Решение № 198 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2020 г.

Решение № 198 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Десислава Попколева Производството е с правно основание чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба, подадена от Съвета на Камарата на ЧСИ, чрез юрисконсулт А. Д. против решение от 05.11.2019 г. по д. д. № 15/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е наложено на частен съдебен изпълнител И. И., рег. /№//, район на действие Окръжен съд Габрово, наказание порицание за извършено нарушение на чл. 427 ГПК по изп. дело /№/. Искането е за отмяна на постановения акт и за постановяване на решение, с което на частния съдебен изпълнител да бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ в размер на 1000, 00 лв. Поддържа се, че решението на Дисциплинарната комисия по дисциплинарното дело е постановено при явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като частният съдебен изпълнител е действал в нарушение на императивно установена норма, определяща местната компетентност на органа на изпълнението, както и поради факта, че срещу ЧСИ И. са налице няколко образувани дисциплинарни производства, две от които са приключили с влезли в сила решения за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, а именно: за 8 000, 00 лв. и за 500, 00 лв. В конкретния случай наказанието е определено без да се извърши цялостна преценка на обстоятелствата по чл. 53 от Устава на КЧСИ, като не е взето предвид и дисциплинарното минало на частния съдебен изпълнител. От частен съдебен изпълнител И. И. не е постъпил писмен отговор. Постъпило е становище от Министъра на правосъдието, с което се иска да се остави в сила решение от 05.11.2019 г. по д. д. № 15/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, като правилно и обосновано. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на Съвета на Камарата на ЧСИ, който поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000, 00 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становище и доказателствата по делото, намира следното: По делото няма спор за фактите, а за вида на следващото се наказание. Безспорно е, че ЧСИ И. е образувал на 06.07.2018 г. изп. дело /№/ по молба на адвокат Р. -М. Х. от АК Габрово като пълномощник на "Елит Кар Трейдинг" ООД, [населено място], въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2018 г. на Районен съд Враца. Длъжник по изпълнителното дело е Х. В. П. с адрес [населено място], общ. Враца, [улица]. В молбата за образуване на делото взискателят е поискал пълно имуществено проучване на длъжника и е посочил, че ако не се установят недвижими имоти, иска делото да се препрати на ЧСИ Ц. Д., рег. № 900, район на действие Окръжен съд Враца. Възложени са и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. Частен съдебен изпълнител И. е извършил проучването, като на 09.07.2018 г. е наложил запори върху банкови сметки на длъжника в "Уникредит Булбанк" АД и в "Първа инвестиционна банка" АД, като на същия ден на длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение чрез кмета на [населено място]. На 18.07.2018 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като от работодателят е постъпил отговор, че същото е под установения в закона минимум. След така извършените действия, ЧСИ И. е констатирал, че на територията на ОС-Габрово не са открити недвижими имоти, собственост на длъжника и с разпореждане от 18.07.2018 г. е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил материалите по него на ЧСИ Ц. Д.. С протокол от 08.08.2018 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Д.. Съгласно действащата към датата на образуване на изпълнителното дело разпоредба на чл. 427 ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г. /, молбата за изпълнение може да се подаде до съдебния изпълнител, в чиито район се намират: 1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението; 2. Движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника; 3. постоянният адрес или настоящият адрес на взискателя или длъжника-по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане; 4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения; 5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника и 6. Имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България. В конкретния случай, местната компетентност на ЧСИ И. И., с район на действие ОС-Габрово, би могла да бъде стабилизирана единствено ако бъдат открити недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се на територията на ОС-Габрово, тъй като в случая, съобразно посоченото в молбата, като определяща за местната компетентност намира приложение т. 5 на чл. 427 ГПК, а именно компетентен е съдебният изпълнител по постоянен или настоящ адрес на длъжника. Следователно ЧСИ И. е следвало единствено да извърши справка за притежавани от длъжника недвижими имоти, и ако установи, че същият не притежава такива на територията на съответният Окръжен съд, веднага да препрати изпълнителното дело на компетентния съдебен изпълнител, без да предприема каквито и да било други действия по същото. Наложените от ЧСИ И. запори върху вземания по банкови сметки и върху трудово възнаграждение на длъжника, преди да установи дали е компетентен, са извършени при грубо нарушение на правилата за местна компетентност, определени в чл. 427 ГПК. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение намира, че оплакването в жалбата за несъразмерност на наложеното наказание "порицание" към извършеното нарушение, е основателно. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида, броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, други провинения на наказаното лице, цялостната му професионална дейност. Тези критерии са установени в чл. 53 от Устава на КЧСИ чрез принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая дисциплинарният състав е изложил, че доколкото извършеното нарушение е формално, за същото следва да бъде наложено минималното наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, а именно "порицание". При определяне на наказанието, дисциплинарният състав не е отчел факта, че срещу ЧСИ И. са налице няколко образувани дисциплинарни производства, две от които са приключили с влезли в сила решения за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, а именно: глоба в размер на 8 000, 00 лв. и глоба в размер на 500, 00 лв. Съобразявайки горното обстоятелство, настоящият състав намира, че видът на наказанието, определено от дисциплинарния състав е несъответен на извършеното нарушение, изразяващо се в неспазване на императивни процесуални правила за местната компетентност при извършване на изпълнителни действия. Ето защо, обжалваното решение, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ на ЧСИ И. е наложено наказание "порицание" е незаконосъобразно и следва да бъде изменено, чрез налагане на наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, а именно "глоба" в минималния размер от 1 000 лв., доколкото макар и съществено, нарушението не е засегнало имуществената сфера на длъжника. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. Наредбата за заплащане на правната помощ, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение