Решение № 1547 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11856/2008 г.

Решение № 1547 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11856/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветана Йорданова Петкова от гр. Враца против решение № 964 от 1.07.2008 г., постановено по адм. дело № 146/2005 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед на областния управител на област с административен център гр. Враца - № 16 от 10.01.2005 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, в частта за имоти с идентификатори 9840336, 9840334 и 9840338 в м. "Мало Краище" в землището на гр. Враца, с посочени площи. В касационната жалба е развито оплакване за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати процесуални нарушения - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена жалбата, като се отмени заповедта на областния управител в оспорената част. Представена е писмена защита. Ответникът - областният управител на Врачанска област не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Христо Йорданов Пелинков в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че съгласно чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, ПНИ следва да бъде съобразен с издадените нотариални актове, влезли в сила решения и данни за неприключили съдебни производства. Съгласно ал. 4 от същата правна норма, данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от ПНИ. Тази регламентация навежда на извода, че нанесеният в ПНИ имот трябва да съответства на имота, описан в документа, легитимиращ съответното лице като собственик, включително и по площ. В случая по отношение на имот с идентификатор 9840336 посоченото изискване не е спазено. Съгласно нотариалния акт този имот е с площ 1 дка, а в ПНИ е нанесена площ 1.543 дка. При така установените данни неправилно окръжния съд е приел, че всички релевантни факти за процесния имот са отразени правилно в ПНИ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Окръжен съд - Враца се е развило по жалба, подадена от настоящата касаторка против заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ за м. "Мало краище", в частта му относно имот № 9840336, отреден на Христо Пелинков с площ от 1547 кв. м, и записан в регистъра към плана като негова собственост. Жалбоподателката е твърдяла, че отреждането и записването са порочни, тъй като Христо Пелинков се легитимира като собственик на имот от 1 дка, а му е отреден имот от 1547 кв. м. Разликата следва да допълни имота, отреден за наследници на Йордан Пелинков - 9840335, както и да се допълни площта на отредените за нея имоти № 9840334 и имот 9840338 до размер на 2 декара, за които се летигимира като собственик. Понастоящем с плана общо двата й имот възлизат на 1908 кв. м, т. е. следва да допълнят с 92 кв. м. От доказателствата по делото, в това число и от заключението на назначената техническа експертиза, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че жалбоподателката и заинтересованото лице Христо Пелинков са брат и сестра, като действително с ПНИ на нея са отредени имоти с идентификатори 9840334 и 9840338 с площ съответно от 1144 кв. м и 764 кв. м. или общо от 1908 кв. м. Същата се легитимира като собственик на имот от два декара в процесната местност, с нот. акт № 25/1.08.1959 г., който е вписан и като основание за отреждането по ПНИ. С ПНИ на Христо Пелинков е отреден имот № 9840336 с площ от 1547 кв. м. Същият се легитимира като собственик с нот. акт за дарение на имот от 1 дка, в процесната местност, който е вписан и като основание за отреждането с ПНИ. На страните като наследници на общия им наследодател Йордан Пелинков е признато с решение на ПК възстановяване на право на собственост върху имот от 5 дка, с план за земеразделяне. При тези данни съдът е приел, че нотариалните актове, с които страните се легитимират като собственици не могат да бъдат предмет на обсъждане в едно административно производство, а на практика претенцията на жалбоподателката е насочена против нотариалния акт на Христо Пелинков. Същият е официален свидетелстващ документ и докато не бъде оборен по надлежния исков ред обвързва съда с материализираното с него волеизявление. Налице е оспорване на правото на собственост на Христо Пелинков, който спор за материално право не може да бъде решен в рамките на производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по повод оспорване на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ. Областният управител, както и съдът са длъжни да се съобразят само с писмените доказателства за установено право на собственост. В тази връзка претенцията за 92 кв. м, които следва да се придадат към имота на жалбоподателката не може да бъде решена в това производство. Претенцията за отделяне на разликата над 1 дка, за които Пелинков се легитимира като собственик, до отредения му с плана размер на имота от 1547 кв. м и образуване от нея на нов имот, които да се отреди на наследници на Йордан Пелинков съдът също е счел за неоснователна, тъй като в решението на ПК, възстановеният имот не е идентифициран и липсват данни за съвпадението му с този, отреден на Христо Пелинков. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Съдът правилно е изяснил фактите по спора, но въз основа на тях е изградил погрешен краен извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран. Правилно е отразил в мотивите си, че областният управител при изготвяне на ПНИ следва да се съобрази с правата на собственост, които са установени от представените доказателства за собственост. Това е така, но в случая именно в нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 10, т. 5 от ППЗСПЗЗ, административният орган не се е съобразил с установените с нотариалните актове права на собственост. Правата на собственост следва да бъдат отразени и в регистъра към плана, които е неразделна негова част. В случая, Христо Пелинков се летимира като собственик на 1 дка, докато с плана му е отреден имот от 1547 кв. м. Липсва основание за отреждане на имот в посочените размери. От разликата над 1 дка може да се образува самостоятелен имот. Съвсем отделен е въпросът на кого следва да бъде отреден същия. Посоченото е извън предмета на производството. Напълно вярно е и посоченото от съда, че в рамките на производството по оспорване на ПНИ съдът не може да решава спорове за материално право. В случая обаче, не става дума за такъв спор, а за отреждане на площ, далеч превишаваща правата на собственост, установени с представения нотариален акт, който е вписан като основание за отреждането. От друга страна отредените имоти за жалбоподателката не възлизат на два декара, на имоти с каквато площ, същата се легитимира като собственик. Вярно е, че разликата е незначителна, но при възможност планът в пълна степен следва да е съобразен с правата на собственост. В тази част заповедта на областния управител е незаконосъобразна и като не е констатирал това съдът от своя страна също е нарушил закона. Постановеното решение следва да бъде отменено, като вместо него съдът постанови друго по същество, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна. Следва да бъде отменена оспорената заповед на областния управител в обжалваната й част, като преписката му бъде върната за ново произнасяне. При същото, административният орган следва да се съобрази с установените права на собственост на страните, да индивидуализира имотите, при спазване изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, с оглед правилното им образуване и отреждане. Същият следва да вземе предвид и съдебните решения, след влизането им в сила, постановени по водените между същите страни спорове по чл. 108 и 109 от ЗС, доколкото те касаят процесните имоти. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение