Решение № 16715 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2019 г.

Решение № 16715 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФ "Земеделие") гр. Разград, чрез процесуалния представител юрк. Л. Железарова, против решение № 13 от 13.03.2019 г., постановено по адм. дело № 488/2018 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на С. Василев от [населено място], общ. [община], обл. [област], е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 18/06/1/0.0.2062/2/01/04/01 от 11.09.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" Разград. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът неправилно е приел, че в случая приложимият закон е ЗУСЕСИФ. Отправя искане към съда за отмяна на съдебното решение и претендира присъждане на сторени по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – С. Василев от [населено място], обл. [област], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, за основателна. Производството пред Административен съд Русе е образувано по подадена от С. Василев от [населено място], обл. [област] жалба против АУПДВ № 18/06/1/0.0.2062/2/01/04/01 от 11.09.2018 г. на директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" Разград. Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че ответникът по касационната жалба е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и че е получил първо плащане по него в размер на установената с АУПДВ главница. С процесния АУПДВ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447, 50 лева и отказана финансова помощ представляваща второ плащане по договор № 18/06/1/0.0.2062 от 20.01.2016 г., поради неподаване в срок на заявката за второ плащане на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, вместо на решение за налагане на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е отменил акта и е върнал преписката за издаване на акт по ЗУСЕСИФ, като не е изложил доводи по същество на спора. Направен е извода, че обжалваният АУПДВ е издаден от материално компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и изискванията за форма и съдържание, поради което актът е отменен като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директора на ОД на ДФ "Земеделие" Разград, упълномощен със заповед № 03-РД/286 от 1.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Същата заповед, делегираща правомощия, е приложена на лист 15 от административната преписка по делото. С оспорения АУПДВ е отказано второ плащане и е установено задължение за връщане на полученото първо плащане по сключения с Василев договор № 18/06/1/0.0.2062 от 20.01.2016 г., поради неизпълнение на нормативното задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора. Правилно процесният АУПДВ е издаден по реда на ДОПК по следните съображения: Няма спор между страните по делото, че С. Василев е сключил договор № 20/06/1/0.0.1604/24.10.2016 г. с ДФ "Земеделие" чрез директора на Областна дирекция на фонда в гр. Разград. С договора фондът се е задължил да предостави на Василев безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. Според разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че производството е започнало след 7.01.2018 г – датата на влизане в сила на чл. 9б от ЗПЗП. Това производство не е и приключило, тъй като не е изтекъл периода на мониторинг /изтичането на срока в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. В случая производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 23.07.2015 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 18/06/1/0.0.2062 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни – патици – 300 бр. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ. В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Съгласно цитираната разпоредба за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ." В случая фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 - неподаване в срок на заявка за второ плащане, посочено в договора за предоставяне на финансова помощ, не съвпада с фактите от хипотезата на разпоредбата от ЗУСЕСИФ. С оглед на което не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на този закон. От представеното по делото писмо с изх. № 01-170-6500/119 от 27.03.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Разград, се установява, че С. Василев е уведомен на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ за откриване производство по налагане на финансова корекция. В т. 3 от писмото са посочени констатациите на органа, че бенефициера не е подал в срок заявка за второ плащане. С писмото, Василев е уведомен за приложимата нормативна уредба, както и правните последици от нарушаване на задължението, като едновременно с това му е предоставена възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било получено от бенефициера и той се е възползвал от дадената му възможност като е подал възражение с вх. № 01-170-6500/90#1 от 16.07.2018 г. Обстоятелството, че административното производство е започнато по реда на ЗУСЕСИФ не съставлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ограничено правото и възможността на страната за защита, както и не са нарушени правата й на участие в производството, вкл. чрез представяне на доводи, възражения и за събиране на доказателства и доказателствени средства. В случая първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за издаване на процесния АУПДВ при съществено нарушение на процесуалните правила /нарушения на особения ред и основания в специалния закон ЗУСЕСИФ/ и само на това основание е отменил оспорения акт, като не е извършил проверка за неговата законосъобразност по материалния закон. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност на акта. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение