Решение № 5945 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2021 г.

Решение № 5945 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производство по чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по искане на Д. Ж., чрез адв. П., за отмяна на Решение № 88/5.01.2021 г. по адм. д. № 328/2019 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение № 9410 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 7784/2017 г. на Върховен административен, спора за основателността на иска на Д. Ж. срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е разрешен различно. Като се позовава на мотивите на двете съдебни решения, твърди, че един и същ въпрос относно основателността на иска на Д. Ж. срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1 , ал. 1 от ЗОДОВ е разрешен различно. Счита за правилно разрешението дадено в Решение № 9410 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 7784/2017 г. на Върховен административен съд. С оглед на изложеното, се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 88/5.01.2021 г. по адм. д. № 328/2019 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Ответникът по искането за отмяна – Община Пловдив, чрез юрисконсулт К., в писмен отговор иска отхвърляне на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове, поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. С Решение № 9410 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 7784/2017 г. на Върховен административен, трето отделение, е оставено в сила решение № 869/22.05.2017 г. по адм. д. № 1841/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, в която е отхвърлен иска на Д. Ж. срещу Община Пловдив с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на сума в размер на 16 000 лв., представляваща пропуснати ползи - разликата в размера на брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода 1.08.2013 г. - 5.11.2015 г., ако не бяха прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на Район "Западен" при Община Пловдив. Със същото решение № 9410/10.07.2018 г., постановено по административно дело № 7784/2017 г. по описа на ВАС на Република България, ІІІ отделение, е отменено решение № 869/22.05.2017 г. по адм. дело № 1841/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен искът на Д. Ж. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на сума в размер на 20 000 лв., съставляваща претърпени неимуществени вреди, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, с решение № 2330/12.11.2018 г. по адм. д. № 2161/2018 г. на Административен съд – Пловдив, съдът е осъдил Община Пловдив да заплати на Ж. сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, през периода от 1.08.2013 г. до 5.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2016 г., до окончателното й изплащане, изразяващи се в силни негативни емоции, довели до сериозно засягане на личността и достойнството на ищцата, както и сумата от 1056 лв., разноски по делото и отхвърлена претенцията до пълния размер от 20 000 лв.. Това решение е обжалвано с две касационни жалби и с Решение № 88/5.01.2021 г. по адм. д. № 328/2019 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 2330/12.11.2018 г. по адм. д. № 2161/2018 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е осъдена Община Пловдив да заплати на Д. Ж. сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, през периода от 1.08.2013 г. до 5.07.2016 г., претърпени в резултат на незаконен административен акт – Решение № 298 на Общински съвет – Пловдив, взето с протокол № 13/1.08.2013 г., с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на Район "Западен" при Община Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.07.2016 г., до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Община Пловдив е осъдена да заплати на Д. Ж. сумата в размер на 1056 лв., разноски по делото, като вместо това е отхвърлен предявения от Д. Ж. срещу Община Пловдив иск за сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, през периода от 1.08.2013 г. до 5.07.2016 г., претърпени в резултат на незаконен административен акт – Решение № 298 на Общински съвет – Пловдив, взето с протокол № 13/1.08.2013 г., с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на Район "Западен" при Община Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.07.2016 г., до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Община Пловдив е осъдена да заплати на Д. Ж. сумата в размер на 1056 лв., разноски по делото, а в останалата му част е оставено в сила. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по втора касация, с предмет на обжалване решение № 2330/12.11.2018 г. по адм. д. № 2161/2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му с решение № 9410 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 7784/2017 г. на Върховен административен, трето отделение. Не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, когато твърдяното противоречие е в рамките на едно и също съдебно производство, т. е. когато противоречие съществува между първоинстанционното решение и касационното решение, постановено по жалба против първото, както и когато съществува противоречие в мотивите на решенията, постановени при първата и втората касация, тъй като безспорно противоречие в диспозитива на двете касационни решения не е налице. С първото касационно решение е отменено решението на административния съд, постановено при първоначалното разглеждане на делото и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а с второто касационно решение е отменено решението на административния съд, постановено при повторното разглеждане на делото и спора е решен по същество. По общо правило отмяната е допустима само за влезли в сила съдебни решения и противоречието следва да е в диспозитивите на съдебните актове. В разглежданата хипотеза първоинстанционното решение на АС – Пловдив, в частта в която е било благоприятно за молителя не е влязло в законна сила, тъй като е отменено с решението, чиято отмяна се претендира, а двете касационни решения, постановени в едно и също съдебно производство по първа и втора касация не са в противоречие, тъй като както се посочи с първото се отменя решение на АС - Пловдив и делото се връща за ново разглеждане, без да се решава спора по същество, а с второто касационно решение, се отменя постановеното при повторно разглеждане решение на АС – Пловдив и спора се решава по същество. Извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. По изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника Община Пловдив, за разноски е основателна, поради което следва да се осъди Д. Ж. да заплати на Община Пловдив, сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия