Решение № 14662 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2008 г.

Решение № 14662 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ал. Дянков, в качеството му на пълномощник на Сергей Харитонов Иванов и Емил Харитонов Иванов, срещу решение от 30.04.2008 г., постановено по адм. дело № 2505/2004 г. от СГС. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Областният управител на област София не взема становище. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на преценка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-21-052 от 05.07.2004 г. на областния управител на област София, с която на Сергей Харитонов Иванов и Емил Харитонов Иванов, в качеството им на наследници на Христо Димитров Куев, е било признато право на обезщетение с компенсаторни записи за одържавения на наследодателя им недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 560 кв. м, съставляващо парцел IХ-140 в кв. 142 м. "Долни Лозенец" по плана на гр. София за 1940 г. Съдът е приел за установено, че процесният имот е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, за него е налице акт за държавна собственост и към настоящия момент попада в УПИ - I от кв. 141 по рег. план на гр. София, м. "Лозенец", с обща площ от 11608 кв. м, отреден е бил за училище и мероприятието е било реализирано. Въз основа на назначената и неоспорена експертиза е прието също, че от бившия парцел IХ-140 не може да се образува самостоятелен парцел, тъй като не са налице изискванията на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ - парцелът попада между двете училищни сгради и физкултурния салон; покрай него не преминава улица, път или паркова алея, поради което няма лице и от него не може да се образува УПИ. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че искането за реално възстановяване на собствеността правилно е било преценено от административния орган за неоснователно. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Неоснователно е възражението за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ да се съедини производството по адм. дело № 2505/2004 г. с това по адм. дело № 2652/2004 г. - и двете по описа на СГС. Предмет на контрол за законосъобразност по посочените дела са различни административни актове, макар и издадени от един и същи административен орган, сезиран със заявление за обезщетяване по реда на ЗОСОИ - вх. № РД-97-00-5980 от 19.11.1998 г., съответно заповед № РД-21-052 от 05.07.2004 г. и заповед № РД-21-053/05.07.2004 г. Административният орган е преценил, че следва да се произнесе с два различни акта, тъй като претендираните за обезщетяване имоти са били собственост на две различни лица, роднини по съребрена линия - Христо Димитров Куев и Марийка Димитрова Куева, по мъж Серги Иванова, които са брат и сестра. Христо Димитров Куев, съгласно приложения по делото протокол за съдебна делба от 02.10.1940 г. (л. 91-98), е бил собственик на бившия парцел IХ-140. От Марийка Серги Иванова, по реда на ЗОЕГПНС са били одържавени два парцела, съответно VII-140 и VIII-140 в гр. София, кв. 142 по РП на м. "Лозенец" одобрен със заповед № 1005/21 г., с площи съответно от 645 кв. м и 590 кв. м, одържавени съгласно АДС № 371/09.07.49 г., които също както бившия парцел IХ-140 попадат изцяло в двора на 107 СОУ "Хан Крум" и са включени в двора на училището от преди 25.02.1992 г. Тези два акта са били обжалвани от наследниците на посочените лица и по тях са били образувани отделни съдебни производства. Неоснователни са и възраженията на касатора, че в конкретния случай са налице предпоставките за реално възстановяване на собственост при условията на чл. 2, ал. 5, предложение второ ЗОСОИ. В това отношение настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд. Отчужденият имот, още към 1967 г., попада в терен за училище, съобразно регулационните предвиждания и представлява публична общинска собственост според чл. 10, ал. 3 от Закона за народната просвета (в редакцията на закона, действаща към момента на постановяване на обжалваното решение), т. е. отпреди 25.02.1992 г. Разграничението на собствеността на публична и частна е проведено за първи път с Конституцията на РБ от 1991 г., като едва през 1996 г., с приемането на Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост е отграничен режима на обектите държавна и общинска собственост. Но след като одържавените имоти са включени и ползвани, като част от училищния двор на СОУ "Хан Крум" отпреди 25.02.1992 г., правилен е направеният от съда краен извод, че са станали публична общинска собственост преди горепосочената дата, поради което според чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ собствениците им нямат право да избират начина на обезщетяването им и законосъобразно са обезщетени по единствено възможния за това способ - с компенсаторни записи. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, решението е обосновано и съобразено с приложимия материален закон. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК