Решение № 74 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2020 г.

Решение № 74 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/, подадена чрез гл. юрисконсулт К. Йорданова против решение № 3839 от 14.07.2020 г. по адм. дело № 417/2020 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № РД-15-1442/20.12.19 г. на директор на СЗОК, по жалба вх. № 22-0089/1.07.0120 г на д-р З. Георгиева "Амбулатория за първична мед. помощ-индивидуална практика за първична мед. помощ-дентална медицина" - София, с управител д-р З. Георгиева, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че административният орган е спазил задълженията си по чл. 35 от АПК и е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. По подробни съображения изложени в жалбата се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - д-р З. Георгиева "Амбулатория за първична мед. помощ-индивидуална практика за първична мед. помощ-дентална медицина"- гр. София, р-н Люлин, ул. "Атанас Стратиев" № 17, чрез пълномощника адвокат С. Бабачев изразява становище за неоснователност на оплакванията. По подробно изложените доводи в отговора и в съдебно заседание се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-15-1442/20.12.19 г. на директор на СЗОК, с която е наложена санкция-прекратяване на договор № 22-0089/18 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, сключен между НЗОК/СЗОК и д-р З. Георгиева "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална медицина", относно д-р З. Георгиева- изпълнител на пакет "Първична извънболнична дентална помощ" в д-р З. Георгиева "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална медицина". Съдът е приел, че заповедта е издадена при липсата на изложените в нея фактически основания, което се приравнява на липсата на фактическо основание, водещо до материална незаконосъобразност на същата. Посочил е, че срокът за обжалване по чл. 72, ал. 7 вр. чл. 35, ал. 2 от ЗЗО тече от установяване на някое от обстоятелствата по чл. 35, ал. 2 от ЗЗО от самото ЗЗО. Но в случая няма достоверни данни кога точно пациентката е узнала за тези обстоятелства /тя самата не сочи в жалбата си точна дата, на която е узнала/, поради което срокът няма как да бъде изчислен, следствие на което жалбата до СЗОК не е просрочена. Приел е също, че заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона - ЗЗО, доколкото данните от преписката водят до извод за други нарушения-относно качеството на извършената дейност и нередности при оформяне на мед. документация Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че между д-р З. Георгиева "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална медицина" и НЗОК/СЗОК е сключен договор № 22-0089/18 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, в съответствие с НРД за ДД 18 г. /в сила от 01.04.18/. Единственият лекар в "АПМП-ИППМП-ДМ" е самата д-р Георгиева, видно от депозираната по делото справка. Видно от Амб. лист № 000170/без дата/, представляващ разпечатка от системата на НЗОК/от ел. отчет/, на 11.07.2019 г на пациентката А. Терзийска са правени две дейности- обстоен преглед и екстракция на постоянен зъб-код 509 /зъб 34/, а на 16.07.2019 г са правени манипулации на други два зъба на същата пациентка. Видно обаче от Амб. лист № 169 /без дата/, представляващ амб. лист, изготвен и подписан от лекар и пациент, първите две дейности са правени на 10, а не на 11 юли. Съдът е приел, че това е довело до противоречие между отразеното в амб. лист съдържание от ел. разпечатка на амб. лист относно дата на амб. лист и дата на първите две манипулации. По делото е приложено копие от здравноосигурителната книжка на пациентката А. Терзийска до м. 07. 2019 г. тя е имала друг личен зъболекар, като от м. юли 2019 г такъв е д-р Георгиева, която през м. 07. 2019 г. /без дати/, е направила общо 4 бр. манипулации, на различни зъби/3 бр/ на пациентката. Терзийска депозирала до директора на СЗОК жалба с вх. № 94-Т-1584/22.10.19 г, в която сочи, че: на 05.07.2019 г /а не на 10 ти или 11 ти юли, както е посочено в амб. листи/, е посетила д-р Георгиева, като й е изваден зъб 34 /четвърти долу вляво/, за което пациентката доплатила/освен сумата от НЗОК за дейност код 509 още 15 лв в брой. Месец след заздравяване на мястото обаче се виждало бяло връхче и пациентката си направила снимка/не сочи къде и кога/, като се установило, че коренът и част от зъба са още на мястото си. Във връзка с жалбата директорът на СЗОК издал заповед № РД-18-1699/11.11.19 г за извършване на проверка. Във връзка с проверката д-р Георгиева е депозирала на 11.11.19 г писмено становище, в което обяснява, че няма спомен за случая и е възможно да е допуснала грешка, но е озадачена, че пациентката не я е потърсила за коригиране на грешката. На 18.11.19 г пациентката Терзийска е представила в СЗОК, видно от административния акт, рентгенова снимка на зъб, като от нея не е видно дата и място на направата й, от кога и от кого е направена, какво е снимано. За резултатите от проверката е съставен протокол № РД-18-1699-1/20.11.19 г., от който е видно, че снимката била направена на 18.11.19 г., бе да е посочен източникът за тази информация. Не са констатирани други нарушения при проверката на място в практиката. Съставен е и протокол № РД-18-1699-2/20.11.19 г за неоснователно получени суми, връчен на същата дата. От същия е видно, че АЛ № 000170/11.07.19 г. за екстракция на зъб от НЗОК са били заплатени 32.25 лв, които подлежат на възстановяване, тъй като са неоснователно получени-без да е била извършена дейност. В срока за възражения такива не са постъпили от д-р Георгиева. Въз основа на докладна записка от 11.12.19 г от началник отдел "КМДПА" до директора на СЗОК, е издадена процесната заповед за № РД-15-1442/20.12.19 г., с която е наложена санкция-прекратен договор № 22-0089/18 г. относно д-р З. Георгиева - изпълнител на пакет "Първична извънболнична дентална помощ" в д-р З. Георгиева "Амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика за първична медицинска помощ-дентална медицина". При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, довели и до материална незаконосъобразност на същата. Административният орган се произнесъл при неизяснена фактическа обстановка- нарушение на чл. 35 от АПК, като изводите не съответстват на събраните доказателства. Самите доказателства не са правилно обсъдени-нарушение по чл. 36, ал. 3 от АПК, като служебно не са събрани относимите и допустими доказателства-нарушение по чл. 36, ал. 1 от АПК. Като резултат е налице противоречие между събраните доказателства и направените изводи. Както е посочено по-горе, самата рентгеновата снимка не съдържа данни за дата и място на направата й, от къде и от кого е направена, какво отразява. В тази насока правилно съдът е разпределил доказателствената тежест. От административният орган не са представени доказателства за отговор на поставените въпроси. Не е доказано и обстоятелството, че именно пациентката Терзийска на 18.11.19 г. е предоставила в СЗОК тази рентгенова снимка. Неизяснен и въпросът до кой момент пациентката е можело да бъде изследвана /вкл. в хода на адм. производство посредством назначена от ответника експертиза/ относно наличието на неотстранени части от зъб 34 в устната й кухина, т. е. на коя дата е направена следващата манипулация на този зъб. Правилно съдът е приел, че твърденията на административният орган във връзка с доказателствената сила на жалбата на Терзийска, са погрешни. Обосновано е приел, че административният орган при издаване на заповедта не е изяснил и други въпроси, посочи в мотивите на решението. Не е изяснена датата на манипулацията на пациентката Терзийска, снимката не не е придружена от писмено заключение-разчитане, защо е налице противоречие между амбулаторните листове и ел. разпечатка в датите и номерата. Оригиналът на амбулаторен лист № 169 е със зачерквания и забелвания, като административният орган е приел за меродавна ел. разпечатка с № 000170. Недоказано е твърдението на пациентката Терзийска във връзка с качеството на извършеното - наличието на останки от зъб, и кога изобщо се е случило това. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в тази връзка жалбата на пациентката Терзийска и рентгеновата снимка не представляват годни доказателства, оборващи презумираната материална доказателствена сила на амбулаторния лист. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че изброените пропуски са довели до издаване на заповедта при липсата на изложените в нея фактически основания. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалноправните норми и процесуалните правила. Не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба претендира разноски. Искането е основателно с оглед изхода на спора. Страната е представила доказателства за сторени такива в размер на 360,00/триста и шестдесет/лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, както и списък на разноските. Същите следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,