Решение № 37 от 10.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1280/2017 г.

Решение № 37 от 10.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1280/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски С касационен протест от Окръжна прокуратура-Благоевград се атакува на основание чл. 346, т. 4 от НПК решение № 5121 от 10.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 79/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград с доводи за допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК с искане за отмяната му и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи и отправеното искане. Подсъдимият М. С. К. от Благоевград и защитникът му адв. А. К. от АК-София оспорват протеста и молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд провери правилността на протестираното решение в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: Първоначално обвинението срещу подсъдимия М. С. К. от Благоевград е било разгледано по НОХД № 211/2015 г. по описа на Районен съд-Благоевград, като с присъда № 5638 от 16.07.2015 г. същият е бил признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за осъществено от него на 25.07.2013 г. в Благоевград престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Благоевград и с решение № 3000 от 06.06.2016 г. по ВНОХД № 388/2015 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград същата е била отменена и наказателното производство срещу подсъдимия К. е било прекратено на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК вр. чл. 4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС. Въззивното решение е било проверено по касационен ред по подадения от Окръжна прокуратура-Благоевград касационен протест, като с решение № 276 от 08.02.2017 г. по н. д. № 827/2016 г. - III н. о. ВКС го е отменил в частта, с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда за осъществено от К. престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и наказателното производство е било прекратено, като делото е върнато на въззивния съд за новото му разглеждане в отменената част с указания за правилното прилагане на закона. При новото разглеждане на делото по ВНОХД № 79/2017 г. от Благоевградския окръжен съд, след проведено въззивно съдебно следствие с поставеното на настоящата касационна проверка решение № 5121 от 10.10.2017 г. окръжният съд отново е отменил изцяло протестираната първоинстанционна оправдателна присъда № 5638 от 16.07.2015 г. по НОХД № 211/2015 г. на Районен съд-Благоевград и е прекратил на същото основание наказателното производство по делото. Решението е било постановено при особеното мнение на чл. от въззивния съдебен състав. В касационния протест на Окръжна прокуратура-Благоевград са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по извеждане на правно значимите фактически обстоятелства във връзка с правилното приложение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и за неправилно приложение на материалния закон, като се претендира за отмяната на въззивното решение и за връщане на делото на окръжния съд за новото му разглеждане от друг негов състав за изпълнение на указанията, дадени в първото отменително решение на касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема протестът за допустим, подаден от страна в процеса с право на жалба/протест, в законоустановения срок и срещу въззивен съдебен акт, постановен за първи път от въззивен съд, водещ до прекратяване на воденото срещу подсъдимия К. наказателно производство и подлежащ на основание чл. 346, т. 4 от НПК на редовна касационна проверка. Разгледан по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН: Въззивното решение е постановено в разрез не само с указанията в предишното отменително решение на касационната инстанция по делото, което съгласно чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК е задължително за въззивната инстанция, но и на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г., т. 1.1, т. 1.2.2 и т. 2 (стр. 17, 21-25) на ОСНК на ВКС. И ако в отменителното касационно решение е бил направен анализ на приетите за установени факти, относими за разрешаване на процесуалния проблем във връзка с приложимостта на правилото ne bis in idem и забраната за повторно съдене на подсъдимия за едно и също деяние при окончателното му наказване с влязло в сила наказателно постановление за осъществено от него административно нарушение, то в цитираното ТР е указан и пътят за преодоляване на колизията между административно-наказателното и наказателното производство и компенсиране на допуснатото нарушение на посоченото правило. Неоснователно подсъдимият и защитникът му оспорват възможността да бъде ценено постановеното по КНАХД № 492/2016 г. на Административен съд-Благоевград решение № 206 от 13.02.2017 г. на плоскостта на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от НПК като "доказателствено средство, което не е събрано при условията и по реда на НПК". Това решение е влязъл в сила публично оповестен съдебен акт, имащ за конкретния случай сила на пресъдено нещо и задължително за страните и административните и съдебни органи във връзка с разрешения казус. Видно от него, подс. К. и защитникът му са взели участие в развилото се по предложение на административния ръководител на ОП-Благоевград производство по реда на чл. 70 от ЗАНН, приключило с възобновяване на производството по НАХД № 616/2015 г. на РС-Благоевград, отмяна на постановеното по него решение и на потвърденото наказателно постановление № 240 от 26.08.2013 г. на Началника на РУП-Благоевград за санкциониране на К. за извършеното административно нарушение по ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение разпореждане на полицейски орган. Или, това решение не е неизвестен за ответниците по касацията факт и възражението им следва да се остави без уважение. Още повече, че то е постановено към началото на разглеждане на подновеното въззивно производство пред ОС-Благоевград по ВНОХД № 79/2017 г. и е било задължително неговото съобразяване както от страните, така и от съда. Вярно е, че за известен период от време по водене на настоящето наказателно производство е имало нарушение на принципа, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС, но с отмяната на НП е постигната визираната в цитираното ТР на ОСНК на ВКС компенсация за допуснатото нарушение. При тези обстоятелства въззивният съд не е имал основание да разсъждава наново какъв е характера на двете производства - административно-наказателното и наказателното съобразно практиката на ЕСПЧ и на ОСНК на ВКС, за установяване и преодоляване на нарушението на коментирания принцип и за прекратяване на последното на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК вр. чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС. С това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК налага отмяна на постановеното от него решение и ново разглеждане на делото от въззивния съд. С оглед избрания процесуален ред за решаване на делото по останалото висящо наказателно обвинение срещу подс. К. (при предстоящо влизане в сила на 05.11.2017 г. на изменението на чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, обн. ДВ, бр. 63/2017 г. от 04.08.2017 г.), окръжният съд е пренебрегнал задълженията си по анализ и оценка на събраните по делото доказателства и по приложение на правото, поради което липсва дължимото се произнасяне за решаването му по същество и отговор на наведените от страните доводи, което също предопределя ново разглеждане на делото в рамките, очертани от предишния касационен състав. Абсолютно голословно е възражението на защитата относно рамките както на фактическото обвинение, така и по приложението на материалния закон при отпадане на квалифициращите обстоятелства по чл. 325, ал. 2 от НК (според решението на ВКС като съд по правото) и преминаване към основния състав на хулиганството по чл. 325, ал. 1 от НК, по което съдът следва да се произнесе по същество. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение