Решение № 4339 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 505/2010 г.

Решение № 4339 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 505/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово срещу решение № 137 от 25.11.2009 г. по адм. дело № 230/2009 г. на Габровския административен съд в частта, с която е отменено негово решение № 45 от 18.09.2009 г. и разпореждане № 4304252225 от 19.08.2009 г. на началника на отдел "Пенсионно осигуряване" при същото РУСО. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Единственият спорен по делото въпрос е добросъвестно ли е лицето, поискало да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което не е попълнило инкорпорираната в заявлението декларация от коя дата не се осигурява, а въз основа на представена от него заповед за прекратяване на трудово правоотношение длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е приело, че от датата, на която е прекратено трудовото правоотношение, е прекратено и осигуряването, а впоследствие се установи, че едновременно с прекратяването на трудовото правоотношение е сключен нов трудов договор, така че няма реално прекратяване на осигуряването, като условия за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да отмени решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане Габровският административен съд е приел, че когато в заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето не е попълнило инкорпорираната в това заявление декларация за датата, от която не се осигурява, то е добросъвестно и в този случай щетите за ДОО са настъпили в резултат на проявеното бездействие от длъжностното лице на РУСО, което е приело заявлението без надлежно попълнена декларация за прекратено осигуряване. Този извод на Габровския административен съд е правилен и е съобразен с константната съдебна практика, част от която административният съд е цитирал в мотивите на своето решение. Касационната жалба е неоснователна, особено в частта, с която се прави довод, че лицето, поискало да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, "лично, съзнателно и доброволно е подало молба за прекратяване на трудовото правоотношение и е представило заповедта в РУСО, което доказва, че то е знаело, че трябва да има прекратяване на осигуряването, за да му бъде отпусната пенсия." Пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи - чл. 1, ал. 1, изр. 1-во от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Нито в тази наредба, обаче, нито в Кодекса за социално осигуряване (КСО), е уреден въпросът как следва да се постъпи, когато заявителят не е попълнил декларацията от коя дата не се осигурява. Затова в тези случаи следва да бъде приложено правилото на чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 2, изр. последно АПК, според което заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в подаденото от него заявление (искане) в тридневен срок от съобщението за това, с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Това правило не е изпълнило в случая длъжностното лице, приело заявлението на лицето, направило искане за пенсия. Ако това длъжностно лице бе поискало заявителят да попълни декларацията от коя дата не се осигурява и той (заявителят) бе посочил датата на заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение като затаи обстоятелството, че още същия ден е сключил нов трудов договор за същата работа, едва тогава би била налице твърдяната от касационния жалбоподател недобросъвестност на заявителя. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя становището на касационния жалбоподател, че "изискването на чл. 94 КСО се осъществява с прекратяване на трудовото правоотношение, защото то е основанието за осигуряването и след като лицето е представило документ за това прекратяване осигурителният орган не следва да разследва дали това е наистина така." Основанието на осигуряването е трудовата дейност и реализираните от нея доходи. Затова релевантното обстоятелство за правилото на чл. 94, ал. 1 КСО е прекратяването на трудовата дейност, защото чл. 10 КСО пояснява, че от този момент се прекратява осигуряването. Представената заповед за прекратено трудово правоотношение е индиция за прекратено осигуряване, но не е категорично доказателство, че то е настъпило. Впрочем именно практиката на РУСО - Габрово показва, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е достатъчно убедително доказателство, че осигуряването на лицето, искащо пенсия за осигурителен стаж и възраст, е прекратено. Останалите аргументи защо неизпълнението на посоченото по-горе правило по чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 2, изр. последно АПК има за последица неоснователно отпусната пенсия, са изложени в мотивите на оспореното с касационната жалба съдебно решение и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,