Решение № 3689 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2010 г.

Решение № 3689 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Добромир Шишманов Добрев, Стоян Шишманов Добрев, Юрий Димитров Спасов и Здравко Димитров Спасов против решение № 195 от 5.08.2010 г. по адм. д. № 194/2010 г. по описа на Административен съд-Ямбол. Искат отмяна на решението, като твърдят, че същото е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и при необоснованост. Твърдят, че им се накърнява правото на избор относно начина на обезщетяване. Тъй като имотът е станал частна общинска собственост и е придобит от трето лице след 25.02.1992 г., административният орган не може да ги лишава от съсобственост. Процедурата за приватизация е открита въпреки, че към него момент вече са депозирани молбите за реституция. Освен това видно от заключенията на съдебните експертизи в административното производство по ЗОСОИ, одържавена е полумасивна едноетажна сграда от едно помещение и изба под него, ведно с терена под тях от 55 кв. м. За първи път в открито съдебно заседание адвокатът на жалбоподателите заявява, че съдът е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила без да конкретизира същите. Писмената защита възпроизвежда изцяло доводите от касационната жалба. Представя доказателства в съдебното заседание относно наличието на право на собственост върху земята под сградата и определен данък по партидата на Шишман Добрев Атанасов. Ответната страна областният управител на област Ямбол не е изразява становище . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по изложените: Производството е образувано по жалбата на касационните жалбоподатели против Решение № АП 009/0001- 20.05.2010 г. на областния управител на област гр. Ямбол. С определение № 345/17.06.2010 г. на първоинстанционния съд жалбата против това решение и срещу решение № АП-009/0002 от 20.05.2010 г. са разделени, като по жалбата срещу второто решение е образувано отделно адм. д. № 190/2010 г. по описа на АС-Ямбол. Предмет на адм. д. № 194/2010 г. по описа на АС-Ямбол е оспорването на Решение № АП- 009/0001- 20.05.2010 г. на областния управител на област със седалище гр. Ямбол, като в жалбата са развити доводи само за неспазване на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ и наличието на основание за обезщетяване на наследниците на Надежда Шишманова и Шишман Добрев със съсобственост върху магазин № 1, купен от ЕТ" Роса- Руска Минчева"- гр. Ямбол. Разликата между двете решения на областния управител, предмет на адм. д. № 194/2010 г. и адм. д. № 190/2010 г. по описа на АС-Ямбол са следните: а/ Решение № АП- 009/0001- 20.05.2010 г. на областния управител на област със седалище гр. Ямбол е издадено след приключило исково производство с влязло в сила съдебно решение № 260/11.12.2008 г. по въззивно гр. д. № 85/2008 г. на Ямболския окръжен съд, с което по предявен от ЕТ" Роса- Руска Минчева" гр. Ямбол установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е признато по отношение на Здравко Д. Спасов, Юрий Д. Спасов, Добромир Шишманов и Стоян Шишманов Добрев, че ищцата е изключителен собственик на магазин № 1, гр. Ямбол, ул. "Търговска" № 1 със застроена площ от 102,5 кв. м. търговска площ и 2,5 кв. м. санитарен възел и 8% ид. ч. от общите части на сградата с отстъпено право на строеж, като в мотивите гражданският съд осъществил косвен съдебен контрол и приел за нищожни Решение № 09/0044 от 20.11.2002 г. и Решение № АП-09-0006 от 11.04.2003 г. на областния управител, издадени в производство по ЗОСОИ по искане на наследниците на Надежда Шашманова Добрева и Шишман Добрев Атанасов (за одържавен по ЗОЕГПНС дюкян със застроена площ от 65 кв. м.), относно определения начин на обезщетяване чрез съсобственост върху магазина. б/ Решение № АП-009/0002 -20.05.2010 г. на областния управител на област гр. Ямбол е издадено след приключено административно съдебно производство с влязло в сила решение № 62 от 22.04.2008 г. по описа на АС-Ямбол, с което по жалба на ЕТ"Милен Драгоев Феерия" гр. Ямбол е прогласена нищожността на Решение № АП-0028 от 8.04.2002 г. на областния управител, издадено в производство по ЗОСОИ, в частта относно определения начин на обезщетяване за одържавен от наследодателката Надежда Шишманова Добрева дюкян в гр. Ямбол, пл."Освобождение" № 26 със застроена площ от 55 кв. м., чрез съсобственост върху магазин № 1 -част от бивш магазин "Андижан". Видно е, че в единия случай нищожността е установена при косвен съдебен контрол на гражданския съд (възможност по чл. 17, ал. 2 от ГПК), а в другия случай нищожността е изрично прогласена при осъществен от административния съд пряк съдебен контрол за законосъобразност. Въпреки тази разлика, административният орган на едно и също основание е издал административни актове и определил нов начин на обезщетяване за отчуждените дюкяни с компенсаторни записи. Като резултат е издадено Решение № АП- 009/0001- 20.05.2010 г. областният управител извън основанията и сроковете на административното производство по чл. 99 и сл. от АПК. Нито в първоначалната жалба, нито в касационната жалби и приложените писмени защити жалбоподателите са навели оплаквания в тази насока. Тъй като касационният съд се произнася само по наведените касационни основания, следва да се обсъдят единствено развитите оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт и неспазване на чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗОСОИ. Наведеният от жалбоподателите довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд е направен извън преклузивния срок по чл. 211 от АПК, освен това не е конкретизиран, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне. Решението е обосновано, защото съдът е обсъдил представените по делото доказателства за приключило исково производство и извършена продажба на магазин № 1 от общината на едноличен търговец преди издаване на Решение № АП-0028 от 8.04.2002 г. на областния управител. Представеното пред настоящата съдебна инстанция ксерокс-копие от партида на наследодателя Шишман Добрев Атанасов относно обстоятелството за притежавана и отчуждена земя, не доказва необоснованост на решението. На първо място следва да се има предвид, че касационната инстанция не е въззивна инстанция, поради което непълнотата на доказателства не представлява касационно основание. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства, но те трябва да имат единствено и само връзка с предвидените от закона основания за обжалване на постановен съдебен акт, сред които не представлява непълнотата на доказателства установяващи относими за спора факти. На второ място, доказателствата дали наследодателят е имал или е нямал отчуждена земя, е въпрос относно обема на признатото право на обезщетяване по ЗОСОИ. В първата фаза на ЗОСОИ административният орган се произнася по три въпроса: правоимащите, обема на правото на обезщетение, т. е. за които отчуждени имоти се дава обезщетение по ЗОСОИ и начина на обезщетяване. По въпроса за правоимащите и обема на правото на обезщетяване е налице стабилен и влязъл в сила в тази част административен акт, а именно Решение № АП-0028 от 8.04.2002 г. на областния управител, който не е прогласен в тази част за нищожен по реда на прекия съдебен контрол, а извън сроковете и основанията на чл. 99 от АПК и чл. 32 от ЗАП (отм) административното производство не може да бъде възобновявано и решението да се изменя или отменя. С посоченото решение на жалбоподателите като наследници на отчуждените собственици е признато право на обезщетяване за отчужден и съборен дюкян в гр. Ямбол, ул. "Георги Димитров" № 10, описан в решение от 31.12.1948 г. на Комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС, със застроена площ от 65 кв. м, ведно с терена под него. Затова и писменото доказателство нито променя фактическата обстановка, нито е относимо към предмета на спора. За правилността на решението и в очертаните рамки на касационния контрол, следва да се обсъди само доводът за неправилно прилагане на материалния закон от страна на съда, а именно чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ. Обезщетяване чрез съсобственост върху обект построен върху отчуждена земя е начин, предвиден в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ. Спорът по делото е дали правоимащите имат или нямат право да изберат този начин на обезщетяване по чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ и правилно ли е определен начин на обезщетяване с компенсаторни записи. Съгласно чл. 1 от ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени на основания по чл. 1 и чл. 2 от същия закон, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, а когато е невъзможно реално възстановяване на собствеността по причини изброени в закона, е налице право на обезщетение. Идеята на законодателя е, че собствеността реално се връща на бившите собственици, само ако тя е в патримониума на държавата или общината или на техни търговски дружества и фирми, но затова и начинът на обезщетяване трябва да е съобразен с този принцип на реституционния закон, като компетентните административни органи не могат да засягат и отнемат право на собственост, придобито вече от други физически или юридически лица. Така е, защото правото на собственост е конституционно защитено, а реституцията спазва баланс на интереси между настоящи и бивши собственици. Реституцията преструктурира собствеността от държавна и общинска в собственост на други недържавни физически и юридически лица / Решение № 4 от 11.03.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/97 г./, но не и когато собствеността вече е придобита от други субекти и не е в патримониума на държавата или общината. С влязло в сила решение по гр. д. № 85/2008 г. по описа на ЯОС е признато за установено, че не държавата или общината, а едноличен търговец е собственик на магазин № 1, като собствеността е придобита преди издаване на Решение № АП-0028 от 8.04.2002 г. на областния управител. Сложността на проблема произлиза и от това, че в т. 6А от Решение № 4 от 11.03.1998 г. по к. д. № 16/1997 г. Конституционният съд поради липсата на кворум не се произнася по същество по искането за гласуване на неконституционосъобразността на чл. 2, т. 1 от ЗОСОИ относно начин на обезщетяване със съсобственост върху обекти, построени върху отчуждени земи, който въпрос е свързан и с правилното тълкуване и прилагане на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ и въпроса за публичния характер на собствеността до датата 25.02.1992 г. В случая за настоящото съдебно производство са без значение правните изводи на гражданския съд, че според него нямало данни за отчуждаване на терена. Мотивите на общия съд не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което са без значение за правилното решаване на казуса по ЗОСОИ. Но са приложени доказателства - АДС № 5057/2127 от 19.11.1985 г. и № 2127/22.06.1965 г., от които е видно, че част от партера и сутерена на построената сграда на Профсъюзния дом са актувани за магазини и склад, включително магазина-книжарница и следователно към 25.02.1992 г. спорният обект е бил частна, а не публична държавна собственост . Въпреки това правото на избор на начина на обезщетяване не означава непременно уважаване на искането на правоимащите, след като има извършено вече разпореждане с имота към момента на произнасяне от страна на административния орган по реда на ЗОСОИ и наличието на влязло в сила решение на гражданския съд. Затова единственият възможен начин за обезщетяване е с компенсаторни записи, в какъвто смисъл е издаденият административен акт, жалбата срещу който правилно е отхвърлена при спазване на материалния закон. В противен случай, ако бъде уважена жалбата, последицата ще е, че жалбоподателите ще останат реално без обезщетение. Не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ, тъй като тя се отнася за реално възстановяване на собственост върху самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и други подобни), придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 от Търговския закон срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждена собственост, какъвто не е настоящия случай. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение