Решение № 10683 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2012 г.

Решение № 10683 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, срещу решение № 2052 от 1.10.2012 г. по адм. дело № 1992 г. по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Куков Дистрибюшън" ЕООД е отменен ревизионен акт 161106032 от 1.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 608 от 29.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив") относно допълнително начислен ДДС в размер на 35 248.56 лв. и лихва за забава в размер на 129.98 лв. за данъчни периоди от 7.03.2011 г. до 30.03.2011 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - "Куков Дистрибюшън" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Емилия Харитова, която депозира и отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт 161106032 от 1.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 608 от 29.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 35 248.56 лв. и лихва за забава в размер на 129.98 лв. за данъчни периоди от 7.03.2011 г. до 30.03.2011 г. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че през данъчни периоди м. 03. и м. 04.2011 г. ревизираното дружество е декларирало ВОД на стоки - памперси, прах за пране "Bonux" и омекотител за пране "Lenor" с получател "Zakari invest" S. R. L. - Румъния с VAT RO 28080805 по фактури № 1 от 18.03.2011 г. на стойност 63 816.68 лв. и № 2 от 7.04.2011 г. на стойност 112 426.10 лв. Установено е, че е осъществено плащане по двете доставки на пълната цена по банков път, за което са представени извлечения от банкови сметки. Първоначално са представени два броя ЧМР-а, които съдържат подпис и печат на изпращач, превозвач и получател, подробно описание на стоките, място на натоварване, място на разтоварване, дата на получаване, като допълнително са отбелязани номерата на транспортните средства, с които е осъществен транспортът. Констатирано е, че транспортът е за сметка на получателя, и са депозирани писмени потвърждения от румънския търговец за посочените ВОД-и. В тях не са индивидуализирани вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществен транспорта и името на лицето, предало стоката. Осъществени са насрещни проверки на двамата превозвачи, посочени в ЧМР-а като такива - "Добми - Петров и СИЕ" СД и "МН Русе Шипинг" ЕООД, като са изискани от тях и писмени документи, които подробно са изброени в мотивите на съдебното решение. Същевременно са изпратени искания за извършване на действия от други контролни органи като агенция "Митници", ЦМУ и Главна дирекция "Гранична полиция". Агенция "Митници" отговаря, че липсват данни за периода 1.03.-22.03.2011 г. за автомобил Скания с посочения номер и ремарке, като има регистрирано преминаване през ГКПП Никопол - ферибот за другото превозно средство. Искането е препратено до митница Русе и не е получен отговор. От втория запитан орган е отговорено, че след 2007 г. в дирекция "Гранична полиция" не разполагат с исканите данни, включително данни за всички пътувания на граждани и МПС. Инициирано е производство за отправяне на запитване за информация на основание Регламент на ЕС № 1798/2003 г. до данъчната администрация на РРумъния за установяване на определени обстоятелства и факти относно декларираните ВОД-е. Административният орган не се позовава на такъв отговор. Не са представени доказателства за движението на МПС на територията на РБългария до РРумъния на посочените дати, липсват доказателства за платени винетни такси, такива за преминаване на Дунав мост. Административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се е аргументирал с разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС, в която е дадено легалното определение за ВОД, като за да се реализира фактическия състав на разпоредбата е необходимо да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в РБългария, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава - членка. Според съда, документите, които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС и това са фактура за доставката, в която се посочва идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден в държавата - членка, в която същият е регистриран и документ, удостоверяващ изпращането или транспортирането на стоката. Процесният случай попада в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която правна норма свързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представяне на "транспортен документ или писмено потвърждение на получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на другата държава членка, в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице са сметка на получателя. В писменото потвърждение се посочват датата и мястото на получаване, вида и количеството на стоката, вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките". Според съда транспортът е за сметка на получателя и е осъществен от трети лица. По делото не е бил спорен фактът, че страните по двете доставки са регистрирани за нуждите на ЗДДС лица в РРумъния и РБългария, че процесните стоки са предмет на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, като данъчното събитие е възникнало с предаването на стоките. Не е и спорен фактът на разплащането. В хода на производството е установен произхода на стоките, като е признато и правото на данъчен кредит. Основният спорен момент е транспортирането на стоките, т. е. физическото им преминаване на границата и доказването на това обстоятелство. В конкретния случай според съда са представени международни товарителници с пълни листове към тях, както и издадените данъчни фактури. Представен е лиценза за извършване на международен автомобилен превоз срещу заплащане на "МН Русе Шипинг" ЕООД, като двамата превозвачи потвърждават данните за извършени превози. Според разпоредбите на ППЗДДС се изискват двата вида документи ЧМР или потвърждение, които са налице в случая, а не се изискват такива от рода на посочените в РА и РД като отчети за отпуснати аванси, валутни отчети, заповеди за командировка, тахошайби, доказателства за платени винетни такси и др. Те са по повод взаимоотношенията между шофьора и превозвача и наличието им не е абсолютна предпоставка за доказване извършването на транспортната услуга. Съдът се е позовал и на Конвенция за договора за международен превоз на стоки, ратифицирана с Указ № 1143 на ДС от 29.07.1977 г. (ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г., в сила от 18.01.1978 г.). В приложното поле на Конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна. Съгласно чл. 4 от Конвенцията договорът се превоз се установява с товарителница, а съгласно чл. 9 тя удостоверява до доказването на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача. Съдът е направил тълкуване, според което наличието на товарителница не е условие за съществуване, нито за валидност на превозния договор, тя не представлява самия договор за превоз, а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз. Съдът е обсъдил характера на товарителницата като частен документ, който като такъв следва да отговаря на изискванията за действителност. Конкретно по делото представените товарителници съдържат всички предвидени в чл. 6 от Конвенцията реквизити - място и дата на съставяне, името и адреса на изпращача, името и адреса на превозвача, мястото и датата на приемане на стоката за превоз и мястото за доставянето й, името и адреса на получателя и др. Товарителниците са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като липсата на подпис в клетката на превозвач в едната от тях не я прави недостоверна, съгласно чл. 5 от Конвенцията. Според съда данните от ЧМР-а съвпадат с обясненията от ревизирания субект и други доказателства, представени от самите превозвачи - включително пътни листове, квитанция за цаплатен винете стикер, за заплатена такса за преминаване на моста Русе - Гюргево, заповед за командировка на единия от шофьорите. Освен това на направените писмени потвърждения са изписани имената на лицето, което ги е подписало, противно на приетото от административния орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото подробно и коректно е изложена фактическата страна по спора, като са посочени спорните моменти, които са обсъдени от съда. Същият е направил правилен и точен анализ на разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС, както и на чл. 53 от ЗДДС и на чл. 45 от ППЗДДС относно вътреобщностната доставка и нейното документиране, респ. доказване на осъществяването й и конкретно липсата на основание за начисляване на 20% ставка върху данъчната основа по двете процесни доставки на стоки за РРумъния. Подробно са обсъдни и разпоредбите на Конвенция за договора за международен превоз на стоки, ратифицирана с Указ № 1143 на ДС от 29.07.1977 г. (ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г., в сила от 18.01.1978 г.). Касационното възражение е насочено към неправилния анализ на представените документи и конкретно на двете ЧМР-а и двата комплектна потвърдения от получателя на стоките, чрез които се констатира наличието на ВОД-и, както и на съпътстващите документи, представляващи пряко доказателство за фактическото преминаване на стоките. Настоящият съдебен състав приема извода на съда за тези обстоятелства, респ. за наличието на вътреобщностни доставки, декларирани от ревизираното лице като такива. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 440.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК, представляващи такива за адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение