Решение № 6124 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13296/2011 г.

Решение № 6124 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13296/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия против решение № 3893 от 10.08.2011 г. по адм. дело № 1749/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - "Тисина" ЕООД, чрез пълномощника си е представил писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на "Тисина" ЕООД решение № 2ТММ-01-1/07.01.2011 г. на ръководителя на договарящия орган по процедура № BG161РО003-2.1.06, с което се одобрява доклада на оценителната комисия, за разглеждане и оценка на проектите за изключени от разпределение на средствата за финансиране по програмата, в частта му отнасяща се до проект с № BG161РО003-2.1.06-0277, подаден от жалбоподателя и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. С оспорения пред първата инстанция административен акт е одобрен докладът на оценителната комисия за разглеждане и оценка на подадени проектни предложения по процедура BG161РО003-2.1.06 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" по приоритетна ос 2 "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда" на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" за разпределение на средства за финансиране по програмата. В т. 96 от Приложение 2Б проектът на жалбоподателя е отхвърлен поради това, че не отговаря на Критериите за оценка на допустимостта на кандидатите и проектните дейности. В доклада на оценителната комисия е посочено, че проектното предложение не съответства по т. 7 от Раздел I на Критериите и е недопустимо за финансиране по настоящата процедура на основание, че кодът на основната икономическа дейност на предприятието по НКИД 2003, респ. КИД - 2008 (Класификация на икономическите дейности) е в Сектор С: преработвателна промишленост, който е недопустим за финансиране по настоящата процедура. Тази дейност е в обхвата на забранителните режими по Регламент № 800/2008 и Регламент (ЕО) № 1998/2006 - "регионална дейност в подкрепа на дейности в стоманодобивния сектор". Съдът, като е преценил данните по административната преписка, е приел, че обжалваният административен акт е приет в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е, че в данните по административната преписка липсват конкретни мотиви защо дейността на предприятието с код 24.51 по КИД - 2008 не отговаря на изискванията за допустимост и в коя точно от забранителните дейности, визирани в Регламент № 800/2008 и Регламент (ЕО) № 1998/2006 попада, което затруднява проверката за законосъобразност на административния акт. В тази връзка съдът е посочил, че оценителната комисия е допуснала нарушение на правилата по чл. 34 и чл. 35 от АПК като не е изяснила в пълнота релевантните обстоятелствата за оценката на допустимостта на проектното предложение на жалбоподателя. Изтъкнал е, че административният орган е следвало да съобрази приложените по преписката доказателства за дейността на жалбоподателя, особено представеното писмо от Националния статистически институт, съгласно което извършваната от дружеството основна дейност попада в сектор С "Преработваща промишленост", т. 24.51 - "леене на чугун". На следващо място, съдът, като е обсъдил текста на чл. 29, т. 2 от Регламент на Комисията (ЕО) № 800/2008, съгласно който стоманодобивен сектор означава всички дейности, свързани с производството на един или повече от следните продукти и финансирането на тези дейности е недопустимо, е приел, че включената дейност в б. "а" на чл. 29, т. 2 - чугун на блокове и феросплави: чугун за производство на стомана, леярски чугун и друг чугун за производство на стомана, шпигелайзен (желязоманганови сплави) и високовъглеродни желязоманганови сплави, без да се включват други феросплави, е различна от осъществяваната от предприятието - "леене на чугун". Съдът е достигнал до извод, че преработката на чугун не попада в нито едно от изчерпателно изброените като изключени от финансиране дейности по чл. 29, т. 2, б. "а" от Регламент № 800/2008, т. к. производството и преработката са две самостоятелни икономически дейности. Аргументирал се е с дадените отделни, самостоятелни кодове в КИД - 2008 - кодовете за производство на чугун са 24.10. и 24.20, а кодът за леене на чугун е 24.51, а съгласно Насоките за кандидатстване - т. 2.1.2 - Специфични критерии за допустимост дейностите от преработвателната промишленост Сектор С на КИД - 2008 са включени в програмата за финансиране. При тези съображения съдът е приел, че основната икономическа дейност на жалбоподателя не попада в кръга на изключенията, недопустими за финансиране по процесната програма, поради което незаконосъобразно административният орган е изключил проектното предложение на дружеството от разпределението на средствата. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и иска да се отмени като се реши спора по същество и се отхвърли първоначалната жалба. В тази насока излага доводи, че съдът в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби е приел, че основната икономическа дейност на жалбоподателя не попада в забранителния режим на чл. 2, т. 29, б. "а" от Регламент на Комисията (ЕО) № 800/2008. Твърди, че в забранителния режим попадат и дейностите по леене на чугун в допълнение на дейностите по първичното производство на чугун и феросплави. Поддържа, че целият бюджет за финансиране на проектите по тази процедура е разпределен и иска съдът да даде указания по какъв начин следва да се изпълнят указанията на първоинстанционния съд при евентуално отхвърляне на касационното обжалване. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Основният спорен въпрос по делото е дали икономическата дейност на жалбоподателя, с код 24.51 "леене на чугун" е включена в изброените по чл. 2, т. 29, б. "а" от Регламент № 800/2008, по-точно в производството на продукта "леярски чугун". Уточняването на съдържанието на понятията "производство и леене на чугун" и "леярски чугун" е от съществено значение за спора по делото. "Производство на чугун" е отделен вид промишленост (стопанска дейност) за създаване на продукта "чугун" като сплав на желязото с въглерод, която обхваща процесите по изменението на метала "желязо" и неговото превръщане в метална сплав с наименование "чугун". "Леене на метали" е технически начин за получаване на изделия чрез изливане на течен метал в предварително изготвени огнеупорни форми. Чугунът е метална сплав на желязото, следователно "леене на чугун" е също така технически начин за получаване на изделия чрез изливане на втечнен (разтопен) чугун в предварително изготвени огнеупорни форми. Следователно понятията "производство на чугун" и "леене на чугун", не са идентични ( в т. см. вж решение № 13034/22.12.2006 г. по адм. дело № 7897/2006 г., ВАС, шесто отделение). Според КИД - 2008, производство на чугун попада в т. 24.1 - Производство на основни метали, а леене на чугун като дейност е включено в т. 24.5 - Леене на метали. В чл. 2, т. 29, б. "а" от Регламент на Комисията (ЕО) № 800/2008 е предвидена забрана за дейности, свързани с производство на изброените продукти, като чугун на блокове и леярски чугун са видове чугун, получен при производството на чугун с различно предназначение. Следва да се посочи, че проектното предложение на "Тисина" ЕООД съдържа подробно описание на дейността на дружеството, в т. ч. - на технологичните методи и процеси, производствения цикъл и продуктовата листа, и ако оценителната комисия е считала, че са необходими допълнителни пояснения с оглед уточняване на обстоятелството произвежда ли дружеството леярски чугун и предназначението му при осъществяване на производствената дейност на предприятието, не е имало пречка и е следвало да изиска тази информация - арг. чл. 24, ал. 11 от ПМС № 121/2007 г. (в приложимата редакция) и т. 7.1.1.2.10 от Вътрешните правила. Правилно съдът е посочил, че в оспорения административен акт и в останалите предхождащи актове по преписката не се съдържат конкретни мотиви защо и в коя от изброените хипотези на забранени за подпомагане дейности попада осъществяваната от дружеството. Изложените подробни доводи в касационната жалба не могат да заместят липсата на мотиви в административния акт и съответно - да санират констатираното нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното, следва да се сподели като верен фактически и правно обоснован решаващият извод на първоинстанционния съд, че оспореното решение на ИАНМСП, с което проектното предложение на жалбоподателя е било отхвърлено като неотговарящо на критериите за допустимост на кандидатите е незаконосъобразно и правилно поради това същото е отменено в съответната част. По отношение на довода в касационната жалба, че процедурата е приключила, следва да се отбележи, че първоинстанционният съдът извършва проверка за законосъобразност на административния акт към момента на издаването му съобразно критериите по чл. 146 от АПК, като реализирането на следващите етапи от административното производство не съставлява ново обстоятелство по см. на чл. 142, ал. 2 от АПК, от значение за правения резултат, а настоящата инстанция проверява правилността на обжалваното съдебното решение. В разглеждания случай не са налице касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,