Решение № 6411 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2021 г.

Решение № 6411 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба министъра на правосъдието против решение № 520/01.02.2021 г. постановено по адм. дело № 7663/2020 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № СД-05-87 от 28.05.2020 г., издадена от същия административен орган и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението за преместване на нотариус В. В. - Г. в друг съдебен район, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че предпоставките на чл. 34б, ал. 1 Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) не са изпълнени и изводът на съда в обратен смисъл е направен без да е отчетено, че при преценка на необходимостта от откриване на допълнително място за нотариус в определен район, министърът на правосъдието изпълнява правомощията си в условията на оперативна самостоятелност. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата В. В. - Г. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът Съвет на нотариусите при Нотариалната камара на Република България не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София – град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед № СД-05-87 от 28.05.2020 г., издадена от министъра на правосъдието, с която не се разрешава преместване на нотариус В. В. – Г., вписана в регистъра на НК под № [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд – Видин, в съдебния район на Софийския районен съд. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до противоречие на административния акт с материалния закон. Правилно е прието, че в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК от страна на административния орган не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са събрани релевантните за изясняване на спора доказателства. Не е установен броят на жителите в района на Софийския районен съд, както и на нотариусите в същия съдебен район с оглед преценката за спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗННД и възможността за откриване на допълнително място. В този смисъл от страна на органа не са събрани доказателства, а формално е възприето отрицателното становище на Съвета на нотариусите при Нотариалната камара по заявлението на В. П. в друг съдебен район и съдържащите се в становището данни за броя на вписаните действащи нотариуси в районите на Районен съд – Видин и на Софийския районен съд. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като засягат законосъобразността на издадената заповед, която е постановена без да е установено, че условията за преместване на нотариус в друг съдебен район по чл. 34б, ал. 1 ЗННД не са изпълнени. Както административният съд правилно приема, посочените процесуални пропуски водят до постановяване на заповедта в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД. Съгласно цитираните разпоредби нотариус може да бъде преместен в друг район на действие поради важни причини – обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, семейно положение и др., които са настъпили независимо и извън волята му, след придобиване на правоспособността и които му пречат да изпълнява нотариални функции в съществуващия район на действие и при открито място по чл. 10 от ЗННД, разпоредба, която регламентира минималния брой места за нотариуси в определен район, съобразно числеността на населението и конкретната необходимост по преценка на министъра на правосъдието (чл. 10, ал. 4 от ЗННД). Изброените предпоставки са кумулативни, т. е. преместването може да се осъществи само при едновременното наличие на двете условия - важни причини, които да налагат преместването и открито място за нотариус в района, в който действащият такъв иска да се премести. В случая правилно и с оглед представените доказателства е преценено, че са налице важни причини за преместването на нотариус В. В. – Г., вписана в регистъра на НК под № [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд – Видин, в съдебния район на Софийския районен съд. Законосъобразно е прието, че семейното положение на заявителката, здравословното състояние на малолетното й дете и свързаната с това необходимост детето да продължи да се развива и да учи в максимално сигурна, позната и непроменяща се среда представляват важни причини по смисъла, изяснен по- горе, които са пречка нотариусът да продължи да изпълнява служебните си функции в съдебния район, в който е регистрирана. Всъщност в този смисъл са съображенията на административния орган, изложени в оспорената заповед. Заключението на административния съд за кумулативното наличие на втората от предвидените в чл. 34б, ал. 1 ЗННД предпоставки за преместване - открито място по чл. 10 от закона, също се споделя от настоящата инстанция. Изводът на решаващия съд в този смисъл е обоснован от представените по делото доказателства за броя на населението в гр. София по постоянен и настоящ адрес и от броя на нотариусите с район на действие района на Софийския районен съд, чието съотношение съгласно изискванията чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗННД налага заключението, че към момента на постановяване на административния акт броят на нотариусите е по-малък от законово определения. В подкрепа на направения извод са и данните, че в района на Софийския районен съд са назначени само трима от общо петимата класирани кандидати за нотариуси в този съдебен район при проведения през 2018 г. конкурс за заемане на вакантни места за нотариуси в страната. Тези обстоятелства, както се посочи, не са установени и не са обсъдени от административния орган. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗННД, според която министърът на правосъдието може при необходимост да открие допълнително място за нотариус в съответния район. Следователно законодателят предоставя на министъра на правосъдието възможност с оглед конкретните обстоятелства да прецени необходимостта от допълнително място за нотариус в съответния район, дори бройката да превишава установената съгласно чл. 10, ал. 1 ЗННД. В случая тази възможност не е обсъдена от органа. Възражението на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като преценката на министъра на правосъдието по чл. 10, ал. 4 ЗННД е в условията на оперативна самостоятелност, е неоснователно. Следва да се посочи, че административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричния текст на чл. 169 АПК. В случая правото на органа на свободна преценка е упражнено в нарушение на принципите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК, тъй като възможността по чл. 10, ал. 4 ЗННД не е обсъдена с оглед конкретните обстоятелства, установени от събраните доказателства, като не са изложени съображения за съответствието на избрания от органа вариант за поведение с целта, за която актът се издава. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице материалноправните основания за отказа на министъра на правосъдието да разреши преместване на нотариус В. В. – Г., вписана в регистъра на НК под № [номер], с район на действие съдебния район на Районен съд – Видин, в съдебния район на Софийския районен съд. Издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя оспорения акт на министъра на правосъдието и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно, още повече че конкретни съображения в този смисъл в касационната жалба не са изложени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след събиране и обсъждане на релевантните за изясняване на спора доказателства. Съдебното решение е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК, като са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда правни изводи. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,