Решение № 11381 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2/2016 г.

Решение № 11381 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. В. З., от гр. Л., против решение № 412/07.10.2015 г. по адм. дело № 365/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 8/17.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Л. и са присъдени разноски. Подадена е и частна жалба от З. В. З., от гр. Л., против определение № 1534/11.11.2015 г. по адм. дело № 365/2015 г. на Административен съд П., с което е оставена без уважение молбата му за изменение решение № 412/07.10.2015 г. по адм. дело № 365/2015 г. на Административен съд П. в частта за разноските. В касационната жалба и в частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение и определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че пенсията за инвалидност следва да бъде отпусната от датата на получаване на заявлението в ТЕЛК, в случая от 14.08.2013 г. Твърди, че не дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е представено пълномощно за т. нар. юрисконсулт. Иска се отмяна на обжалваното решение и определение, и връщане на делото за ново разглеждане на съда, алтернативно определяне началната дата за отпускане на пенсията 14.08.2013 г. Ответникът по касационната жалба и частната жалба- директорът на ТП на НОИ-Л., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение и определение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационната жалба и частната жалба са неоснователни. С обжалваното решение състав на Административен съд П. е отхвърлил жалбата на З. З. срещу решение № 8/17.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Л., с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 6705313046/18.12.2014 г. на Ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ-Л., и е присъдил разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност на Златков се поражда от датата на инвалидизирането. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № 6705313046/18.12.2014 г. на Ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ-Л., на З. З., на основание чл. 98, ал. 8 от КСО е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 72,00 на сто трайно намалена работоспособност и степен на увреждане от 20.05.2014 г. - датата на инвалидизиране, потвърдена от НЕЛК-гр. С. с Експертно решение № 0791/01.10.2014 г., на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО е отпусната социална пенсия за инвалидност, и със срок на инвалидността до 01.05.2017 г. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ-Л. не е уважил жалбата на Здравков срещу това разпореждане относно началната дата на пенсиониране. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Плевенският административен съд е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Процесният случай попада в хипотезата на чл. 22а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /Раздел III - "Пенсии за инвалидност"/, съгласно която норма, когато датата на инвалидизиране е по- късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК /НЕЛК/ и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането. Датата на инвалидизиране на Здравков, съгласно решение № 1424/20.05.2014 г. на ТЕЛК, потвърдено с ЕР № 791/01.10.2014 г. на НЕЛК, е 20.05.2014 г. и е по - късна от датата на заявлението за освидетелстване-14.08.2013 г., като е изпълнено и другото изискване на чл. 22а от НПОС, а именно: заявлението за пенсиониране е подадено на 04.06.2014 г., т. е. още преди да е започнал да тече едномесечния срок от влизане в сила на Експертното решение. Съдът е събрал и обсъдил относимите към казуса доказателства, анализирал е всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Правилен е крайният извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила. Подадената частна жалба също е неоснователна. С оглед изхода на спора се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като административният орган е бил надлежно представляван от Д. Ц., с приложено пълномощно по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са били изпълнени изискванията на чл. 32, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за представителство по пълномощно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,