Решение № 14458 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2010 г.

Решение № 14458 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивона Кирилова Даскалова и Олга Кирилова Даскалова-Гъстева срещу решение № 83 от 16.12.2009 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 24-ти състав по адм. д. № 1032/2007 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - кмета на Столична община излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № Рд-54-97 от 06.03.2000 г. С оспорения административен акт кмета на Столична община е отказал отмяна на отчуждаване на част от имот пл. № 675, кв. 90 стар, нов кв. 29, бул. "Станке Димитров", сега бул. "Ломско шосе" № 72, отчужден със заповед № РД-34-1777 от 30.07.1981 г. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че не са налице материално правните предпоставки на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Съдът е приел, че процесния имот не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел. Съдът е счел, че в това производство не може да се произнася относно възможността за приложение на отклоненията, предвидени в разпоредбите на чл. 19, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Възможността регулационното отреждане да допусне намаляване на нормативите по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, касае преценка по целесъобразност и е изцяло в правомощията на административния орган. Съдът е приел, че в производството по отмяна на отчуждаването може да съобрази наличие на материалноправните предпоставки само в хипотезата на нормативните минимални изисквания за урегулиране на поземлени имоти в населените места. Правните изводи на съда са изведени сред преценка на събраните по делото доказателства, в това число на приети по делото съдебно-технически експертизи. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които съставляват касационни отменителни основания. Обоснован и законосъобразен е правния извод на решаващият съд досежно приложимата на реституционна хипотеза. По делото безспорно е установено, че отчуждения имот е представлявал дворно място с площ от 260 кв. м, ведно с къща със застроена площ от 33,58 кв. м на два етажа и полумасивна къща на един етаж със застроена площ от 44,27 кв. м. Установено е също така, че мероприятието за което е отчужден имота не е осъществено, сградите са разрушени. При това фактическо положение за да се отмени отчуждаването на имота следва да са налице двете кумулативни предпоставки - строителството по регулационното отреждане да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел, при спазване на нормативните изисквания. Възможността за обособяване на отчуждения имот в самостоятелен урегулиран поземлен имот следва да се преценява с оглед нормите определение в чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а не с оглед допустими последващи отреждания на имота и предвиждания по целесъобразност. В този смисъл неоснователно се твърди от жалбоподателите, че съдът не е съобразил заключението на тройната техническата експертиза относно възможността отчуждения имот да се обособи в самостоятелен урегулиран поземлен имот. Заключението на тази експертиза е именно в смисъл, че по нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ имота не отговаря на минималните изисквания за площ, но при допустимо намаляване на площта при условията на чл. 19, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ по целесъобразност при предвиждане за ниско застрояване или когато имота се отрежда за други нужди без застрояване, може да образува самостоятелен УПИ. В този смисъл съдът е приел, че възможността на реституиране на недвижимия имот не може да бъде обвързана с бъдещи отреждания и предвиждания, поради което е преценявал единствения правнорелевантен факт, а именно дали имота отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Законосъобразен и обоснован е правния извод, че в случая площта на отчуждения имот не отговаря на минималните изисквания на закона, поради което не е налице и втората кумулативна предпоставка на реституционната норма на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В този смисъл е и константната съдебна практика. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели относно приложимия реституционен ред. Безспорно е установено, че сградите в имота са разрушени, като в АОС № 625/12.10.1998 г. е отбелязано, че сградите са отписани от датата на фактическото разрушаване - 30.05.1984 г. В тази връзка следва да се отбележи, че отчуждителното производство е започнало след като е издадена заповед № РД-36-94 от 08.05.1981 г., с която жилищната сграда в имота е освидетелствана като негодна за обитаване и застрашена от самосрутване. Със същата заповед е разпоредено след обезщетяване на правоимащите и изваждането им от имота, сградата да се премахне. При тези писмени доказателства не може да се приеме, че сградата е съществувала до постановяване на обжалваната заповед, поради което реституционната претенция не може да се разглежда в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Настоящият състав прецени за неотносими доводите, касаещи съгласието на реституента за връщане на полученото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, отстъпения в обезщетение имот става общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването и се изземва принудително по реда на чл. 65 от ЗОС. Съгласието за връщане на полученото обезщетение не е предпоставка, а последица от приключило производство. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът е приложил точно материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение