Решение № 4028 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2017 г.

Решение № 4028 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, съответно подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. и от "Б. К." ЕООД - гр. В., чрез пълномощник адв. Н. Д. срещу Решение № 259/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на Административен съд - В., в съответните му части и касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - В. срещу Решение № 558/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на Административен съд - В. за поправка на очевидна фактическа грешка.

С първата касационна жалба, директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП обжалва Решение № 259/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на Административен съд - В. в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03000315007758-091-001/27.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 208/21.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП-С., в частта, с която на "Б. К." ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. по фактури, издадени от "Джейпис трейд" ЕООД, "Мано" ЕООД и "Сима 98" ЕООД - общо в размер на 25 384,ЗЗ лв. и съответните лихви, като излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел, че осчетоводените от ревизираното лице разходи по фактури за доставка на стоки, издадени от доставчиците "Джейпис трейд" ЕООД, "Мано" ЕООД и "Сима 98" ЕООД са документално обосновани, поради което не е налице основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за непризнаването им за данъчни цели. В тази насока се твърди, че съдът неправилно кредитирал представените от ревизираното лице товарителници в една част от които е посочен за превозвач "Булкредо" ЕООД, който е и последващ купувач на стоките, а в друга част е посочен за превозвач "Сима 98" ЕООД, който е доставчик по част от фактурите, без да вземе предвид, че липсват данни за стопански обект на доставчиците, място на натоварване на стоките, както и липсата на материален и кадрови ресурс на доставчиците. В заключение се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Б. К." ЕООД против процесния ревизионен акт, в отменената му част. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

С втората касационна жалба, директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП обжалва Решение № 558/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на Административен съд - В., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 259/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. с твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Счита, че по реда за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът на практика е увеличил размера на присъдените в полза на дружеството разноски за първоинстанционното производство, а е нямал основания за това. Моли за отмяна на решението за поправка на очевидна фактическа грешка.

Ответната страна по касационните жалби на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП - "Б. К." ЕООД в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощник адв. Н. Д., оспорва жалбите и изразява становище за правилност на решението, в обжалваната му част, както и правилност на решението за поправка на очевидна фактическа грешка.

Касаторът - "Б. К." ЕООД обжалва Решение № 259/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на Административен съд - В. в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-03000315007758-091-001/27.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 208/21.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП-С., в частта, с която на "Б. К." ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. по фактури, издадени от "Строй маркет 2014" ЕООД, "Дабъл Ю Еф и Ко" ЕООД и "Металстрой 2013" ЕООД общо в размер на 20 637,92 лв. и съответните лихви, като излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел, че осчетоводените от ревизираното лице разходи по процесните фактури на посочените три доставчика са документално необосновани, поради липса на реални доставки на стоки по тях. Твърди, че реалността на доставките по тези фактури е доказана с представените по делото договори, сертификати за произход на стоките, кантарни бележки и товарителници, а установените разминавания относно регистрационните номера на автомобилите, посочени в товарителниците, вида и собствеността на транспортните средства не обуславя извод за липса на реалност на фактурираните доставки. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да се отмени. Претендират се разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба на "Б. К." ЕООД - директорът на Дирекция "ОДОП" - В., чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на съдебния акт в обжалваната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на "Б. К." ЕООД и основателност на касационната жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - В. срещу Решение № 259/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на Административен съд - В.. По отношение на касационната жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - В. срещу Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 558/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на Административен съд - В. дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството пред Административен съд (АС) - В. е образувано по жалба на "Б. К." ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000315007758-091-001/27.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 208/21.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП-С., с който на "Б. К." ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. общо в размер на 46 022,26 лева и лихви в размер на 5 031,62 лева в резултат на извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2014 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 460 222,57 лева, представляваща отчетна стойност на продадени стоки - отпадъци от черни и цветни метали по фактури, издадени от "Джейпис трейд" ЕООД, "Мано" ЕООД, "Сима 98" ЕООД "Строй маркет 2014" ЕООД, "Дабъл Ю Еф и Ко" ЕООД и "Металстрой 2013" ЕООД.

С обжалваното Решение № 259/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на Административен съд - В., АС - В. е отменил РА, в частта на установени задължения за КД за 2014 г. общо в размер на 25 384,ЗЗ лв. и съответните лихви по фактури, издадени от "Джейпис трейд" ЕООД, "Мано" ЕООД и "Сима 98" ЕООД и отхвърлил жалбата на "Б. К." ЕООД в останалата част, както и осъдил Дирекция "ОДОП" - В. да заплати на "Б. К." ЕООД разноски по делото в размер на 1991,31 лева.

За да постанови този резултат, АС - В. е приел, че РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията, действаща от 01.01.2013 г./, в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията.

Във връзка с материална законосъобразност на РА, съдът е формирал следните изводи:

1. Приел е, че РА е незаконосъобразен, в частта относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. по фактури, издадени от "Джейпис трейд" ЕООД, "Мано" ЕООД и "Сима 98" ЕООД - общо в размер на 25 384,ЗЗ лв. и съответните лихви, доколкото от доказателствата по делото се установила реалност на фактурираните доставки, поради което не е налице документална необоснованост на разходите по тези фактури и основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за непризнаването им за данъчни цели. В тази насока е изложил съображения, че за извършените продажби на отпадъци от черни и цветни метали от ревизираното лице (РЛ) били представени договори за продажба, сключени с доставчиците, сертификат за произход на отпадъците, касов бон към фактурите за плащане в брой, както и товарителници с посочване на превозваните количества метали и съдържаща всички необходими реквизити, като изпращач, получател и превозвач. Приел е, че съдържането на представените товарителници не е опровергано от други събрани по делото доказателства, а напротив било установено, че дружеството - превозвач е разполагало с необходимата техника за транспортиране на фактурираното количество стоки. Приел е установен по делото механизъм на доставката чрез натоварване на стоката от доставчика - изпращач и превозването и от превозвач до склад на последващ контрагент на РЛ, за което свидетелствали товарителниците и представените кантарни бележки, подписани между РЛ и последващия купувач. В подкрепа на извода за реалност на доставките било и заключение по назначена ССчЕ, от което се установявало, че получените стоки са осчетоводени по сметка 304 - Стоки, като са заприходени материалните запаси в количествата записани по фактурите и с които в последствие е извършена последваща доставка.

1. Приел е, че РА е законосъобразен, в частта относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. по фактури, издадени от "Строй маркет 2014" ЕООД, "Дабъл Ю Еф и Ко" ЕООД и "Металстрой 2013" ЕООД общо в размер на 20 637,92 лв. и съответните лихви доколкото от доказателствата по делото не се установявало реално предаване на стоките, като предпоставка за документална обоснованост на разходите по тези фактури тях. След като е обсъдил поотделно и в съвкупност представените доказателства за доставка на отпадъци от черни и цветни метали по доставчици, съдът е приел отново, че от страна на РЛ са представени договори за продажба, сключени с доставчиците, сертификат за произход на отпадъците, касов бон към фактурите за плащане в брой, кантарни бележки, както и товарителници с посочване на превозваните количества метали, както и изпращач, получател и превозвач, които обаче не доказват реално изпълнение на фактурираните доставки. В тази насока съдът е обосновал правни изводи, че договорите за продажба не доказват изпълнение на уговореното. От кантарните бележки се установява последващата продажба на металите от РЛ на негов контрагент, но не и предаване на стоките от прекия доставчик. Приел е, че съдържането на представените товарителници е опровергано от събраните по делото доказателства - справки от ОД на МВР - В., от които се установило, че посочените в товарителниците МПС не са собственост на сочените превозвачи, а отделно от това регистрационните номера на МПС, за които било посочено, че са товарни автомобили съответствали на леки автомобили, с които обективно не било възможно превозването на металите и то по начина посочен в товарителниците. Приел е, че сертификатите за произход на отпадъците сочели произход от СМР, а по делото липсвали доказателства, от които да се направи извод, че отпадъците са реален продукт от СМР, извършени от доставчиците. Приел е, че и плащането по фактурите не било доказано, като косвено доказателство за липса на реалност на фактурираните доставки, а представените касови бонове само към някои от фактурите с оглед нечетливия им вид не можели да служат, като доказателство за плащане. При липса на други доказателства за реално предаване на стоките по процесните фактури, съдът е обосновал извод, че реалността на доставките не е доказана, а от там установена по делото документална необоснованост на разходите по тези фактури.

Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поддържани от касаторите.

1. По жалбата на директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 259/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на АС - В.:

Правилно съдът е приел, че разходите по фактури, издадени от "Джейпис трейд" ЕООД, "Мано" ЕООД и "Сима 98" ЕООД са документално обосновани, доколкото ревизираното лице е представило към всяка от фактурите договор за продажба, сключен с доставчика, сертификат за произход на стоките, касов бон и товарителница, подписана и подпечатана от изпращач - доставчика, получател - РЛ и превозвач "Булкредо" ЕООД, респективно "Сима 98" ЕООД и съдържащи информация за вида и количеството на превозваната стока, която съответства на фактурираната, както и МПС, с което стоката е транспортирана. Правилно съдът е кредитирал с доверие представените товарителници като доказателства за изпращане на стоката от доставчика до получателя с конкретно посочени транспортни средства, за които е установено, че са собственост на сочените в товарителниците превозвачи - "Булкредо" ЕООД, респективно "Сима 98" ЕООД. Обоснован е извода на съда, че приходната администрация не е ангажирала доказателства, от които да се опровергава съдържанието на представените товарителници към фактурите, издадени от "Джейпис трейд" ЕООД, "Мано" ЕООД и "Сима 98" ЕООД и същите доказват реално предаване на стоките по процесните фактури. Правилно съдът е приел, че отсъствието на доставчиците от адреса за кореспонденция и непредставянето по тази причина на поискани от тях доказателства, както и липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците не обосновават извод за липса на реалност на доставките, като в този смисъл е и съдебната практика на националните съдилища и СЕС.

По изложените съображения, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно в тази му част, следва да се остави в сила.

1. По касационната жалба на "Б. К." ЕООД:

Обоснован е извода на АС - В., че осчетоводените от РЛ разходи по фактури, издадени "Строй маркет 2014" ЕООД, "Дабъл Ю Еф и Ко" ЕООД и "Металстрой 2013" ЕООД са документално необосновани, доколкото не е доказана реалност на фактурираните доставки.

В случая е било безспорно установено по делото, че за доказване реалността на доставките РЛ е представило договори за продажба, сключени с доставчиците, в които е уговорено прехвърляне на собствеността чрез предаване на стоките на превозвача, а за предаване на стоките от доставчика на превозвача са представени товарителници с посочени в тях изпращач - доставчика, получател - РЛ и превозвач. Правилно съдът е приел, че доказателства стойност на представените товарителници е опровергана, тъй като въз основа на получените справки от ОД на МВР - В. е установено, че превозвачите не са собственици на посочените в товарителниците МПС, а отделно от това посочените МПС са или собственост на трети лица, които заявяват, че не са ги предоставили за превоз или са леки автомобил, с които обективно е невъзможно превозване на посоченото в товарителниците количество метали. При липса на други доказателства за предаване на стоките от доставчика на получателя, обосновано първоинстанционния съд е приел, че фактурите, издадени от тези трима доставчици не отразяват вярно настъпило данъчно събитие, поради което разходите по тях са документално необосновани.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на "Б. К." ЕООД е неоснователна, а решението на АС - В., в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

1. Жалбата на директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 558/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на АС - В., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 259/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2422/2016 г. по описа на АС - В., като вместо разноски в размер на 1 991,31 лева следва да се считат разноски в размер на 2 209,08 лева, е неоснователна.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, като вместо дължимите на жалбоподателя "Б. К." ЕООД разноски за първоинстанционното поризводство от 2 209,08 лева погрешно е записал в диспозитива на съдебния си акт разноски в размер на 1 991,31 лева.

Настоящата инстанция, като съобрази материалния интерес по делото и уважената част от жалбата, счита че от действително направените от "Б. К." ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 005 лева, следва да се присъдят такива в размер на 2 209,08 лева, поради което правилно АС - В. след като е съобразил действителната си воля и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт е постановил решението за поправка на очевидна фактическа грешка.

Предвид, че подадените касационни жалби са неоснователни, настоящата инстанция счита, че на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,