Решение № 3158 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2016 г.

Решение № 3158 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. Р." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес с. М. църква, общ. С., обл. Б., представлявано от управителя си Ж. Н. Ж., срещу решение № 1750/20.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2511/2013 г., по описа на Административен съд - Б.. В жалбата са развити съображения за допуснато съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание, редовно призован, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - О. С. не представя по делото отговор на касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил исковата молба на "Е. Р." ЕООД срещу О. С., обл. Б., подадена с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 92 921,21 лева, представляващи пропуснати ползи, поради пропуснато подпомагане по СЕПП и по Натура 2000 за кампания 2013 г., настъпили в резултат на отменено Решение № 1678/27.08.2013 г. по адм. дело № 802/2013 г. на Административен съд - Б. мълчалив отказ на кмета на О. С. да се произнесе по искане с вх. № 12.00.90/04.02.2013 г. за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 от ЗООС. Съображенията за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е неоснователен, тъй като не е доказано наличието на пряка и непосредствено причинно-следствена връзка между отменения мълчалив отказ и твърдяната като настъпила вреда под формата на пропуснати ползи. Съдът е посочил, че пропуснатата полза по своя характер е едно бъдещо сигурно увеличаване на имуществото, което в случая не се е реализирало поради незаконосъобразен акт. Направил е извод, че подпомагането по СЕПП и Натура 2000, не може да се счита за бъдещо сигурно събитие, поради обстоятелството, че то се извършва в рамките на самостоятелна административна процедура, решението по която се взима от административен орган при наличието на съответните материални предпоставки за това. Въз основа на това е направил заключение, че дори и на касатора да е било издадено разрешение за отсичане на дърветата и имотите са приведени във вид годен за подпомагане, това не означава, че в полза на дружеството са щели да бъдат оторизирани суми за подпомагане по съответните схеми и програми, тъй като при преценката от административния орган освен допустимия слой има други изисквания. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Мотивираният извод на решаващия съд за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Административният съд е установил, че в случая безспорно е налице отменен като незаконосъобразен административен акт ( мълчалив отказ), въз основа на който касаторът основава претенцията си за обезщетение, поради претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Съдът е установил, правилно фактическата обстановка по делото, а именно, че касационният жалбоподател "Е. Р." ЕООД на 22.03.2011 г. е сключил с О. С. договор за отдаване под наем на земи от ОПФ с площ 3.095 дка и описани в договора като ниви и ливади. На основание така сключения договор за наем дружеството е подало искане за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) за премахване на повече от 5 дървета, находящи се в земеделските земи, предмет на договора. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разрешаването на спора във връзка с издаването на акт по повод на тези отношения не релевантно към предявеното от касатора искане за пропуснати ползи за него, претендирани въз основа на отменения по съдебен ред мълчалив отказ. Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е, че спорните земи са от категория V, VII и VIII, частично попадащи в периферията на обработваемата земя, а трайно ползване за другата част е пасища и мери. Видно от доказателствата по делото е, че за кампания 2013 г. от касационния жалбоподател са заявени за подпомагане 130 хектара, от които 112 хектара са имоти от договора за наем. Останалите около 182 хектара от последните не са заявени и претенцията за тях е неоснователна, тъй като поради състоянието на земята не са заявени. В тази насока съдът обосновано е приел, че не може да се приеме, че неполучените субсидии са последица от незаконосъобразния мълчалив отказ за разрешение за отсичане на дърветата. Правилно и аргументирано е отговорил съдът в мотивите си, че за да се проведе процедурата по ЗПЗП е необходимо заявление, като причината за липсата на такова са ирелевантни за настоящия съдебен спор. Като е приел, че в случая е налице липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения акт и твърдяната пропусната полза като вреда, административният съд е обосновал законосъобразен извод и е приложил правилно нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Водим от гореизложеното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,