Решение № 13074 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение 2057 от 07.07.2025г., постановено по адм. дело 391/2025г. на Административен съд Русе, с което е отменено решение 93/19/2/7.2/9/01062/3/01/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ с изх. 07-0800/5033 от 13.03.2025г. по подмярка 19.2 Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие от ПРСР 2014-2020г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Претендира се присъждането на направените по делото съдебни разноски. Представя писмена молба, в която е заявено ,че се поддържа касационната жалба и в условията на евентуалност процесуалният представител прави и възражение за прекомерност на заплатения от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът Община Сливо поле, чрез процесуалния си представител адв. М. Радева, в писмено становище, твърди неоснователност на касационната жалба. При изложени съображения, счита съдебното решение за валидно, допустимо, правилно и не страда от пороците, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и в тази връзка прави искане същото да бъде оставено в сила, ведно с всички следващи се от това законни последици. В съдебно заседание, процесуалния представител адв. Ладова е заявила, че оспорва касационната жалба и поддържа депозираното становище. Претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като взе предвид направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение 93/19/2/7.2/9/01062/3/01/04/01 от 13.03.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е осъдил Държавен фонд Земеделие да заплати на Община Сливо поле сумата в размер на 3 857.71 лева, представляваща държавна такса в размер на 357.71 лева и възнаграждение в размер на 3500.00 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и е съответно на въведените в чл. 59, ал.2 от АПК изисквания за реквизити, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. На първо място съдът е приел за безспорно, че между МИГ Тутракан Сливо поле е проведена процедура за избор на проектни предложения, като Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ е изготвило оценителен доклад от 02.03.2022г. и изпълнителния директор на ДФЗ е издал заповед 03-180-РД/9/22.03.2022г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по проектно предложение Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе. Последвало е подписване на административен договор, като към договора има приложения, от които се установява посочения в чл.1 предмет на договора. От така изложеното съдът е заключил, че без одобрението от ДФЗ чрез издаване на заповедта, безвъзмездната финансова помощ не може да бъде получена, като тази заповед е въз основа на извършени проверки, които са установили допустимост на проекта за основен ремонт, поради което неясно е останало обстоятелството, за изисканата информация от Община Сливо поле и доказателства, относно информация, от която да се прецени съответствието на обекта на финансово подпомагане съществуваща сграда към стадион, с определението за спортна инфраструктура посочено в Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-19.251-СНЦ МИГ Тутракан-Сливо поле, по мярка 7.2. На следващо място съдът е установил, че изискването на чл. 27, ал.1, т. 16 от Наредба 4 е да се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ. Тези документи са условията за кандидатстване и условия за изпълнение, които са утвърдени от ръководителя на управляващия орган. В решението за отказ не е посочен начина на установеното несъответствие, тъй като няма описание на фактическите действия на административния орган и резултатите от тях. Съдът е приел, че съобразно съдържанието на решението следва да се направи извод, че постановения отказ е свързан с подаденото проектно предложение, което според решаващия орган не отговаря на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в условията за кандидатстване. А към момента на подаване на искането за плащане, тези проверки са реализирани от бенефициента, резултата от тях е положителен и по тази причина е подписан административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Безспорно установено е, че административния орган е изложил мотиви относно решението за отказ от плащане на БФП, но непълнотата на фактическите основание не позволява да се установи правилно ли е приложен материалния закон. Сочените от органа несъответствие с условията за кандидатстване са съществували още към момента на разглеждане на проектното предложение и същите са одобрени надлежно. Отделно от това съдът не е установил несъответствие по посочената подточка 5 от раздел 13 на Условията за кандидатстване. От заглавието на проекта Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе се установява, че дейността е допустима, по отношение на значението спортна инфраструктура е дадено разяснение в обяснителните бележки, от името на проекта се установява, че съществуваща сграда е свързана със стадиона и на практика същата е част от съществуващото спортно съоръжение футболен стадион. Съдът е съобразил и легалната дефиниция на открити обекти за спорт съгласно §5, т. 68а от ЗУТ, където законодателят изрично е предвидил, че към откритите обекти за спортни дейности следва да има спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране. В заключение съдът е приел, че безспорно при заявяване на проекта е налице обществено достъпна открита площ футболен стадион, предназначен за групови игри, към който има съществуваща съблекалня. Съблекалнята не генерира приходи, същата и футболния стадион са собственост на общината съгласно Актове за частна общинска собственост. Обектите няма да се експлоатират по икономически начин, тъй като достъпа е отворен и безплатен и не се генерират приходи. Безспорно е, че съществуваща сграда е малка инфраструктура, като съгласно техническото описание се състои от санитарно хигиенни звена и треньорски помещения. Инфраструктурата се намира в селски район и има локален ефект, поради което е прието за недоказано твърдението в административния акт, че дейностите не съответстват и на приложимия режим на държавна помощ, поради това, че не представляват обществена инфраструктура с отворен достъп. За прецизност съдът е посочил, че административния орган не е установил нарушения при изпълнение на проекта, или поне от доказателствата по преписката такива не се установяват. Решението е правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че административният съд неправилно е приложил материалния закон. Правилата, по които се провежда процедура за подбор на проектни предложения, са уредени от Наредба 22/2015 г. и Постановление 161 на МС от 04.07.2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014 2020 г. /ПМС 161/2016 г. /. Съгласно посочените Наредба 22/2015 г. и ПМС 161/2016 г., процедурата по одобряване на проектите протича през различни етапи, част от които са: подбор и оценка на проектни предложения и изготвяне на доклад на комисията по подбор и оценка чл. 44 на ПМС 161/2016 г.; извършване на проверка от ДФЗ /за проекти, финансирани от ЕЗФРСР/ за спазване на процедурата за подбор на проекти от МИГ в срок един месец от получаването на доклада по чл. 44, ал. 3 /чл. 47, ал. 1 от ПМС 161/2016 г. /; изготвяне на доклад по чл. 60, ал. 8 от Наредба 22/2015 г.; вземане на решение от Изпълнителния директор на ДФЗ за предоставяне на финансова помощ за всеки проект в двуседмичен срок от издаването на доклада по ал. 8, което се съобщава по реда на АПК на МИГ, на кандидата и на УО на ПРСР 2014 - 2020 г. /чл. 60, ал. 9 от Наредба 22/2015 г. /. В изпълнение на тази процедура е подписан административен договорBG06RDNP001-19.251-0003-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между Държавен фонд Земеделие, Местна инициативна група Тутракан-Сливо поле и Община Сливо. В чл. 1, ал.1 от договора е предвидено, че изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие предоставя на бенефициентът безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.2 Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие на мярка 19 Водено от общностите местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за изпълнение на одобрен проект с коз ИСУН BG06RDNP001-19.251-0003 с наименование Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе, а бенефициентът приема безвъзмездната финансова помощ и се задължава да изпълни одобрения проект при спазване на изискванията на този договор, условията за изпълнение на проекти по процедурата BG06RDNP001-19.251-S1, правото на Европейския съюз и националното законодателство.Съгласно приложение 1 към договора Таблица 1 за одобрените разходи за изпълнение на проекта и одобрената субсидия по видове дейности по проекта, в това число основен ремонт на съществуваща сграда към стадион с. Голямо Враново, Община Сливо поле . Подписан е анекс, с който е променена сумата по чл. 2 от договора. След като е приключил проекта /след възлагане чрез провеждане на обществени поръчки и подписване на договори за изпълнение, респективно приемане на извършената работа/, Община Сливо поле е подала до Държавен фонд Земеделие искане за окончателно плащане 1 от 27.12.2024г. в размер на 44 714.08 лева. Държавен фонд Земеделие е изискала от бенефициента по така отправеното искане представяне на допълнителни документи и обяснения. По делото е приета докладна записка 03-04168283 ОТ 21.01.2025Г. от директор на дирекция Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони адресирана до изпълнителния директор на ДФЗ и до дирекция Договаряне по прилагането на мерки за развитие на селските райони, в която е заявена необходимостта от извършване на проверка по допустимостта на дейностите, обект на финансово подпомагане, тъй като същия не отговаря на определението за спортна инфраструктура. С докладна записка директора на дирекция ДПМРСР е установил, от извършени справки и проверки, както и проверка на място /в резултат на която има снимков материал/, че посочените в проектното предложение дейности са свързани със строителни работи по процесния основен ремонт. Дейностите следва да бъдат отнесени в раздел 13 от условията за кандидатстване на МИГ Изграждане, реконструкции, ремонт, оборудване, обзавеждане на спортна инфраструктура, посочен е че в раздел 16 съществува изрично уточнение за понятието спортна инфраструктура и при съобразяване на посочените условия за кандидатстване и дефиницията на термина спортна инфраструктура е формирано отрицателно становище, че основният ремонт на съществуваща сграда към стадион не попада в обхвата на спортната инфраструктура, посочена в условията за кандидатстване на МИГ. Последвало е издаването на обжалваното решение, с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена чрез ИСУН с искане за плащане 1 от 27.12.2024г.видно е, че административния орган е обосновал административния акт позовавайки се на съдържанието на докладната записка, както и че е посочил, че ДФЗ Разплащателна агенция е извършил административни проверки на заявленията от Приложение 1 Делегиран регламент (ЕС) 907/2014 във връзка с чл. 48, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС)809/2014. Установено е при проверките, че договорените и заявени за финансиране дейности, свързани със СМР по основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, Област Русе, по конкретно обособяване на санитарно-хигиенни звена и обособяване на треньорски помещения не попадат в обхвата на определението за спортна инфраструктура, посочени в условията за кандидатстване на МИГ. Дейностите не съответстват и на приложимия режим на държавна помощ, поради това, че не представляват обществена инфраструктура с отворен достъп. При така изложената фактическа обстановка на основание чл.9, ал.1, т. 14 от административния договор и чл. 27, ал.1, т. 16 от Наредба 4 от 30.05.2018г. административния орган е отказал изцяло изплащането на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба 4/2018г. в приложимата редакция, посочена като правно основание за издаване на оспореното решение, Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, когато при извършване на проверка по букви "iii", "iv" и "vi" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2022/127 във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 ЗУСЕСИФ. Безспорно е, че условията за кандидатстване представляват документ от визираните в чл. 26 ЗУСЕФСУ и неспазването на предвидените в тях изисквания за допустимост за подпомагане е основание да се откаже изплащане на финансова помощ. В случая административния орган е приел, че договорените и заявени за финансиране дейности свързани със СМР по основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, Област Русе, по конкретно обособяване на санитарно-хигиенни звена и обособяване на треньорски помещения не попадат в обхвата на определението за спорта инфраструктура посочена в условията за кандидатстване, както и че същите не представляват открити площи и че дейността не съответства и на приложимия режим на държавна помощ, поради това, че не представлява обществена инфраструктура с отворен достъп. На първо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от Наредба 22 от 2015г., е налице задължение за ДФЗ, да извърши окончателна проверка за допустимост и за съответствие на предложените за финансиране проектни предложения към съответния подбор към стратегията за ВОМР, с европейското право и националните правила, ПРСР 2014-2020г. и със стратегията за ВОМР, с правилата за държавни помощи, включително извършва проверка за двойно финансиране, за основателност на предложените за финансиране разходи и други в срок до 1 месец след приключване на проверката по ал.1. В ал. 8 от чл. 60 от Наредба 22/2015г. е предвидено, че за резултатите от проверката по ал.1 и ал. 5 се изготвя доклад, а с ал. 9 е предвидено, че изпълнителния директор на ДФЗ издава заповед с решение за предоставяне на финансова помощ за всеки проект в двуседмичен срок от издаването на доклада по ал.8. Следователно проектното предложение би следвало да е преминало съответните проверки, въз основа на които е последвало издаване на заповед от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Така установените несъответствие на вече одобрения проект с условията за кандидатстване са съществували към момента на разглеждане на проекта и същите са надлежно одобрени от една страна, а от друга страна твърдението за несъответствие по отношение на подточка 5 от раздел 13 на условията за кандидатстване, правилно административния съд е приел, че не са налице, съобразявайки разпоредбата на §5, т. 68а от ЗУТ, според която откритите обекти за спортни дейности следва да имат спомагателни постройки, свързани с тяхното функциониране. Правилно е прието, че ЗУТ е специален по отношение на чл. 26 от ЗУСЕФСУ. Правило съдът е приел, че не са налице и несъответствие с т. 5 от раздел 16 от условията за кандидатстване, като изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от касационната инстанция. Те са правилни, като постановени върху релевантни по спора факти, и в съответствие с приложимото право. Поради което не е необходимо мотивите на административния съд повторно да бъдат цитирани и обсъждани. Затова настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че административния съд след като е изследвал обстоятелствата е стигнал до правилния извод, че оспореното пред него решение за отказ от изплащане на финансова помощ е материално незаконосъобразно. Видно от мотивите на оспореният административен акт се твърди, че са извършени административни проверки съгласно по букви "iii", "iv" и "vi" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 907/14 във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 съгласно която договорените и заявените за финансиране дейности, свързани със СМР по основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с.Голямо Враново, Община Сливо поле, Област Русе, по конкретно обособяването на санитарно хигиенни звена и обособяване на треньорски помещения не попадат в обхвата на определението за спортна инфраструктура, посочено в условията за кандидатстване на ВИГ Тутракан-Сливо поле. Същите не представляват и открити площи, както и че дейностите не съответстват и на приложимия режим на държавна помощ, тъй като не представляват обществена инфраструктура с отворен достъп, поради което на основание чл. 9, ал.1, т. 14 от административния договор и чл. 27, ал.1, т. 16 от Наредба 4/2018г. е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ. Административния орган, се е позовал общо на извършени проверки, без да изложи конкретика от кого, как и кога са извършени съответните проверки, както и какво се е установила от тях, респективно в какъв документ са обективирани съответните резултати, водещи до недопустимост на проекта. Правилно административния съд е констатирал, че административният акт е издадена при непълна фактическа обстановка, което е довело до нарушено правото на защита на страната, тъй като е останал неясен извода на административния орган за недопустимост на проекта, при условие, че преди подписване на административния договор са извършени съответните проверки. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано и фактическите изводи са съобразени със събраните по делото доказателства при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Законосъобразно съдът е приел, че оспорваният административен акт е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лева, за заплащането на което са представени надлежни доказателства. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като претендираната сума попада в нормативно установения минимум съгласно чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,