Решение № 5787 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2011 г.

Решение № 5787 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Коста Асенов Костов от гр. Свиленград против решение № 2851 от 26.08.2010 г. по адм. дело № 8734/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8584/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и моли да бъде отменен, както и обжалваната заповед. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав неправилно приема, че не са налице предвидените в чл. 146 от АПК основания за отмяна на оспорената заповед № 8584 от 18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Действително заповедта е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.) директорът на агенцията е орган по назначаването) и в предвидената форма, като са посочени фактическото и правното основание за постановяване на акта, както и останалите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В производството по издаване на административния акт обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон и на целта на закона - пороци, които не се констатирани от първоинстанционния съд, което води до незаконосъобразност на постановеното решение и обосновава неговата отмяна. Неправилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните изисквания и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. За да се приеме, че са изпълнени условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, следва да се установи, че заеманата от жалбоподателя длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "държавен инспектор" в РМД Пловдив, митница Свиленград, като заема 1 от общо 14 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 17.10.2009 г. С ПМС № 261 от 5.11.2009 г., в сила от 17.11.2009 г. е изменен Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.) като числеността на персонала е намалена с 104 щатни бройки (от 4003 на 3899). В съответствие с извършените промени, считано от 17.11.2009 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на митница Свиленград, като бройките за длъжността "държавен инспектор" са намалени на 13. По тези причини със заповед № 8584/18.11.2009 г., която е предмет на оспорване, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено. Осъществяването на втората от изброените по-горе хипотези предпоставя правото на административния орган да определи служителите, които следва да бъдат съкратени, като преценката е при условията на оперативна самостоятелност. Тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 от АПК, тъй като компетентността на административния орган следва да бъде упражнена в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. В разглеждания случай правото на подбор на директора на Агенция "Митници" е упражнено в нарушение на очертаните по-горе граници. Със заповед № зам - 613 от 12.11.2009 г. на директора на агенцията, във връзка със структурните промени на митническата администрация, е утвърдена "Процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", като в част трета са предвидени правила за съкращаване на длъжности, заети по служебно правоотношение. Тази процедура не е приложена по отношение на жалбоподателя и същият в нарушение на въведените с нея изисквания не участва в подбор, съобразно установените от органа критерии. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, оповестени публично пред служителите на Агенция "Митници", ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Така постановена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява с по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо като достига до извод, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя е упражнено съобразно нормативните изисквания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в противоречие със закона. Възражението на ответника по касация, че правилата за подбор следва да се прилагат, считано от 15.12.2009 г. с оглед структурните промени, извършени с ПМС № 302 от 15.12.2009 г., е неоснователно. Процедурата за съкращаване на персонала на Агенция "Митници" е утвърдена на 12.11.2009 г. и прилагането й не е отложено със срок или обвързано със заповед № ЗМФ-1441/9.11.2009 г.. Следователно тази процедура следва да се прилага, докато не бъде отменена, във всички случаи на съкращаване на длъжности в агенцията, предприети след утвърждаването й, а следователно и по отношение съкращението на жалбоподателя. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което заповед № 8584 от 18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" да бъде отменена. Въпреки изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски не подлежи на уважаване, тъй като по делото не са налице доказателства за действително направени такива. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,