Решение № 702 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2017 г.

Решение № 702 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по молбата на С. Л. М. за отмяна на влязло в сила определение № 9402/7.07.2014 г., ВАС, пето отделение, с което е прекратено развитието на адм. д. № 98/2014 г. по описа на АС-Я. Иска отмяна и се позовава на к. р. № 4 по к. д. № 16/2016 г. на КС на РБ, искането на Главния прокурор на РБ до Конституционния съд, становище на Главния инспектор на ВСС от 27.07.2016 г., с което е потвърден отказ на инспектор на ИВСС от 24.06.2016 г. за назначаване на проверка по чл. 56-58 от ЗСВ по сигнал срещу действия на прокурор във ВКП и ЯОП, сигнал до СРП от 10.05.2017 г. срещу служител на МВР с оплакване, че не е коригирал писмо от 30.08.2013 г. при съобразяване на истинското съдържание на сигнал в ШИС, постановление от 26.05.2017 г. на СГП за възлагане на проверка по чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, молба от адвокат М. Спасов до ЯОП от 11.05.2017 г. В съдебно заседание представя още писмени доказателства: писмо от 22.10.2013 г. до ОДМВР Я., постановление от 29.06.2015 г. на АП-С., решение от 9.05.2017 г. по гр. д. № 8688/2016 г. на СГС, с което молителят е признат за собственик на МПС "Фолксваген туарег", но е отхвърлен като неоснователен иска му по чл. 108 от ЗС срещу Главния прокурор, писмо от 10.03.2017 г. за изтрит сигнал в ШИС от 10.11.2011 г., писмо от 16.11.2015 г. на ЯОП. Ответната страна Окръжна прокуратура Я. не изразява становище. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав, като взе предвид, че к. р. № 4 по к. д. № 16/2016 г. на КС на РБ е от 16 март 2017 г., а молбата за отмяна е от 1.06.2017 г., намира, че същата е допустима при спазен срок по чл. 240, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Молителят иска отмяна на влязло в сила прекратително определение. С. Л. М. е търсил съдебна защита с посочено правно основание чл. 250 от АПК и петитум прогласяване нищожност на постановление на Ямболската окръжна прокуратура в частта, в която е разпоредено лек автомобил "Фолксваген туарег", купен от него на 21.08.2013 г., предаден на ОД на МВР с протокол от 29.08.2013 г. по реда на чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР да се предаде на полицейските власти на Р. И. Съдът прекратява делото с мотиви, че бездействието на прокурора е във връзка със задължения по ЗМВР, които не представляват по своята правна природа административна дейност, като определението е оставено в сила с определение от 7.07.2014 г. по адм. д. № 8181/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение. За да обоснове основателността на молбата за отмяна искателят се позовава на КР № 4/16 март 2017 г. на КС, в който е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от, изр. първо от ЗМВР с мотиви, че актът на прокурора по чл. 84 от ЗМВР има характер на административен акт. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Прекратителните определения също подлежат на отмяна, предвид Постановление № 16 от 18.11.1963 на Пленума на ВС, незагубило значение. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Решението на Конституционния съд е юридически акт, има действие занапред, и не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички останали представени с молбата и в открито съдебно заседание съдебни книжа не са писмени доказателства, които да имат съществено значение по спора за недопустимостта на жалбата по адм. д. № 98/2014 г. по описа на Административен съд-Я., като част от тях са кореспонденция или актове на посочените по-горе органи, издадени след влизане в сила на прекратителното определение. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,