНИ и издаденият административен акт е законосъобразен. Заповед № А-1543 / 19.10.2007 г. на Кмета на Община Асеновград е съобщена освен на жалбоподателя записан с името Дамян Димитров Беждремов, още и на Георги Николов Батуров (внук), Венко Николов Батуров и Цвета Георгиева Батурова, но тези лица не са били конституирани в първоинстанционното производство като заинтересовани страни. Допуснато е съществено процесуално нарушение, защото съдът е обсъждал законосъобразността на заповед, изцяло благоприятна за наследниците на Георги Николов Батуров и издадена по молба на Цвета Георгиева Батурова, с която молба е поставено началото на административното производство. Независимо от това, съдебното решение не може да бъде отменено, защото съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът служебно следи за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, но не и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а такова оплакване в касационната жалба няма. Дори обаче да имаше такова възражение, то чужди права пред съд могат да се защитават само в определени от закона случаи, какъвто не е настоящия. За наследниците на Георги Николов Батуров е съществувала възможността за подаване на касационна жалба на основание чл. 210, ал. 2 от АПК, но те не са реализирали това свое право, защото постановеното съдебно решение е благоприятно за тях - подадената срещу ползващата ги заповед жалба е отхвърлена. Обстоятелството, че в съобщението за издадената заповед се е подписала само Цвета Георгиева Батурова освен за себе си и още за останалите наследници - Георги Николов Батуров и Венко Николов Батуров, не прави незаконосъобразна нито заповедта, нито съдебното решение. Този начин на връчване и получаване на съобщения е допустим от ГПК и АПК, още по-вече, че именно Цвета Георгиева Батурова е инициирала административното производство и по нейната молба е издадена заповедта на Кмета на Община Асеновград. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила с посочените коригиращи мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,