Решение № 13157 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2010 г.

Решение № 13157 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДАДРВВЗ), срещу решение от 10.02.2010 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2934/2009 г., с което е отменена заповед № ЧР-32-1-8/26.02.2009 г. на касатора, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Иван Петров Петков за длъжността началник сектор - зърно база "Морава" в отдел "Управление и контрол на държавните резерви" към Териториална дирекция "Държавен резерв" - гр. Плевен при Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с ранг II младши. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че въз основа на ангажирания по делото доказателствен материал не е установено наличието на цитираното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗДСл. Председателят на ДАДРВВЗ обжалва решението, като развива доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Поддържа се, че изводите на решаващия съд за липса нарушения на служебните задължения се опровергават от представените към преписката доказателства. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил при произнасянето си направените от касатора възражения и ангажираните доказателства. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и отговаряща на изискванията на чл. 212 от АПК. За да се произнесе по съществото, съдът съобрази следното: За да наложи на Иван Петров Петков най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и прекрати служебното му правоотношение за заеманата длъжност, органът по назначаването е приел, че за периода 16.10.2008 г. - 18.11.2008 г. Петков не е изпълнил вменените му с длъжностната характеристика задължения да организира и контролира дейността на служителите в зърно база с. Морава към ТД ДР Плевен относно условията и реда за приемане на хлебна пшеница по борсов договор № 545/08.10.2008 г. на Софийска стокова борса. Конкретните деяния, квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като дисциплинарни нарушения, са следните: 1. Петков не е създал необходимата организация и не е упражнил контрол, в следствие на което в базата е бил допуснат прием на пшеница без анализни свидетелства или протокол за изпитване, с което са нарушени изискванията на т. 2 Произход (производител) от Спецификацията и допълнителните клаузи към борсовия договор, Указанията на председателя на ДАДРВВЗ, т. 15.1, т. 3 от Ръководството за зърносъхранение (РЗ) и чл. 10, ал. 7 от Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни запаси; 2. По време на приема на пшеница, реколта 2008 г., в зърно база Морава не са издавани кантарни бележки, което е нарушение на т. 15.1, т. 2 от РЗ; 3. при приемането на пшеницата, реколта 2008 г., са допуснати съществени отклонения при отчитане на показателите отпускане на глутена, а оттам и на числото на хлебопекарна сила (ЧХС) на зърното; 4. поради липса на организация и неосъществен контрол Иван Петков е допуснал в зърно база да бъде приета пшеница без необходимите документи за качество и заразено с главня. Административният орган е приел, че служителят е нарушил задълженията си по чл. 21, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДСл и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл. 10, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни запаси, указанията на председателя на ДАДРВВЗ. Не е организирал и осъществил контрол по изпълнението на т. 15.1, т. 3 от Ръководството по зърносъхранение, т. II "Основна цел на длъжността" и т. IV "Основни задължения" от длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Квалифицирал е поведението на служителя като тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, извършени при груба небрежност. Отменяйки обжалваната пред него заповед № ЧР-32-1-8/26.02.2009 г., АССГ е приел, че същата е незаконосъобразна. Развил е доводи за липса на доказателства за извършени от служителя деяния, които да представляват виновно неизпълнение на служебни задължения или неспазване кръга на служебните правомощия по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. Оспорват се правните изводи на съда относно липсата на материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание на Петков. Настоящият състав на Върховния административен съд намира постановеното решение за правилно, постановено при липса на сочените касационни основания. Съобразно приложената от органа по назначаването норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител следва да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. С оглед точното (адекватно по обем и качество) изпълнение на служебните задължения, в ал. 2-ра от същата разпоредба е уточнено, че конкретните задължения на служителя се определят в неговата длъжностна характеристика. На базата на тези детайлизирани с длъжностната характеристика задължения, следва да преценява доколко определено поведение на служителя съставлява виновно неизпълнение на служебни задължения или неспазване кръга на възложените му правомощия, респ. - доколко това поведение може и следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С оглед установените релевантни за спора факти, касационната инстанция споделя извода на решаващия съд за липса на виновно извършено нарушение на служебните задължения като основание за налагане на дисциплинарно наказание. За конкретно нарушени са посочени разпоредбите на чл. 10, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавни резерви и военновременни запаси - за такива да се приемат само суровини, материали и стоки, отговарящи на съответните технически условия и стандарти, придружени със сертификат за произход и качество, както и на чл. 15.1, т. 3 от Ръководството за зърносъхранение, който посочва, че анализното свидетелство е документ по търговската сделка. От доказателствата по делото безспорно се установява, че във връзка с приема на пшеница в ЗБ Морава в изпълнение на БД 454/08.10.2008 г. са изготвени приемо-предавателни протоколи от 31.10.2008 г. за приетите на 16.10.2008 г. и на 31.10.2008 г. количества пшеница, съответно 96 180 кг и 227 361 кг, придружени с анализни свидетелства с номера 1 и 2, съответно от 16.10.2008 г. и от 31.10.2008 г. Изготвен е и приемопредавателен протокол от 27.11.2008 г. за приетата на 18.11.2008 г. пшеница с анализно свидетелство № 3 от 18.11.2008 г. В трите анализни свидетелства са посочени ЧХС 50 единици, което съответства на стандарта. Следователно правилни и обосновани са изводите на съда, че Петков е изпълнил вменените му с длъжностната характеристика задължения да осъществява контрол на постъпващите в базата стоки. Тъй като началникът на ЗБ Морава не е страна по БД 454/08.10.2008 г. и по делото се установява, че копие от него е получил едва на 17.11.2008 г., обосновани са изводите на съда, че не може да му се вмени във вина обстоятелството, че не е изпълнявал графика за приемане на количества пшеница, съгласуван от директора на ТД "ДР" Плевен, както и че не е контролирал наличието или липсата на документи по търговската сделка. Данните по делото не позволяват да се приеме, че Иван Петков виновно не е изпълнил служебните си задължения и да се направи еднозначен извод по отношение личния му принос за неизпълнение на БД 454/08.10.2008 г. Ето защо, при липсата на конкретни препоръки и указания във връзка с изпълнение на договора от страна на прекия ръководител осъщественото изпълнение не би могло да се третира като укоримо поведение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. По изложените съображения, доколкото твърдените от административния орган обстоятелства, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание не са установени по безспорен и категоричен начин от наказващия орган, съдът обосновано е приел, че санкционираният служител не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Като е приел за незаконосъобразен атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването не е допуснато нарушение на съществени процесуални норми, т. к. всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и съотносимост. Установените от решаващия съд фактически обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,