Решение № 17022 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2011 г.

Решение № 17022 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Ива Зарева, срещу решение № 848 от 24.02.2011 г. по адм. дело № 4972/2010 г. на Административен съд - София - град, второ отделение, 29 състав, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13067 от 07.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора. Ответникът - Дарин Минчев Димитров, в подаден писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че сумата по процесния АУПДВ е била изплатена на жалбоподателя предвид указания, дадени с писмо № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Установено е, че по делото не се твърди неправомерно поведение от страна на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция (РА), както и че не са декларирани неверни данни от жалбоподателя. Съдът е установил, че видно от резултатите от одита на Европейската сметна палата, действително земите обозначени с код 6 (други земеделски площи), неправилно са били субсидирани, но това е станало съобразно указанията и практиката на администрацията, а не вследствие на неправомерно поведение на заявителите. Установено е, че след като именно министърът на земеделието и храните е определял както класификацията, така и съдържанието на различните видове земеделски площи и кои от тях следва да бъдат подпомагани, изплатените суми въз основа на тези негови указания не са нито неправомерно получени, нито недължимо платени, независимо от последвалото изменение в указанията на министъра. Съдът е приел, че в случая сумата не подлежи на възстановяване на основание чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета - "Задължението за възстановяване, посочено в § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител." Съдът е приел, че действително земеделският производител сам посочва в заявлението си обектите на подпомагане, като първоначално посочената площ не е била одобрена, а впоследствие по указание на министъра на земеделието субсидиите са платени. Тези указания при извършването на одита на Европейската сметна палата са били преценени като неправилни, поради което и извършените плащания са оценени като неправомерни. Съдът е приел, че в случая се касае именно за грешка на държавен орган, негови неправилни указания, върху които никой от земеделските производители не е могъл да влияе. В решението е изложено още, че погрешното прилагане правилата от страна на администрацията не може да бъде установено по разумен път от земеделските производители - обратно те са длъжни да се съобразят с указанията на компетентните органи, дори при неправилна практика на последните. За изчерпателност съдът е обсъдил и представената по делото квитанция за платен наем на земя, която е в изпълнение на наемен договор с община Момчилград, като от показанията на свидетел по делото е установено, че стопаните - овцевъди в района наемат, използват и поддържат пасища, собственост на община Момчилград, като тези показания преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, установяват факта на ползване за пасище на площите, заявени за подпомагане. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно. Административният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. След като по делото няма данни, а и не се твърди от ответника, да е налице неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респективно основание за възстановяване на сумите. Към момента на извършването на плащането административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за това. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06, т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Това е основното касационно възражение в касационната жалба, в която обстойно и последователно е направено изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители, което е довело до издаване на процесния акт, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Правилна е преценката, че в случая се касае за грешка на компетентния орган при плащането на сумата, която предвид непрекъснатата промяна в указанията на министъра на земеделието и горите, не би могла да бъде установена от земеделския производител, поради което са налице основанията, посочени в цитирания Регламент, изключващи възстановяването на недължимо платената сума от земеделския производител. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК