Решение № 428 от 5.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1426/2012 г.

Решение № 428 от 5.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1426/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба, лична и чрез защитника, от подсъдимия Д. С. Т. против въззивно решение № 136/16.VI.2012 г. по внохд № 80/2012 г. на АС-В. Търново с доводи за всички касационни основания. Подсъдимият излага съображения, че наказанието му 5 години лишаване от свобода е завишено пред вид влошеното му здраве, съдействие на органите за разкриване на обективната истина и признаване на вината и иска наказанието да се намали на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Защитата поддържа, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, защото не е установено безспорно, че заканите на подсъдимия са могли да възбудят основателен страх у пострадалия. Освен това наказанието е определено в размер, близък до максимума на санкцията, а по делото няма отегчаващи обстоятелства - напротив, налице са многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С решение № 136/16.VI. 2012 г. по внохд № 80/2012 г. на АС-В. Търново е изменена присъда № 4/16.II. 2012 г. по нохд 527/2011 г. на ОС-Ловеч като деянието на подсъдимия Д. С. Т. е преквалифицирано от престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 от НК в такова по чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и наложеното наказание лишаване от свобода е намалено от 12 на 5 години, а глобата 5000 лв. е отменена. Така подсъдимия Д. С. Т. е признат за виновен и осъден по чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че в периода м. юни 2009 г. - 14.IV.2010 г. при продължавано престъпление чрез писма, писани в затвора - Ловеч до П. П. Т. от [населено място], Л. област се заканил с убийството му. Въззивното решение е постановено при отстраними нарушения на закона и процесуалните правила, което е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. Като е констатирал на стр. 8 и 9 от мотивите допуснати съществени нарушения, първоначално от прокурора, а след това и от съда по същество, въззивният съд не ги е отстранил, а ги е задълбочил - направена е преквалификация на деянието на подсъдимия без да се изследват фактите по обвинението. На първо място инкриминирания период и позоваването на писма, вън от този период, а въззивният съд включил и такива, които прокурорът не е възвел в обстоятелствената част на обвинителния акт - на стр. 5 от мотивите е посочено, че писмата датират от м. IV. или м. V. 2008 г., а на стр. 6, горе се обсъжда съдържанието на писмо, написано непосредствено преди края на 2000 г., както и писма на стр. 40, 45, 46 от досъдебното производство (ДП). Второ, липсва анализ на фактите и кое дава основание за извод, че в случая се касае до продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Вън от вниманието на съда е останало и обстоятелството, че подсъдимият е обвинен по чл. 213а, ал. 3, т. 7 (деянието представлява опасен рецидив) във вр. с ал. 1 (заплахата е с насилие, защото за заплаха с убийство наказателна отговорност се предвижда по ал. 2, т. 1) от НК и изменението на първоинстанционната присъда с преквалификация на деянието като по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК), по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК е възможно само при фактите в пределите на обвинението. Това обаче не е изследвано. Касае се до нарушения на основни принципи на наказателния процес, а те вина ги са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК и водят до отмяна на решението, което обезсмисля обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя. При новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд те следва да намерят отговор в новия съдебен акт. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК съдът