Решение № 3904 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2021 г.

Решение № 3904 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите, чрез юрк. Недков, срещу решение № 3415 от 26.05.2021 г., постановено по адм. д. № 11962 по описа за 2020 г. на Административен съд – София-град /АССГ/. С атакуваното решение, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №ФК-С800-0084667/17.11.2020 г., издадена от началник отдел "ОД" гр. София в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, с която на "Фуд ленд" ЕООД е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект", представляващ бърза закуска, находящ се в гр. София, ул. "Георги Белов" № 2, и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че решаващият съд неправилно и необосновано е приел, че липсват конкретни мотиви относно основанията за налагане на ПАМ и относно срока на същата. Счита, че при издаването на заповедта са спазени материалноправните разпоредби на ЗДДС и принципите, заложени в АПК. Срокът на наложената ПАМ е съразмерен с извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лв. В условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Фуд ленд" ЕООД, чрез адв. Георгиева, в писмен отговор изразява становище, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Счита, че съдът с основание е приел, че административният орган е издал процесната заповед при общи и бланкетни мотиви относно срока на ПАМ. При прилагането на ПАМ не са съобразени целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да издаде оспорената заповед за прилагане на ПАМ, административният орган е приел, че на 05.11.2020 г. в 13: 20 часа при извършена проверка в търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. София, ул. "Георги Белов" № 2, стопанисван от "Фуд ленд" ЕООД, е установено извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При осъществена контролна покупка на храни: 1 брой супа, 3 броя кебапчета, 2 броя гарнитура и 1 брой хляб на обща стойност 11, 20 лв., заплатени в брой, не е издаден ФКБ от монтираното в обекта фискално устройство (ФУ). Плащането е осъществено преди легитимирането на органите на НАП. Установеното нарушение се потвърждава от Протокол за извършена проверка сер. АА 0084667/05.11.2020 г., ДФО и КЛЕН от 05.11.2020 г. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, като при издаването й не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С обжалваното решение АССГ е отменил заповедта с мотивите, че е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на принципа за съразмерност и в несъответствие с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Съдът е приел, че изложените мотиви за срока на мярката са твърде общи и бланкетни. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, наред с твърденията и възраженията на страните и в резултат на това е достигнал до логически издържани и съответстващи на приложимия материален закон правни изводи. За да прецени съответствието на наложената ПАМ с целта на закона, обосновано първоинстанционният съд е съобразил, че по същество в заповедта са изложени бланкетни мотиви свързани с продължителността на срока за налагането й, без да е осъществен конкретен анализ в каква степен установеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина. При избора на срока на ПАМ – 14 дни, са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Правилно съдът е приел, че изложените мотиви относно срока са твърде общи. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства от действителността и техни индивидуални характеристики, установени надлежно в хода на административното производство, формиращи съответни на тях фактически и правни изводи. Независимо, че в мотивите на издадената заповед е посочено, че са съобразени вида и характера на търговската дейност, работното време на обекта и неговото местонахождение, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. При постановяване на съдебния акт е съобразено, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност установен с чл. 6 от АПК. Съгласно този принцип при определяне срока, за който ще бъде приложена мярката не следва да се засягат правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. В тази връзка следва да се подчертае, че прилагането на принудителни административни мерки трябва да бъде съобразено с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, налагането на ПАМ за 14-дневен срок и то без продължителността му да е мотивирана с конкретни доводи е явно несъразмерно на целта, за която актът се издава. Заповедта е в колизия с принципа, прогласен с чл. 6, ал. 5 АПК и поради това на основание чл. 146, т. 5 е незаконосъобразен. Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че издадената заповед съответства на целта на закона. При липса на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на ЗПАМ и я е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. Размерът на разноските е 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение