Решение № 5645 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2019 г.

Решение № 5645 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Нованор" ООД, срещу решение № 5468 от 04.09.2019 г. по адм. дело № 1930/2019 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РД-16-66/17.01.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" /УО на ОПИК/, с което е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение № BG16 RFOP002-1.005-0312 на "Нованор" ООД. Касационният жалбоподател релевира неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изяснил в пълнота фактическите обстоятелства по спора. Неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. По изложените съображения моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и вместо него – постановен друг, с който да се отмени решението на Ръководителя на УО по ОПИК за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на дружеството. Претендира съдебни разноски. Ответникът – ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерство на икономиката, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че УО на ОПИК законосъобразно е отказал предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на "Нованор" ООД, на основание чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ, вр. чл. 55, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗОП. Съдът е приел, че фактът на несъответствие на подадените от "Нованор" ООД данни пред Националния статистически институт в Справка за иновационна дейност за 2016 г. с тези, които са били приложени към формуляра за кандидатстване, попада в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ, вр. чл. 55, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗОП и представлява опит от страна на участника в процедурата да повлияе на вземането на решение от страна на УО, свързано с подбора, чрез предоставяне на невярна информация. Така мотивиран съдът е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила. В административния акт изрично е посочено, че информацията в подадената от "Нованор" ООД справка за иновационна дейност за периода 2014 -2016 г., представена от дружеството на етап "Кандидатстване", не съответства на информацията в подадената такава справка пред Националния статистически институт като не е посочено в какво се изразява това несъответствие. Не е приложена справката, представена пред НСИ. Касаторът твърди, че несъответствие между двете справки липсва. По делото е представено писмо от НСИ, в който е посочено, че данните в представените от кандидата заверени документи не съответстват на информацията, представена пред НСИ в рамките на Годишната счетоводна дейност, доколкото за 2016 г. е установено "несъответствие в Иновации". Липсата на подадената пред НСИ справка за иновационна дейност за 2016 година препятства настоящата инстанция да провери дали действително е налице несъответствие между данните, посочени в двете справки, както и в какво се изразява това несъответствие и дали то може да се приеме като опит да се повлияе на вземането на решение от страна на УО, свързано с подбор на проектни предложения чрез предоставяне на невярна информация или заблуждаваща информация в представените към проектното предложение данни по документи към Годишния отчет за дейността на предприятието за 2015 г. и 2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В тежест на ответника, като издател на акта е било да установи обстоятелствата, на които основава своето твърдение за несъответствие на подадените от "Нованор" ООД данни пред Националния статистически институт в Справка за иновационна дейност за 2016 г. с тези, които са били приложени към формуляра за кандидатстване. Негово е задължението да установи, че е налице такова несъответствие, както и в какво точно се изразява това несъответствие. В случая съдът е приел, че такова несъответствие е налице като се е позовал единствено на писмо от НСИ от 07.06.2018 г. От доказателствата по делото обаче не става ясно дали действително е налице такова несъответствие и в какво се изразява то. По делото не е представена подадената пред НСИ справка иновации за 2016, за която се твърди, че несъответства на справката, представена в процедурата по подбор на проектните предложения. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 1 АПК - не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, както и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК - не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, а именно, че липсват доказателства за несъответствие между данните, представени от касатора пред НСИ и пред УО в процедурата по подбор, както и данни относно това, в какво се изразява това несъответствие. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно да представи справката за иновационна дейност за 2016 г., представена пред НСИ. Съдът следва да сравни двете справки, да установи налице ли е несъответствие на данните, посочени в тях, в какво се изразява това несъответствие и дали то може да се приеме като опит да се повлияе на вземането на решение от страна на УО, свързано с подбор на проектни предложения чрез предоставяне на невярна информация или заблуждаваща информация в представените към проектното предложение данни по документи към Годишния отчет за дейността на предприятието за 2015 г. и 2016 г., след което формира и конкретни правни изводи относно законосъобразността на акта. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд