Решение № 1655 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8135/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение 4806 от 30.05.2024г., постановено по адм.д. 432/24г. Административен съд Пловдив, шести състав, е отхвърлил жалбата на МЕД.СОФ ЕООД, ЕИК 202723468, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Димитър Талев 2А, офис 7,представлявано от управителя В. Н. К., против Ревизионен акт Р-16001621001976-091-001 от 29.07.2022г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 469 от 06.10.2022г. на Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 1 188 569,63лв. с прилежащи лихви 174 801,62лв. С решението съдът е осъдил МЕД.СОФ ЕООД, ЕИК 202723468, да заплати на Национална агенция по приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 91 901,14лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от МЕД.СОФ ЕООД, ЕИК 202723468, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Димитър Талев 2А, офис 7,представлявано от управителя В. Н. К., чрез процесуалния си представител адв.С. Хаджиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт. Претендира се заплащане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н. Новакова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение,че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на МЕД.СОФ ЕООД, ЕИК 202723468, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Димитър Талев 2А, офис 7,представлявано от управителя В. Н. К., против Ревизионен акт Р-16001621001976-091-001 от 29.07.2022г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 469 от 06.10.2022г. на Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е начислен данък по ЗДДС за декларирани тристранни операции общо в размер 1 188 569,63лв. с прилежащи лихви 174 801,62лв. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226,ал.1 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение 956 от 23.05.2023г. на Административен съд Пловдив по адм.д. 2756/2022г- с решение на Върховния административен съд, първо отделение, 2126 от 22.02.2024г. , постановено по адм.д. 6883/2023г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Фактическата обстановка по провеждане на ревизията е описана подробно на стр. 9 12 от решението, л.159 161 от първоинстанционното дело/, в това число издадените заповеди по провеждане на ревизията, съставените ревизионен доклад и акт, подписването им с квалифицирани електронни подписи и прочие. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. На стр.13 и следващите първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка относно предмета на ревизията, в това число времеви обхват, извършваната от ревизираното лице търговска дейност, декларираните тристранни операции, събраната информация в хода на ревизията по линия на международното сътрудничество. Съдът е възпроизвел и констатациите на органа по приходите дружествата прехвърлители са регистрирани по ДДС лица в съответните държави членки на ЕС /Латвия, Нидерландия и Полша/ и при проверките са представили доказателства за закупуване на процесните стоки /безжични слушалки Apple /, вкл. за тяхното транспортиране до Италия и Дания /където се намират придобиващите дружества/, както и документи за извършени разплащания по сделките; от друга страна, по отношение придобиващите дружества те са обявени за липсващи търговци, прието е, че не са налице доказателства, удостоверяващи получаването на процесните стоки от IDB SOLUTION S.R.L.S., HIGH LINE S.R.L., KINGWEB S.R.L., I.Q.S. S.R.L., ELECTRO & DISPOSABLE S.R.L. и ARX CO Aps и облагане на доставките в държавите по местонахождения на придобиващите дружества, поради което не е доказано изпълнение изискването на чл. 15 т. 4 от ЗДДС по повод декларираните от МЕД. СОФ. ЕООД тристранни операции. Отбелязано е още, че по отношение писмените потвърждения е посочено, че в същите е отразено единствено, че съответните придобиващи дружества са получили стоката по издадената фактура, като в тези потвърждения не фигурират данни относно начина на транспортиране на стоките, няма посочване на имената и длъжностното качество на лицата, предали, респ. получили фактурираните количества безжични слушалки Apple , т.е. ревизираното дружество не разполага с годни писмени потвърждения от придобиващите в тристранната операция, удостоверяващи, че стоките са получени, съгласно изискванията на чл. 9 ал. 2 т. 4 ППЗДДС /доп., ДВ, бр. 8 от 2016г./. Изложена е генералната констатация, че за МЕД. СОФ. ЕООД е възникнало задължение да начисли ДДС като получател по ВОП, което е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът е изискуем от посредника - чл. 62 ал. 2 и чл. 86 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вр. с чл. 9 ал. 2 от ППЗДДС , като същият възлиза на общата сума от 1 188 569,63 лв. и е установен за дължим към бюджета за м.12.2020 г., м.01.2021 г. и м.02.2021 г., с оглед извършено от органите по приходите съобразяване с текста на чл. 9 ал. 3 ППЗДДС. Възпроизведена е и правната рамка на констатацията, според което единствено при кумулативното /едновременно/ изпълнение на четирите условия на чл.15 ЗДДС ще е налице качеството на посредник в тристранна операция, като по арг. от чл. 17 ал. 3 ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС и при недоказано изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62 ал. 2 ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/ с място на изпълнение на територията на страната, а разпоредбата на чл. 62 ал. 5 ЗДДС е приложима само когато са налице и са доказани всички условия, визирани в нормата на чл. 15 от материалния закон - обстоятелство, което в конкретния случай не е изпълнено за ревизираното дружество. Съдът е възпроизвел и констатациите на ревизиращите свързани с приложението на чл.73а ЗДДС, според които в тази хипотеза тълкувателно приложимо поради сходство на фактическия състав, е Решението на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по съединени дела C-536/08 и C-539/08, с което е разяснено, че когато стоките са обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация съгласно член 28б, А, параграф 2, първа алинея от Шеста директива, но не са били в действителност внесени в посочената държава членка /какъвто е разглеждания случай/, не може да се счита, че посочените сделки пораждат право на приспадане по смисъла на член 17 от Шеста директива и следователно такива вътреобщностни придобивания не могат да се ползват от общия режим на приспадане, предвиден в посочения член.

Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид направеното оспорване на електронните подписи, с които са подписани ревизионния акт и другите съставени във връзка с ревизията документи, решаващият съд е изложил и нарочни мотиви в тази насока. Прието е , че използваните електронни подписи в административното производство отговарят на всички изисквания на Регламент /ЕС/ 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г., от което е изведен извод, че както ревизионният акт, така и докладът към него съответстват на изискванията за форма, в това число притежават необходимите реквизити. Съдът е възпроизвел и представените в хода на съдебното производство / по отделни инстанции/ писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /стр. 21 и сл. от делото/. В решението са възпроизведени много подробно и становищата на страните констатациите на органите по приходите и доказателствата, въз основа на които са изградени, както и възражението на задълженото лице, доводите на същото за наличие на извършени ВОД, както и подробно описание на доказателствата, въз основа на които същите са изградени като правна конструкция. Решаващият съд е отбелязал на отделен ред, че в отменителното решение на ВАС са дадени нарочни указания относно това, че следва да бъде извършен самостоятелен анализ на всяко едно от представените от задълженото лице потвърждения с посочване кои реквизити притежава, съответно кои реквизити отсъстват и може ли да бъде годно доказателство по смисъла на чл.9,ал.2, т.4 ППЗДДС годно доказателство, установяващо факта на получаване на доставката от третото лице. Такъв подробен анализ е извършен от първоинстанционния съд на стр.22 23 от съдебния акт. Изграден е извод, че непълнотата на данните в ЧМР не ги прави нередовни документи, но за целите на доказване предпоставките по см. на чл.15 ЗДДС, яснотата по отношение вид на стоката следва да бъде установима от всеки съпътстващ документ, тъй като се поддържа, че в случая следва да бъдат разглеждани съвкупно представените документи, а не предвидените в ППЗДДС, т.е. необходимо е видът на стоката да е конкретизиран изцяло и установим във всеки етап при съответния механизъм на доставка.

На отделен ред съдът е очертал правната рамка на документите, които следва да притежава посредникът в тристранната операция. Посочено е, че съгласно чл.9 ал.2 ППЗДДС : За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от закона посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи: 1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника; 2. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат; 3. VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2; 4. (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., изм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. . Акцентирано е, че условията и документите, които посредникът в тристранната операция следва да представи, за да бъде освободен от заплащане на ДДС, са регламентирани ясно в закона и посредникът следва да се снабди с тях, полагайки добросъвестно грижа за собствените си търговски дела, конкретно - като поиска от получателя да декларира получаване на стоките по начина, регламентиран в българския закон /чл.9 ал.2 т.4 ППЗДДС при действаща редакция на изм. с ДВ бр.8 от 2016г. в сила от 29.01.2016г. : документът е необходимо да съдържа и име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество /. Съдът е отбелязал, че в експертизата е потвърдено наличието на имена на лицата, подписали потвържденията, отразени и в обобщаващо информацията Приложение 1 към заключението, но само по отношение IDB SOLUTION S.R.L.S. е вписано качеството на конкретното лице директор /съответно на превода на л.1767, т.6; л.1768 фирмен представител и потвърждение в превод на л.1832, т.6 директор и л.1866, т.7 - директор/ едноличен управител Di Blasi Ignazio/, но в останалите потвърждения отсъства информация за длъжностното качество на лицето, получило стоките, във всички потвърждения липсва име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество.

Пак на отделен ред /стр.24 от решението/ административният съд е направил коментар на представената от жалбоподателя фирмена регистрация, чрез която се домогва да докаже, че е потвърждението в представените ЧМР е извършено от лицата, които представляват дружествата. В тази насока са изложени мотиви, че дори да бъде прието, че имената на вписаните лица за получателите в потвържденията съответстват на длъжностните качества на представителите на придобиващите дружества във вр. с приетите по делото преводи на документи от търговската регистрация на получателите придобиващи, то това обстоятелство не променя извода за отсъствие на данни за име и длъжностно качество на лицето, предало стоките и за отсъствие на една от кумулативните предпоставки от обхвата на чл.15 ЗДДС т.4. Конкретно е посочено, че в документите за освобождаване на стоките от Мед.Соф ЕООД до Гео-Логистик текстът е отправен към конкретно лице /напр. л.2147, т.8 Ф. /, което не е вписано в потвърждението за лицето предало стоките в съответното длъжностно качество. Подчертано е, че индивидуализацията на предаващото лице с име и длъжностно качество касае фактическото предаване на стоката, поради което е съществен реквизит на потвърждението. В тази насока е изградена констатация, че както по отношение вид на стоката в ЧМР, така и относно посочените в Приложение 1 съм ССч.Е имена на лица предавали и приемали стоката без длъжностни качества, с изключение IDB SOLUTION S.R.L.S., са вписани от вещото лице с оглед информацията в останалите документи, но обективен факт е отсъствието на посочено лице с длъжностно качество в потвържденията за предаване на стоката, както и за длъжностно качество на лицата, посочени за получаване на стоката. Отново е подчертано, че принципно условията и документите, които посредникът в тристранната операция следва да представи, за да бъде освободен от заплащане на ДДС, са регламентирани ясно в закона и посредникът следва да се снабди с тях, полагайки грижа за собствените си търговски дела, а именно - като поиска от получателя да декларира получаване на стоките по начина, регламентиран в българския закон, като твърденията на жалбоподателя за осъществяван контакт с логистичните дружества и продобиващите търговци на ниво управители и ръководители, е следвало да бъдат обективирани по изискванията на приложимата норма.

Първоинстанционният съд е посочил, че посредством съдебно-счетоводната експертиза не е е установено начисляване на ДДС от страна на придобиващите дружества, което с основание е възприето за отсъствие на предпоставка по см. на чл.15 т.4 ЗДДС, т.е. не е доказано, че сделките са обложени с ДДС в Италия и в Дания. Съдът е посочил, че доказването на това обстоятелство е в тежест на ревизираното лице и не може да се прехвърли върху приходните органи поради възможностите, които им дава Регламентът за административно сътрудничество 904/2010 /ЕС/. В продължение е прието, че дори да няма основание за квалифициране на придобиващите дружества за липсващ търговец по см. на дефиницията за целите на Регламент /ЕО/ 1925/2004г. на Комисията от 29 октомври 2004г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕО/ 1798/2003 на Съвета, търговците не са открити или не са представили изискани данни и са се отклонили от облагане в Италия и Дания като придобиващи в тристранна операция не са начислили ДДС като предпоставка на чл.15 т.4 ЗДДС.

На стр.25 27 от решението административният съд е направил много подробно възпроизвеждане и тълкуване на относимите правни разпоредби, както на тези от българското законодателство, така и тези от европейското. Цитирани са подробно нормите на 62 ЗДДС/ с относимите алинеи/, факта, че с нея норма е тренспонирана разпоредбата на чл.42 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз от 19 април 2018г. по дело С - 580/16. Възпроизведени са и разпоредбите на чл. 141 от Директива 2006/112, както и тези на чл.9 ППЗДДС, която регламентира документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция. Посочено е, че в случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с тях до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване би станал изискуем, съобразно разпоредбата на чл. 62 ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 9 ал. 3 ППЗДДС се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. Допълнено е, че на основание чл. 9 ал. 4 ППЗДДС, в случаите по ал. 3 данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, и се начислява от посредника чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, като протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът по ал. 4 е станал изискуем. Решаващият съд е посочил, че в ал. 3 на чл. 9 ППЗДДС е закрепена законова фикция, която влиза в действие, в случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем и в този случай се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. Посочено е още, че приложението на визираната норма не се дерогира от разпоредбата на чл. 62 ал. 3 ЗДДС, тъй като не са представени доказателства, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им. Съдът е акцентирал, че обсъдените разпоредби на ал. 1-3, както и следващите ал. 4 и ал. 5 на чл. 62 точно транспонират правилата на чл. 40 - чл. 42 от Директивата за ДДС, намиращи се в глава Втора със заглавие "Място на вътреобщностно придобиване на стоки"; Член 62 ал. 1 ЗДДС възпроизвежда правилото на чл. 40 от Директивата; Член 42 от Директивата гласи: "Член 41, алинея първа /транспониран с чл. 62 ал. 2 ЗДДС/ не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40 /транспониран с чл. 62 ал. 1 ЗДДС/, когато са изпълнени следните условия: а) лицето, придобиващо стоките, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, идентифицирана в съответствие с член 40 /където завършва превоза на стоките/, за която лицето, за което е извършена доставката, е определено в съответствие с член 197 като платеца на ДДС.; б) лицето, придобиващо стоките, е удовлетворило задълженията, изложени в член 265 по отношение на представянето на извлечение за рекапитулация.

След възпроизвеждане на правната рамка, на стр.27 и сл. от решението съдът е коментирал защо приема, че не са изпълнени условията по чл.15,т.4 ЗДДС. Отбелязано е, че данните от информацията, получена при международния обмен с приходните администрации на Италия и Дания, не отричат, а потвърждават извода за отсъствие на предпоставката по чл.15 т.4 ЗДДС по отношение придобиващите дружества. Изграден е извод, че правилно органите по приходите, след извършена проверка по линия на обмен на информация чрез отправяне на молби до съответните данъчни администрации, са обосновали извод, че декларираните от ревизираното дружество като посредник в тристранни операции закупени стоки не са осъществени като тристранни операции по смисъла на чл. 15 ЗДДС, поради недоказаност, че стоките са обложени с ДДС в държавата - членка. Акцентирано, че правилно е възприето, че както чл. 62 ал. 3 ЗДДС и чл. 9 ал. 1 ППЗДДС, така и чл. 41, § 1 Директива 2006/112/ЕО регламентират, че лицето, което придобива стоките в хипотезата на ал. 2, следва да докаже, че ДДС във връзка с придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, а в този смисъл е и тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС от 22 април 2010 г. по съединени дела C-536/08 и C-539/08, Х, Facet, в т. 37: "Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност не е приет с цел да се създаде система за обмен на информация между данъчните администрации на държавите членки, позволяваща им да установяват дали вътреобщностните придобивания са били в действителност обложени с ДДС в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, в случай че самото данъчнозадължено лице не е в състояние да предостави необходимите за тази цел доказателства /както и решение от 27 септември 2007 г. по дело Twoh International, C-184/05г. Решение 6407/2023г. по д. 11732 / 2022г., ВАС.

На отделен ред е отбелязано, че в случая е налице и допълнително основание във вр. с изискването на чл.9 ал.2 т.4 ППЗДДС - в потвържденията не са отразени име и длъжностно качество на лице, предало стоките, както и длъжностно качество на лицето, получило стоките, вкл. не са пълни или не са индивидуализирани данните за превоз на стоката. Допълнено е, че реквизитите са задължително съдържание на потвърждението и изискването по чл.9 ал.2 т.4 ППЗДДС не подлежи на разширително тълкуване. Решаващият съд е коментирал, че в случая са налице други данни за длъжностните качества на посочените лица за получатели в писмените потвърждения, както и за превоза, но получаването на стоките се доказва с потвърждение за получаване, съдържащо предвидените в чл.9, ал.2, т.4 от ППЗДДС реквизити, а в случая потвържденията нямат съдържанието, предвидено в закона Решение 5826/2022г. по д. 9671/2021г., ВАС. Изрично е подчертано, че изискването на чл.9 ал.2 т.4 ППЗДДС е недвусмислено и не предвижда доказване получаването на стоките с други документи. Отбелязано е, че според процесния механизмът на доставките, стоките се получават в логистичен склад и в документ за освобождаване Мед.Соф ЕООД посочва марка и регистрационен номер на превозното средство, като този документ е с адресат конкретно лице от логистичната фирма, но формално в потвържденията отсъстват марка и регистрационен номер на превозното средство, както и номер на товарителница при куриерските услуги, вкл. името и длъжностното качество на лицето, предало стоката, а за лицето, получило стоката са изложени мотиви по-горе.

На отделен ред на стр. 29 от решението съдът е коментирал въпроса с приложението на чл.73а ЗДДС. Даден е отрицателен отговор , като е направено позоваване на тълкуването на закона, дадено от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-536/08 и С-539/08, според което когато доставките са обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация съгласно чл. 28, б. а , § 2, първа алинея от Шеста директива, не може да се счита, че посочените сделки пораждат право на приспадане по смисъла на чл. 17 от същата директива, тъй като доколкото стоките не пристигат на територията на държавата членка - мястото на изпълнение се определя от идентификацията на посредника в тристранната операция. Първоинстанционният съд е посочил, че това разрешение произтича от принципа мястото на облагане с ДДС да е на територията на държавата членка, където се осъществява крайното потребление на стоките, поради което в този случай е приложим специалният режим за освобождаване от облагане съгласно чл. 62 ал. 3 ЗДДС, респективно корекция на облагането по чл. 62 ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 10 от ППЗДДС - когато се докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено в страната, в която пристигат стоките или е завършен превозът им. Изграден е извод, че при липсата на ангажирани доказателства по делото, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им, то мястото на изпълнение на вътрешно-общностите придобивания е на територията на страната.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на МЕД.СОФ ЕООД, ЕИК 202723468, правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд Пловдив поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице законовите условия за тристранна операция по смисъла на чл.15 ЗДДС, като е игнорирал събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Излагат се доводи, че от събраните в хода на делото доказателства са установени две от кумулативните предпоставки по чл.15 ЗДДС това по т.2, да е налице директна доставка от прехвърлителя до получаващия/придобиващи и това по т.4 придобиващият начислява ДДС като получател по доставката, поради което данъкът е изискуем от посредника/ревизираното дружество/ при условията на чл.84 ЗДДС, а данъчното събитие и изискуемостта на данъка се определят съгласно чл.63 ЗДДС.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти и същите са много подробно възпроизведени в първоинстанционното решение.Вече бе посочено, че производството пред първоинстанционния съд е повторно, след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд Пловдив с решение на Върховния административен съд по адм.д. 6883/2023г. и връщане на делото за ново разглеждане на делото с даване на указания по тълкуването и прилагането на закона и кои конкретни факти и доказателства следва да бъдат обсъдени. По-конкретно в отменителното решение е посочено, че при новото разглеждане на делото следва да бъде направено обсъждане на това дали представените по делото потвърждения притежават изискуемите се реквизити по чл.9,ал.2 ППЗДДС и в този смисъл доказани ли са предпоставките по чл.15 ЗДДС. Даденото указания е изпълнено стриктно от първоинстанционния съд , като по-горе в настоящето решение бе посочено мястото в съдебния акт, където това е сторено.

При принципно правилно тълкуване на материалния закон, решаващият административен съд е направил обосновани изводи, че събраните по делото доказателства, в това число заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не установяват наличието на тристранни операции по смисъла на чл.15 ЗДДС, при които данъкът е дължим от получателя, приобретателя, поради което данъкът е дължим от ревизираното дружеството, имащо качеството на посредник, по силата на чл.84 ЗДДС, като данъчното събитие и изискуемостта на данъка се определя от нормата на чл.63,ал.4 ЗДДС. Доводите и аргументите му в тази насока се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК.

Както бе вече посочено, първоинстанционният съд е възпроизвел правната рамка на спора, като е посочил относимите правни разпоредби на ЗДДС, ППЗДДС, Директива 2006/112/ЕО. Коректно е възпроизведено и тълкуването на закона, дадено в съответните /цитирани решения/ на Съда на Европейския съюз, като в някои насоки в допълнение е цитирана и практика на Върховния административен съд.

Систематизирана за целите на настоящето изложение, правната рамка на спорните въпроси се изразява в следното:

Съгласно чл. 15 ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б, и В, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стоки на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоката се транспортира от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В и 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Съгласно чл. 17, ал. 3 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

При недоказано изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/ с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Съгласно чл. 62, ал. 5 независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1, т. е. посредникът осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства са уредени в чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 6 ЗДДС. Според чл.9,ал.3 ППЗДДС, в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.

При така изложеното се обосновава извод, че за да е налице тристранна операция, следва да са налице кумулативно и четирите предпоставки по чл.15 ЗДДС. При липса на някоя от тези предпоставки, извършените сделки не могат да бъдат определени като тристранни и тогава следва да бъде преценено налице ли е вътрешнообщностно придобиване по смисъла на чл.65,ал.5 ЗДДС въз основа на документите по чл.9,ал.2 ППЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че задълженото лице е декларирало осъществяването на доставки в качеството си на посредник в тристранни операции по смисъла на чл.15 ЗДДС с предмет безжични слушалки марка Applе . В решението на административния съд са описани подробно както лицата доставчици/латвийски, полски и нидерландски дружества/, от които са закупени стоки на стойност за сумата 9 902 797,60лв., както и дружествата получатели/ основно в Италия и частично в Дания/, към които дружеството е извършило доставки на стойност 5 942 848,16лв. На база на получена информация по линия на международното сътрудничество са изградени констатации, че прехвърлителите са регистрирани по ДДС лица в съответните държави членки, същите представят доказателства за закупуването на слушалките и тяхното транспортиране до Италия и Дания, където се намират получателите , като за последните е установено, че са липсващи търговци, участват в данъчни измами и не развиват реална дейност, поради която причина регистрацията им по ДДС е прекратена. Установено е още, че същите не могат да бъдат открити на декларирани данъчни адреси, не представят изисканите им счетоводни документи във връзка с извършване на доставките, поради което съответните приходни администрации не предоставят информация за вида на сделките, както и за извършено от тяхна страна начисляване на ДДС в качеството им на получатели по доставки. На база на това е изградена констатация, че от ревизираното лице не са представени доказателства, които удостоверяват получаването на процесните стоки от получателите и облагането на доставките по местонахождението им, поради което не е доказано изискването на чл.15,т.4 ЗДДС по повод на декларираните от Мед.Сохф ЕООД тристранни операции. Органите по приходите са коментирали и представените от задълженото лице в хода на ревизията писмени потвърждения, като са приели, че в тях е посочено единствено, че съответните придобиващи дружества са получели стоката по издадената фактура, като няма посочване на имена и длъжностно качество на лицата, предали, съответно получили фактурираните количества слушалки. В продължение, поради неустановеност на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.15 ЗДДС е изградена констатация, че не е приложим режимът на облагане при тристранни операции, и при условията на чл.13,ал.4,т.6 ЗДДС за ревизираното дружество като посредник по тристранните операции възниква задължение за начисляване на данъка и тъй като това не е сторено, е извършено от ревизиращия екип, като е начислен данък в размер на 1 188 569,63лв., дължим към м.12/2020г., и м.01 и 02 на 2021г.

По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че тези констатации на органите по приходите не са оборени от представените от задълженото лице допълнителни доказателства, както и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като органите по приходите са приложили правилно и коректно материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован от фактите и доказателствата по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

В касационната жалба на МЕД.СОФ ЕООД, ЕИК 202723468, се поддържат оплаквания в следните основни направления: 1. Неправилно приложение на материалния закон и по специално противоречие с нормите на чл.15, чл.62,ал.5 и чл.73а ЗДДС; 2. С решението неправилно се приема, че задълженото лице, независимо от притежаваните от него надлежни доказателства, трябва да докаже и факта, че придобиващите дружества са начислили ДДС в собствената си държава, което влиза в противоречие с принципите на пропорционалност, правна сигурност и данъчен неутралитет, както и с разпоредбите на чл.42, чл.141, чл.168, чл.197а и чл.273 от Директива 2006/112 /ЕО, както и задължителната съдебна практика по прилагането им. 3. Решението на първоинстанционния съд е в противоречие с нормата на чл.73а ЗДДС.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Основните оплаквания по първото оплакване са обосновани с това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено получаването на стоката от получателите предвид липсата на реквизити в документите за получаване. Навеждат се доводи, че от страната са представени достатъчно други доказателства,официални и части такива, които са надлежно описани в приложение 1 към назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, които установяват по несъмнен и категоричен начин наличието на всички реквизити, посочени в ч. 9,ал.2, т.4 ППЗДДС. Твърди се още, че съдът е неглижирал изцяло представените документи по освобождаване на стоката от логистичните складове, където е доставена / т.н. RELEDSE NOTE/ и писменото потвърждение - CONFIRMDTION, от които могат да бъдат изведени всички реквизити по чл.9,ал.2, т.4 ППЗДДС.

Направеното оплакване е неоснователно.

Както бе вече посочено, по делото няма спор за факти, същите са възпроизведени и изложени коректно от първоинстанционния съд. Няма спор и относно изложената правна рамка на спора. Всъщност спорът между страните се свежда до това как следва да бъдат отнесени установените факти и обстоятелства към изложената правна рамка и какви правни изводи се следват от това.

Мястото на изпълнение на ВОП по чл. 62, ал. 5 ЗДДС се доказва като посредникът в тристранната операция разполага с изчерпателно изброени в чл. 9, ал. 2, т. 1-4 документи. Сред тях, освен фактури и VIES-декларация за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, съдържащо дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. В отменителното решение на първоинстанционния съд са дадени нарочни указания, представените по делото писмени потвърждения да бъдат анализирани от първоинстанционния съд, и както бе вече посочено, това указание е било коректно изпълнено от състава на съда. Този анализ е извършен на стр.22 23 от решението, като подробно, за всеки един документ е изброено какви реквизити притежава и какви реквизити не са налични. В обобщение е посочено, че само един от получателите е посочено конкретното качество на лицето получаващ стоката и явяващ се фирмен представител, като във всички останали потвърждения липсва информация на длъжностното лице, получило стоките, съответно във всички потвърждения липсва име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество. Както правилно е акцентирал първоинстанционния съд, индивидуализацията на предаващото лице с име и длъжностното му качество касае /доказва/ фактическото предаване на стоката и поради това се е явява съществен елемент от потвърждението. След като законът ясно и категорично определя доказателствата, които следва да са налице, с които се доказва изпълнението на тристранната операция, не може да бъде споделена тезата на касатора, че тези обстоятелства могат да бъдат доказани и чрез други документи, различни от изчерпателно посочените в чл.9,ал.2 ППЗДДС. Отделно от това, ако въпросните стопански операции са се осъществили по начина, по който твърди задълженото лице, то нормално и логично е при извършената проверка по линия на международното сътрудничество доказателства за получаване на стоката, съответно за начисляване на данъка, да бъдат предоставени от получателите, които не са били открити на декларираните данъчни адреси и не са представили изисканите им доказателства във връзка с получената стоката по тристранните операции.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон, изложени във втората група оплаквания в жалбата. Според тях с противоречие с принципите на пропорционалност, правна сигурност и данъчен неутралитет, както и с разпоредбите на чл.42, чл.141, чл.168, чл.197а и чл.273 от Директива 2006/112 /ЕО, както и задължителната съдебна практика по прилагането им, първоинстанционният съд приема, че задълженото лице, независимо от притежаваните от него надлежни доказателства, трябва да докаже и факта, че придобиващите дружества са начислили ДДС в собствената си държава.

Както бе посочено вече, с първоинстанционното решение е възпроизведена подробно правната рамка на спора. Част от тази правна рамка е и законова фикция на чл.9,ал.3 ППЗДДС, според която в случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, в този случай се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. На стр.26 от решението първоинстанционният съд е извършил анализ на правната уредба на тристранните операции, така както е заложена нормите на цитираната директива и в нормите на националното законодателство. Правилно е посочено, че разпоредбата на чл. 141 от Директивата се отнася за освобождаване на ВОП на стоки на територията на държава членка, извършени в съответствие с чл. 40 от Директивата : "За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива. " /текстът е транспониран с този на чл. 62 ал. 1 ЗДДС/. В допълнение е отбелязано, че според чл. 141 от Директивата : "Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия: а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка; б) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а); в) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка; г) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка; д) лицето, посочено в буква г), е определено в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи данъка.". Акцентирано е, че цитираната разпоредба задължава всяка страна членка да предприеме специфични мерки с цел да не се начислява ДДС върху вътреобщностното придобиване на стоки на нейна територия при тристранна операция, а задължение да начисли ДДС по тази доставка ще има регистрираното за целите на ДДС лице в държавата на клиента като получател в тристранна операция. Изграден е извод, че ако изброените условия са налице, българският посредник се освобождава от облагане на ВОП, тъй като данъкът ще се дължи от придобиващия и по този начин данъчната тежест се прехвърля в държавата членка на крайното потребление.

При недоказана тристранна операция с посредничеството на ревизираното лице на вътреобщностната доставка на стоката, съответства вътреобщностно придобиване с място, определено съгласно чл. 41 от Директивата /транспониран с чл. 62 ал. 2 ЗДДС/. Последната разпоредба, както и чл. 9, ал. 1 ППЗДДС, така и чл. 41, § 1 Директива 2006/112/ЕО регламентират, че лицето, което придобива стоките в хипотезата на ал. 2, следва да докаже, че ДДС във връзка с придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В същия смисъл е и приетото от СЕС в решението от 22 април 2010 г. по съединени дела C-536/08 и C-539/08, Х, Facet, в т. 37: "Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност не е приет с цел да се създаде система за обмен на информация между данъчните администрации на държавите членки, позволяваща им да установяват дали вътреобщностните придобивания са били в действителност обложени с ДДС в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, в случай че самото данъчнозадължено лице не е в състояние да предостави необходимите за тази цел доказателства /както и решение от 27 септември 2007 г. по дело Twoh International, C-184/05"/" поради недоказани осъществени тристранни операции по чл. 15 ЗДДС, доколкото не са налице доказателства по чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС и неустановеност стоките да са обложени с ДДС в държавите-членки, посочени като получатели по доставките в процесните фактури или където е завършил превозът им, то съгласно чл. 62, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, за което по силата на чл. 9, ал. 3 ЗДДС данъкът става изискуем от посредника.

В този смисъл не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора за допуснато нарушение на закона изразяващо се в това, че в противоречие на принципите на неутралитет, пропорционалност и правна сигурност, от задълженото лице са изискани доказателства относно начисляване на данъка от получателите по тристранните операции. Необходимите документи за удостоверяване на стопанските операции са ясно очертани в закона, при точно транспониране на европейското законодателство. До хипотеза на чл.62,ал.4 ЗДДС, при която посредникът следва да докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, се стига само когато лицето не разполага с изискуемите се документи, посочени в чл.9,ал.2 ППЗДДС.

Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с не прилагането на чл.73а ЗДДС, не могат да бъдат споделени.

Отговор на въпроса за приложението на посочената норма при действието на фикцията по чл. 9, ал. 3 ППЗДДС и място на изпълнение на вътреобщностното придобиване, определено в хипотезата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, дали посредникът има право на данъчен кредит, чрез механизма на обратното начисляване е даден в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-536/08 и С-539/08. Според него решение, когато доставките са обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация съгласно чл. 28, б. а , § 2, първа алинея от Шеста директива, не може да се счита, че посочените сделки пораждат право на директно приспадане по смисъла на чл. 17 от същата директива. Доколкото стоките не пристигат на територията на държавата членка - мястото на изпълнение се определя от идентификацията на посредника в тристранната операция. Това разрешение произтича от принципа мястото на облагане с ДДС да е на територията на държавата членка, където се осъществява крайното потребление на стоките. Поради това в този случай е приложим специалният режим за освобождаване от облагане съгласно чл. 62, ал. 3 ЗДДС, респективно корекция на облагането по чл. 62, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 10 от ППЗДДС - когато се докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено в страната, в която пристигат стоките или е завършен превозът им. При липсата на ангажирани доказателства по делото, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им, то мястото на изпълнение на вътреобщностните придобивания е територията на страната и чл.73а ЗДДС няма как да бъде приложен.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия , Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, като при уславията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По искането за преюдициално запитване

С писмена молба вх. 12953 от 31.07.2024г.по описа на Административен съд Пловдив /л.18 от настоящето дело/е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в следните направления: 1. Допускат ли разпоредбите на чл.42,чл.141, чл.168, чл.197 и чл.273 от Директива 2006/112 относно общата система за начисляване на данъка, тълкувани съвместно при съобразяване с принципите на пропорционалност, данъчен неутралитет и правна сигурност, национална правна уредба, която позволява на данъчна администрация, за да освободи посредника от облагане с ДДС в тристранна операция, да изисква от него да доказва настъпването на факти и обстоятелства извън територията на страната; и 2. При ситуация на процесната, при която посредникът разполага с писмени потвърждения от придобиващите дружества, че са получили стоките, в които липсват определени реквизити, но информацията за тях се съдържа в другите съпътстващи доставката официални и частни документи /подробно изброени такива/, допустимо ли е данъчните власти да начислят ДДС в тежест на посредника и да откажат право на приспадане на данъчен кредит поради неизпълнение на формалните изисквания на закона /въпросите са изложени в обобщен вид/.

Съгласно чл.628 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

Според чл.629,ал.3 ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Процедурата, уредена в чл. 267 от ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностна разпоредба. На първо място, за да възникне обаче необходимост националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на Европейския съюз по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. На следващо място, въпросите формулирани в него следва да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, а не общи и неотносими към съществото на спора.

По прилагането на цитираните разпоредби на чл.42,чл.141, чл.168, чл.197 и чл.273 от Директива 2006/112 относно общата система за начисляване на данъка има постановени решения от Съда на Европейския съюз /цитирани по-горе в първоинстанционното решение/, като е друг въпросът, че те не дават разрешение на спора/тълкуване на закона в смисъла, търсен от касатора в настоящето производство. Вторият основен въпрос по искането е свързан с въпросите на доказване на материалните предпоставки, а както многократно е посочвал Съда на Европейския съюз в решенията си, това е обстоятелство, което следва да бъде изследвано и решено от националната юрисдикция съобразно националния процесуален закон.

Предвид на изложеното настоящият касационен състав намира, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. С поставените въпроси на практика не се иска тълкуване на конкретни правни норми от общностното право, които да са неясни и да будят съмнение относно техния действителен смисъл, още повече че в цитираното в искането решение на Съда на ЕС по съединени дела С-536/08 и С-539/08, са дадени насоки именно в търсения смисъл. Всъщност с поставените въпроси се цели по-скоро разяснения относно начина на установяване на правнозначимите юридически факти от хипотезата на посочените правни норми, което не може да е предмет на преюдициално запитване до СЕС.

Разноски

Съгласно чл.161,ал.1, изр.трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. От страна на процесуалния представител на Д ОДОП Пловдив е направено искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 45 096,28лв. юрисконсултско възнаграждения за всяка една съдебна инстанция и 1700лв. заплатена държавна такса вж. списък с разноски на л.74 от делото.

В настоящето производство Д ОДОП Пловдив е ответник по касация, така че разноски за заплатена държавна такса за касационно оспорване не се следват.

Не се следват и разноски за първата съдебна инстанция, тъй като от една страна те са присъдени от административния съд, а от друга, касационната инстанция няма такива правомощия в хипотеза на потвърждаване на първоинстанционното решение.

Относно размера на юрисконсултското възнаграждение настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Процесуалня представител на ответника в открито съдебно заседание претендира посочената сума на основание разпоредбите на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1. От страна на процесуалния представител на касатора с писмена молба от 31.01.2025г. /л.80 от делото/ е направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

1. С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

1. В случая по делото действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват само в депозирането писмена защита и в кратко изложение на становище в единственото по делото открито съдебно заседание на касационната инстанция, като липсва взето становище по искането по отправяне на преюдициално запитване. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати в полза на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната страна по касация, юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 000 лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение ,