Решение № 4859 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на чл. 193, ал. 8 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Б. Славчева със съдебен адрес в гр. София, [жк], [улица], ап. 1 срещу: -решение 14.2 от протокол 42 / 08.11.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 160 и чл. 193, ал.6 ЗСВ е повишена А. Янева съдия в Софийски районен съд в длъжност съдия в Софийски градски съд гражданска колегия -решение 14.10 от протокол 42 / 08.11.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 160 и чл. 193, ал.6 ЗСВ е повишен Т. Димитров съдия в Софийски районен съд в длъжност съдия в Софийски градски съд гражданска колегия В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на решенията, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, поради което иска за отмяната им. Поддържа наличие на нарушение по чл. 193, ал. 6 ЗСВ във връзка с 9 месечния срок за назначаване, във връзка с наличието на освободени длъжности за назначаване, предпоставките по чл. 164 ЗСВ и качествата и класирането на назначените в конкурса магистрати. Сочи на нарушения на чл.193,ал.4 от ЗСВ с оглед твърдения за липса на изискуем стаж на класирания кандидат Т. Димитров Жалбата се поддържа в съдебно заседание и в приложената писмена защита. Ответникът, Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения въз основа на представената административна преписка и доказателства от страните. Заинтересована страна А. Янева чрез адв. Лазаров оспорва жалбата като недопустима и алтернативно неоснователна. Заинтересована страна Т. Димитров чрез процесуален представител адвокат Минчева взема становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата с доводите в нея, обжалвания акт, преписката, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че страните, са магистрати, участници в конкурс за повишаване в длъжност съдия в Софийски градски съд- гражданска колегия, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол 21/2.07.2019г./обн. В ДВ, бр. 53/5.07.2019г. В процедурата по този конкурс са взети решения по чл. 193, ал. 3 ЗСВ за повишаване на участниците в него за обявените места според реда на класирането на 20.09.2022г. по Протокол 33 от заседание на СК на ВСС, след което са взети решения на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ за заемане на местата по този ред на 8.11.2022г. на заседание на СК на ВСС по Протокол 42 по т. 16. 2, т. 16. 10, като решенията са обжалвани и са предмет на настоящата жалба. За да се произнесе по жалбата, Върховен административен съд приема, че по спора са приложими разпоредбите на чл. 193 от Закона за съдебната власт и Наредба 1 от 9.02.2017г. на ВСС. Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ посочва, че в деветмесечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в органите на съдебната власт съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получили крайна оценка в конкурсната процедура, не по ниска от много добър 5.00 . Срокът по ал. 6 започва да тече от приемане на първото решение на съответната колегия на ВСС с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от отмяна на същото при обжалване. Не се установява противоречие между разпоредбата на ЗСВ и разпоредбите на Наредба 1 от 9.02.2017г. на ВСС относно въпросите кои длъжностни са освободени, кога е приключила предходната конкурсна процедура, предвид решенията на ВАС и КС на РБ, как тече 9 месечния срок, поради което в настоящият случай неоснователно е твърдението в жалбата за допуснати нарушения на разпоредбата на чл.193, ал.6 ЗСВ и несъответствие на разпоредбата на пар.2 от Наредба 1/2017г. с разпоредбата на чл.193,ал.6 ЗСВ. Представени доказателства за длъжности съдия в Софийски градски съд, освободени в хода на процедурата от откриването до постановяване на решението на СК на ВСС по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Спорният по делото въпрос е доколко следва да се приемат за освободени всички длъжности в съответното звено на съдебната власт или само длъжности съдия съответно в гражданска, търговска или наказателна колегия, което разпределение се извършва от общото събрание в съответния орган на съдебната власт. Отговорът на този въпрос следва да се търси в решението на кадровия орган, който открива конкурсната процедура за длъжности в съответните колегии. Настоящият състав намира, че след като в разпоредбата на чл. 163 от ЗСВ съдийските, прокурорските и следователските длъжности са посочени точно и без квалификации и конкретизация в коя колегия се намират, то и решенията за откриване на конкурсните процедури по колегии не следва да се отразява на заемането им. Както се посочи по-горе преместването на длъжностите винаги може да бъде извършено от общото събрание на съответния орган на съдебна власт без ограничение, включително и когато длъжностите са обявени за заемане с конкурс. Предвид изложеното доводите за нарушения в тази връзка са неоснователни. Приложението на чл.193,ал.6 от ЗСВ е при възникване на хипотезата освободена длъжност през времето на обявяването на конкурса до изтичането на 9 месечния срок от приключването му. Длъжността е съществувала, но в хода на конкурсната процедура е освободена и за нея именно се поражда право да бъде заета от участник в процедурата по конкурса. Установено е по делото, че към 07.11.2022г. са налице 8 свободни длъжности съдия в СГС-гражданска колегия. Обстоятелството, че част от тези длъжности са освободени поради назначаване на съдии за административни ръководители, не сочи на наведените в жалбата нарушения. Част от длъжностите съдия са освободени, поради преминаване на други административни длъжности и това, че тези съдии продължават да осъществяват правораздавателна дейност, не означава липса на освободени длъжности Съдия . Относно въпросът с правния интерес на жалбоподателя от оспорването. По делото не са представени доказателства за оспорване на решението по чл. 193 ал. 3 от ЗСВ и постановяване на съдебно решение по класирането на участниците в конкурсната процедура. При това положение въпросите с класирането на участниците в конкурса не може да бъде пререшаван в настоящето производство. Решението на конкурсната комисия за оценката на кандидатите следва да бъде зачетено при прилагане на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Правният интерес на жалбоподателката се определя от установяване на нарушения в процедурата относима за всички участници с цел постигане на цялостна отмяна на решенията за назначаване. Липсват данни за жалба против решенията на СК на ВСС за назначенията на основание чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, като предмет на настоящата жалба са нарушения в производството по чл. 193, ал. 6 ЗСВ относно липса на освободени длъжности, които да заемат повишените в длъжност. При това положение за жалбоподателката е налице правен интерес да оспори решенията, т.к. тези длъжности могат да бъдат предмет на нов конкурс, в който да участва, да бъде класирана и повишена. Ако се приеме доводът в жалбата, че няма освободени длъжности за заемане, то тя не би могла да постигне резултат след отмяна на решенията и не би могла да бъде назначена при липса на длъжности за заемане. Ако се приеме и се установи, че такива длъжности са налице, то жалбоподателката не може да ги заеме, предвид класирането си назад в списъка и необходимостта да се спазва това класиране. В този случай могат да се оспорят само професионалните и нравствени качества на повишените кандидатите и на всички кандидати преди жалбоподателката. По доводите в жалбата за нарушение на чл.194, ал.4 от ЗСВ. Разпоредбата изисква съответната колегия на ВСС да провери дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл.164 от ЗСВ, притежава ли необходимите професионални и нравствени качества. Проверката се извършва по приложени документи към конкурсната документация. В жалбата се твърди липса на изискуем стаж по отношение на заинтересованата страна Т. Димитров, който не притежавал удостоверение за придобита юридическа правоспособност за целия период удостоверяващ стажа му по представените документи за участие в конкурса по см.на разпоредбата на чл.164 от ЗСВ. Представените доказателства за стаж на този кандидат към датата на обнародване на решението за обявяване на конкурса 05.07.2019г. на 8 години, 1месец и 12 дни. Допълнителни доказателства са представени и с отговора на жалбата, като видно от Диплома, издадена от Юридически факултет на СУ Св.Климент Охридски през м.12.2010г., когато Димитров е придобил висше образование по специалност право и професионална квалификация юрист , а удостоверение за придобита юридическа правоспособност на лицето е издадено на 09.09.2011г. В периода 01.04.2011г. до 02.08.2012г. Димитров е изпълнявал длъжността младши юрисконсулт и юрисконсулт в ИА Морска администрация . В периода 24.09.2012г.-24.06.2013г. лицето е било на обучение в НИП за заемане длъжността младши магистрат, а в периода от 25.06.2013г.- 26.06.2015г. е заемал длъжността младши съдия в Окръжен съд Силистра, в периода от 01.07.2016г. до 05.07.2019г.-длъжността съдия в Софийски районен съд. Неоснователно е възражението в жалбата, че по отношение на класирания в конкурса Т. Димитров не са изпълнени изискванията на чл.164 за стаж за заемане на длъжността съдия в окръжен съд . Понятието стаж , съгласно чл.168, ал.8 е придобитият на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници". В понятието е заложено изискване за юридическо образование, но не и за юридическа правоспособност. Предвид изложеното по-горе след преценка на доказателствата по делото и тълкуване на материалния закон съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена. Подобно изискване е било заложено в правната норма на чл.127 ЗСВ/отм./ в редакцията действаща от 1994г. до 2006г./ Предвид изложеното процесният оспорен в жалбата стаж на Т. Димитров за периода от 01.04.2011г. до 02.08.2012г., в който той е заемал длъжността младши юрисконсулт и юрисконсулт в ИА Морска администрация не попада в приложното поле на отменената разпоредба на чл.127 ЗСВ/отм/, а в приложното поле на новия ЗСВ в хипотезата на чл.164, ал.8 ЗСВ, т.к. за заемане на длъжностите не се е изисквало юридическа правоспособност. Следва да се има предвид, че лицето е придобила юридическа правоспособност на 09.09.2011г., като очевидно е упражнявало длъжността младши юрисконсулт за период от 5 месеца без юридическа правоспособност, но за заемане на длъжността това не е било изискване. Императивно изискване за притежаване на юридическа правоспособност е заложено в разпоредбата на чл.162 от ЗСВ при заемане на длъжност съдия, прокурор и следовател. Към момента на заемане на магистратска длъжност, Т. Димитров вече е имал придобита юридическа правоспособност. При подробно изложени по-горе мотиви, настоящият състав на ВАС намира жалбата за изцяло неоснователна. При този изход на делото жалбоподателката следва да дължи разноски в полза на заинтересованите страни по делото А. Янева и Т. Димитров , но с оглед липсата на доказателства за извършването им, искането им не следва да бъде уважено. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение