Решение № 8505 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2017 г.
ВАСIV отделение03.07.2017 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 08.03.2017 г., постановено от Административен съд Кърджали по адм. д. № 192/2016 г. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на М. А. Ц. разноски по делото в размер на 600 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А. Ц. за присъждане на разноски, направени за първоинстанционното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8505 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 17 от 08.03.2017 г., постановено от Административен съд Кърджали по адм. д. № 192/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно прави искане след отмяна на обжалваното решение да бъде постановено решение по същество на спора, с което оспорването да бъде отхвърлено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от насрещната страна. Ответникът М. А. Ц., с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, направени за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-090-6500/14829/12.08.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което му е отказано финансово подпомагане в размер на 3 150 лв. по заявление за подпомагане с УИН [номер], по схемата за обвързано с производството подпомагане за животни /ДПЖ/, за кампания 2015 г. Съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, съдът приема, че актът е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед събраните по делото доказателства – справки от Интегрираната система на БАБХ към 26.01.2015, 10.06.2015 и 15.09.2015 г., съдът приема, че не са налице материалните предпоставки на соченото правно основание. За целия период от подаване на заявлението до изтичане на 80-дневния период, в който земеделския стопанин следва да отглежда заявените животни, 34 броя от заявените 35 броя овце са били регистрирани със съответните номера на ушни марки в Системата за идентификация и регистрация на животните в БАБХ, като находящи се в животновъдния обект. Съдът приема, че неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и в определения с решението месечен срок. Обжалваното решение е правилно. Съобразно отразяването в колони 1, 2 и 6 от таблицата, обективираща фактическите основания за постановяване на оспорения акт, всичките заявени от жалбоподателя 35 броя животни по схема ДПЖ, не са установени в Системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните в периода на задържане. В резултат на така приетото, исканата сума в размер на 3 150 лв. по схема ДПЖ е намалена с 3 150 лв. и на заявителя не са оторизирани суми по заявените схеми за подпомагане. С оглед установяване на релевантните факти, съдът е изискал от Областната дирекция по безопасност на храните писмена справка за животните, регистрирани през 2015 г. на името на М. А. Ц. В отговор са получени три справки от интегрираната информационна система на БАБХ, от които е видно, че 34 броя овце-млечни са регистрирани, посочени са идентифициращите ушни марки, които са съответни на ушните марки на заявените за подпомагане животни. Представените доказателства напълно оборват възприетото от административния орган несъответствие, посочено като основание за постановения отказ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на съда, поради факта, че неправилно е посочена началната дата от която започва изтичането на срока на задържане, предвиден в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/2015 г.). Действително, съдът не е съобразил, че за кампания 2015 г. е предвидено изключение по отношение на срока за подаване на заявления, регламентирано с разпоредбата на § 1г от ПР на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.). Това обстоятелство, обаче не променя извода на съда относно спазване на базовото изискване, предвидено с разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Наредба № 3/2015 г., тъй като последната справка от Интегрираната информационна система на БАБХ е релевантно за дата 15.09.2015 г. Тази дата е последваща, дори при предложеното от касационния жалбоподател изчисляване с наслагване на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., което по мнение на настоящият състав е неприложимо за разглеждания случай, тъй като срокът за подаване на заявление за релевантната кампания е уреден като изключение от общата разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е оставил без уважение искането за допускане на съдебно-ветеринарно-медицинска експертиза с мотивирано определение, с което се е произнесъл по релевантността на направеното доказателствено искане. Съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 195, ал. 1 от ГПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. Спорния въпрос по делото е относно това дали бенефициента отговаря на базовите изисквания по чл. 22 от Наредба № 3/2015 г. за минимален брой животни в стопанството и дали е изпълнено изискването за регистрацията им в СИРЖ на БАБХ. Освен, че за изясняването на този въпрос не са необходими специални знания, с представени по делото писмени доказателства е установено, че тези изисквания са спазени. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски по делото, направени за касационното производство. За касационното производство ответникът е упълномощил адв. М., който е изготвил отговор по касационната жалба. Уговорения хонорар е в размер на 600 лв, който е платен изцяло. Размера на адвокатския хонорар е определен към минималния размер за този вид дела, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което няма основание за уважаване на възражението за прекомерност. Ответникът е направил и искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство. Разноски в размер на 431, 50 лв са присъдени с обжалваното решение в полза на тази страна, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение