Решение № 15210 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2019 г.

Решение № 15210 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София срещу решение № 625 от 04.02.2019 г., постановено по адм. д. № 13518/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-22221416004028-091-001/04.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1756/06.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че ревизията е възложена от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради което издаденият РА е валиден. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Василева, чрез процесуален представител адв. Стойков, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на ревизионен акт № Р-22221416004028-091-001/04.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1756/06.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, относно вменена отговорност на В. Василева на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на "БИЗНЕС ГАРАНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД в размер на 225 817, 72 лв., от които за ДДС – 173 777, 67 лв. и лихви за просрочие – 52 040,05 лв. За да достигне до извод за нищожност на РА, първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Изложил е мотиви, че актът е издаден от некомпетентен орган по приходите, тъй като единият от издателите на РА - Т. Герасимов, в качеството му на възложител на ревизията, няма възложени такива правомощия по отношение на ревизионното производство на В. Василева. До тази констатация първоинстанционният съд е достигнал, след като подробно е анализирал Заповед № РД-01-1487/11.11.2016 г. на директора на ТД на НАП - София, по силата на която на Т. Герасимов, е възложено да издава заповеди в хипотезата на чл. 113, ал. 3 ДОПК, както и ЗОКО по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК /за ревизионни производства, възложени до 31.12.2013 г./ и ревизионни актове по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за изчерпателно изброени неприключили ревизионни производства. След преглед на посочената заповед, АССГ е установил, че името на В. Василева не фигурира в заповедта. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Спорът е правен и касае компетентността на Т. Герасимов да издава РА по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК. В случая няма спор, че РА № Р-22221416004028-091-001/04.08.2017 г. е издаден от Т. Герасимов на длъжност началник сектор в ТД на НАП София - орган, в качеството му на орган, възложил ревизията и С. Младенова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Съдът е приел, че от съдържанието на представената Заповед №РД-01-1487/11.11.2016 г. на директора на ТД на НАП София не се установява възлагането на компетентност на Т. Герасимов, тъй като в заповедта не фигурира ревизионното производство на В. Василева. Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. в сила от 01.01.2013 г./ предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. В конкретния случай от данните по делото се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221416004028-020-001/13.06.2016 г., издадена от Г. Новакова, на длъжност началник сектор в ТД на НАП-София, е възложено извършването на ревизия на В. Василева за установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК, в качеството й на управител на "БИЗНЕС ГАРАНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Със Заповед № Р- 22221416004028-023-001/28.11.2016 г. е спряно производството на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК. Със Заповед № Р-22221416004028-143-001/10.04.2017 г. е възобновена ревизията, поради наличие на обстоятелства за отпадане на основанието за спиране. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22221416004028-020-002/19.04.2017 г. е изменен обхватът на отговорността и е удължен срокът за завършване на ревизията. Всички заповеди след първата са издадени от Т. Герасимов, на длъжност началник сектор в ТД на НАП-София, оправомощен със Заповед № РД-01-1487/11.11.2016 г. на директора на ТД на НАП - София, по силата на която на Т. Герасимов, е възложено да издава заповеди в хипотезата на чл. 113, ал. 3 ДОПК, както и ЗОКО по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК /за ревизионни производства, възложени до 31.12.2013 г. / и ревизионни актове по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за изчерпателно изброени неприключили ревизионни производства. Процесният РА е издаден от Т. Герасимов на длъжност началник сектор в ТД на НАП София - орган, в качеството му на орган, възложил ревизията и С. Младенова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Възприетата от първоинстанционния съд теза не се споделя от настоящата инстанция. От представената в касационното производство, по реда на чл. 219, ал. 1 АПК, заповед № РД-01-1487/11.11.2016 г. на директора на ТД на НАП - София се установява, че името на В. Василева, както и номера на ревизионното производство се съдържат на стр. 2, ред 21 от посочената заповед. Следователно Т. Герасимов е надлежно овластен с правомощия по възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 14.11.2016 г. При така установените факти, следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Следва да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че никъде по делото не се съдържа пълномощно за съдебното производство за адв. Стойков, който е представлявал жалбоподателката, включително е и преупълномощавал други лица. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,