Решение № 7644 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2011 г.

Решение № 7644 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенчо Христов Лещов, гр. София, чрез проц. представител Янко Симеонов против Решение № 3904/29.11.2010 г., постановено по адм. д. № 7297/2009 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Пенчо Лещов против Заповед № ДК-02-СО-59 от 20.07.2009 г. на Началник СРДНСК, с която е наредено премахването на строеж "надстройка и двуетажна пристройка на съществуваща едноетажна сграда", находящ се в УПИ ХVI-672, кв. 321 по плана на гр. София, м. "Левско-Ботевградско шосе", с адм. адрес гр. София, ул. "Вакарел" № 8, район "Подуяне". Съдът е отхвърлил обжалването и е оставил атакуваната заповед в сила. За да постанови акта си е взел предвид, че е налице изпълнен без строителни книжа строеж, за който не са налице и условията на § 16 от ПР ЗУТ за неговата търпимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд обстойно е изследвал наличните по делото доказателства, вкл. назначената и приета СТЕ, обосновал е верни, съответни на материалния закон правни изводи. Безспорно е установено, че процесният строеж представлява изпълнени без строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект, надстройка и двуетажна пристройка на съществуваща едноетажна сграда. Логичен е изводът за неговата незаконност по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилен е и изводът за неговата търпимост във връзка с хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Приетата по делото като доказателство, неоспорена от страните, СТЕ установява, че процесната двуетажна сграда като допълващо застрояване в посочения УПИ ХVI-672 не е допустима, както по плановете от 1983 г. и 1997 г., относими към установения период на изграждането й, така и по действащия ЗРП от 2000 г.,, според които допълващо застрояване е допустимо за едноетажна сграда. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав