Решение № 3875 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7630/2012 г.

Решение № 3875 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7630/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и чл. 229 от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Лагери - 63" ЕООД, гр. Разград, против Решение № 1 от 21.04.2011 г. по адм. дело № 501/1999 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Лагери-63" ЕООД, гр. Разград, представлявано от Дончо Димитров Георгиев от гр. Разград против ДОА № 0275 от 02.07.1999 г. на Началника на ТУДА -Разград., потвърден частично с Решение № 32 от 05.08.1999 г. на Началника на ТУДА, гр. Разград, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за периода м. април 1997 г. -м. май 1999 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 24, т. 2 от ЗДДС (отм.). В касационната жалба се прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от НАП публично задължение. Ответникът по касационната жалба, ТД на НАП Варна, офис Разград, не се представлява в съдебното заседание, но в представената писмена защита изразява становище за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от ТД на НАП Варна, офис Разград срещу определение № 386 от 19.04.2012 г., постановено по същото адм. дело № 501/1999 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е допълнено Решение № 1 от 21.04.2011 г. по адм. дело № 501/1999 г., в частта му за разноските, като "Лагери - 63" ЕООД, гр. Разград е осъдено да заплати на ТД на НАП, гр. Варна сумата 150 лева, разноски в производството пред първата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател оспорва размера на присъденото възнаграждение, като претендира, че то трябва да бъде определено съгласно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. с оглед размера на материалния интерес. Ответникът по частната жалба, "Лагери - 63" ЕООД, гр. Разград, не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалбата и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна, а частната жалба е неоснователна. С обжалваното Решение № 1 от 21.04.2011 г. по адм. дело № 501/1999 г. по описа на Разградски окръжен съд е отхвърлена жалбата на "Лагери-63" ЕООД, гр. Разград, представлявано от Дончо Димитров Георгиев от гр. Разград против Данъчен облагателен акт (ДОА) № 0275 от 02.07.1999 г. на Началника на ТУДА -Разград., потвърден частично с Решение № 32 от 05.08.1999 г. на Началника на ТУДА, гр. Разград, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за периода м. април 1997 г. - м. май 1999 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 24, т. 2 от ЗДДС (отм.). В хода на съдебното обжалване пред първата инстанция не са ангажирани доказателства, различни от събраните по време на ревизията. Най-същественото в случая е, че управителят на дружеството жалбоподател Дончо Димитров Георгиев с влязла в сила Присъда № 1229/06.07.2009 г., постановена по ВНОХД № 140/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд е признат за виновен в това, че за периода 01.08.1998 г. -14.06.1999 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 135 896.93 лв., като е потвърдил неистина в подадени данъчни декларации, които се изискват по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 300 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), приложим субсидиарно, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая влязлата в сила присъда не обхваща целия период, обхванат от данъчната ревизия и съответно ДОА, на и за разликата над 135 896.93 лв. до установения общ дължим ДДС от 163 076.13 лв. са събрани достатъчно доказателства за дължимост. Настоящият съдебен състав след като прецени събраните по делото доказателства относно действителността и законосъобразността на ДОА намира, че при издаването му не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон Поради това окръжният съд правилно е отхвърлил жалбата на дружеството против ДОА № 0275 от 02.07.1999 г. на Началника на ТУДА -Разград., потвърден частично с Решение № 32 от 05.08.1999 г. на Началника на ТУДА, гр. Разград. В касационната жалба жалбоподателят за пръв път прави възражение за изтекла погасителна давност за установените в процесния ДОА задължения за ДДС. Съгласно приложимия към датата на възникване на задълженията закон - чл. 22 от Закона за данъчното производство (ЗДП, обн. ДВ, бр. 61 от 16 юли 1993 г., отм. ДВ, бр. 103 от 30 ноември 1999 г.) данъчното задължение се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение. Институтът на погасителната давност като материалноправен се урежда от материалноправните норми (независимо от това дали се съдържат в процесуален закон), действащи към момента на възникване на задължението, от което следва, че за задължението за ДДС за данъчните периоди на 1997 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.98 г., на тези за данъчните периоди на 1998 г. на 01.01.99 г., а за данъчните периоди от 01.01.1999 - 31.05.1999 г. на 01.01.2000 г. На последната дата влиза в сила Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК). В чл. 4, ал. 5 от Закона за събиране на държавните вземания (ЗСДВ), обн. ДВ, бр. 26 от 26 март 1996 г., отм. ДВ, бр. 12 от 13 февруари 2009 г., в действащата му редакция за 1997 г. и 1998 г. (преди изменението в ДВ, бр. 103 от 30 ноември 1999 г.) е уредена давността по отношение на държавните вземания (включително и от данъци) като е предвидено, че независимо от спирането и прекъсването на давността, вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който то е станало изискуемо. В последващите изменения на института на абсолютната погасителна давност е предвиден по-кратък срок, а именно според чл. чл. 140 от ДПК (отм.) с изтичане на 10-годишен давностен срок (започващ да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение), освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Сега действащата разпоредба на чл. 171 от ДОПК е с аналогично съдържание. По отношение начина на изчисляване на давностните срокове при настъпили изменения в законодателството в материята на данъчното право не са налице специални правила, поради което следва да се прилагат общите принципи на правото, намерили отражение в § 7 от Преходните правила на Закона за задълженията и договорите и § 4 от Преходните правила на Закона за собствеността. Съгласно относимия общ принцип на правото правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в действащия закон, не могат да се прилагат към давностните и сроковете, които са започнали да текат при действието на стар закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в действащия закон. В конкретния случай за завършването на 15-годишния давностен срок по чл. 4, ал. 5 от ЗСДВ по отношение на данъчните задължения и от двата вида и за двата периода към 01.01.00 г. са оставали повече от 10 години, поради което с влизане в сила на ДПК (отм.) по отношение изтичането на срока, започнал да тече по стария закон следва да се прилага новият закон. Новият закон - чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) има материалноправен характер и за него не е предвидено изрично обратно действие т. е. тази норма започва да се прилага от 01.01.00 г. и от този момент следва да се изчислява 10-годишния давностен срок за погасяване на вземането, независимо от спирането или прекъсването на давността. По отношение на "Лагери-63" ЕООД е приложим по-благоприятния срок от десет години, но изчислен с начален момент от датата на влизане в сила на новия закон, който установява този срок. В този смисъл е тълкуването на този принцип и в теорията, и в практиката на Върховния касационен съд. Това тълкуване съответства и на логиката на правоотношенията, според които погасителната давността независимо, че е институт, защитаващ по принцип длъжника, трябва да съдържа балансирана защита и за кредитора при законодателно съкращаване на сроковете. При промяна в продължителността на сроковете за погасяване на вземане кредиторът трябва да има възможност да упражни правото си да потърси вземането в определения от действащият закон нов срок за цялата негова продължителност, освен ако до изтичане на срока по стария закон остава по-кратък период от време. Прилагането на стария закон при оставащ по-кратък период от време е в защита на длъжника, за който по-новия закон е неблагоприятен, защото с влизането в сила би създал конкретно за него нов по-дълъг срок, ако бе приложим, но не се накърняват правата и на кредитора, който има правната възможност да упражни правото си в сроковете, които са съществували при възникване на вземането и те са му конкретно известни. Прилагането на новия по-кратък срок е само в случаите, когато до завършването на стария срок остава по-дълъг период от време т. е. то се съкращава до продължителността на новия срок. Изчисляването на този нов срок започва от датата на законодателното му въвеждане, обратното становище е в противоречие с общите правила за продължителност на давностните срокове и действието на материалноправните норми от момента на влизането им в сила, освен ако няма изрично предвидено обратно действие. Включването на периода от време, изтекъл при действието на стария закон, при пресмятане на продължителността на давностния срок по новия закон, би представлявало именно такова непредвидено от законодателят обратно действие на новия материален закон. Към датата на постановяване на обжалваното решение и към датата на приключване на съдебното дирене в касационното производство давностният срок за погасяване на всички установени с ДОА № 0275 от 02.07.1999 г. данъчни задължения, независимо от спирането и прекъсването на давността е изтекъл, поради което възражението за погасяване на задълженията поради изтичане на абсолютната давност е основателно. Поради изложеното ДОА следва да бъде отменен, но не защото при издаването му са допуснати нарушения, а защото правото за събиране на установените с този ДАО данъчни задължения е погасено поради изтичане на абсолютната давност. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Относно частната жалба на ТД на НАП - Варна, ИРМ Разград: С частната жалба ТД на НАП - Варна, ИРМ Разград, обжалва определение № 386 от 19.04.2012 г., постановено по адм. дело № 501/1999 г. по описа на ОС - Разград, с което е допълнено решение № 1 от 21.04.2011 г. Частният жалбоподател обжалва размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, като смята, че то трябва да бъде определено, съгласно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 4198,42 лева. С оглед на това, че решението, което е допълнено с обжалваното определение е отменено, съответно и ДОА е отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност, следва да се приеме, че спорът е разрешен в полза на "Лагери-63 " ЕООД, но поради липса на жалба от негова страна определението за присъждане на разноски не може да бъде отменено. По водене на делото пред настоящата инстанция разноски, касаторът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховен административен съд, осмо отделение