Решение № 901 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2013 г.

Решение № 901 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Севим Осман Юмер от гр. Кърджали срещу решение № 85 от 26.07.2013 г., постановено по адм. дело № 73/2013 г. по описа на Административен съд Кърджали. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се представлява. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Севим Осман Юмер за обявяване нищожността на заповед № РД 01-351 от 05.11.2012 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че не се установяват основания за нищожност, които да са толкова съществени, че да се отразят на валидността на крайния акт. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна се установява, че на 07.08.2012 г. Севим Юмер е подала молба - декларация за отпускане на целева помощ за покупка на слухов апарат. Със заповед № КЖ 600457.1 от 15.08.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Кърджали на основание чл. 42, ал. 2 ППЗИХУ във вр. с чл. 44, ал. 2 ЗИХУ е била отпусната исканата целева помощ в размер на 406 лв. От приложената по делото фактура и фискален бон е видно, че на 31.08.2012 г. жалбоподателката е закупила слухов апарат и 20 бр. батерии към него на обща стойност 430 лв. С обжалваната заповед № РД 01-351 от 05.11.2012 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали е наредено на Севим Юмер да възстанови неизползваната целева помощ за закупуване на слухов апарат в размер на 406 лв., тъй като в 30 - дневен срок от получаванe на помощта не е представила фактура и фискален бон за закупуването му. Тази заповед е била изпратена на посочения в молбата - декларация адрес в гр. Кърджалии и е получена от Педрие Али на 20.11.2012 г., за която жалбоподателката е посочила в жалбата си пред административния съд, че е нейна дъщеря. Пред административния съд жалбоподателката е поискала обявяване нищожността на процесната заповед. Според административноправната доктрина нищожен е само този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда предвидените в него правни последици. Жалбоподателката обаче не навежда доводи за нищожност на обжалвания административен акт, а такива, относими към материалната законосъобразност на акта. Твърденията на Севим Юмер във връзка с това дали са били налице законовите предпоставки за възстановяване на предоставената целева помощ, както и дали помощта е била използвана по предназначение, са относими към нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на акта, поради което правилно съдът не е обсъждал значението им при преценката на нищожността. Както правилно е приел административният съд при проверката за нищожност съдът не разглежда спора по същество, тъй като възможността за такава проверка е преклудирана поради неоспорването в срок на законосъобразността на оспорваната заповед. В настоящия случай срокът за оспорване на процесната заповед е започнал да тече на 21.11.2012 г. и е изтекъл на 04.12.2012 г. След тази дата правото на жалбоподателката да оспори законосъобразността на административния акт е било погасено, което не се отнася за искане за обявяване нищожността на оспорения акт. Проверката за нищожност обаче е само по отношение наличието на тежки пороци, засегнали административния акт и отразили се на неговата валидност. Обосновано административният съд е приел, че в настоящия случай такива пороци не са констатирани. Обсъдени са фактическите обстоятелства, свързани с правните изводи относно преценката за нищожност. Верен е направеният извод, че e спазено изискването за форма на административния акт и компетентност на административния орган, който го е издал, както и че няма нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава липсата на нищожност, мотивирана в съдебното решение. При тези данни по делото, съдът правилно е отхвърлил оспорването като неоснователно, тъй като не се установяват пороци, обуславящи нищожност на атакувания административен акт, поради което обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,