Решение № 12317 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при ЦУ на НАП срещу решение 2230/05.04.2024 г., постановено по адм. дело 11285/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт Р-22002222004749-091-001, издаден на 06.06.2023 г. от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 1519/24.10.2023 г. на директора на посочената дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопрои зводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени твърдения, че съдът неправилно е определил правно релевантните факти и доказателствата за тях, които обуславят валидността на процесния ревизионен акт. Касаторът излага доводи за неспазване на указанията във връзка с провеждането на новата ревизия, дадени с решение 1341/24.08.2022 г. на директора на посочената дирекция, отменящо първоначалния ревизионен акт. Твърди се, че въпросът за материалната компетентност на издателите на акта не е разгледан в цялост, като е налице нарушение при прилагането на разпоредбите на чл. 12, ал. 6 ДОПК, чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК при преценка на съда за липса на материална компетентност на органите по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. Изложени са твърдения за липса на необходимост от мотивиране на необходимостта от дерогиране на общите правила за териториална компетентност, както и че преценката попада в пределите на оперативна самостоятелност на ръководството в администрацията. Касаторът иска отмяна на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Протико Ил ЕООД гр. София, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил посоченият по- горе ревизионен акт, издаден от В. Димитрова на длъжност началник на сектор Ревизии при ТД на НАП - Велико Търново в качеството на същата на възложител на ревизията и от П. Асенова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново в качеството ръководител на ревизията. С процесния ревизионен акт на Протико Ил ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период м. декември 2020 г. в размер на 59 928,05 лева, ведно с лихви в размер на13 180,44 лв. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че ревизията е повторна. Първоначално издаденият ревизионен акт Р-22221721003496-091-001/18.03.2022 г. е бил отменен с решение 1341/24.08.2022 г. от директора на посочената дирекция като издаден при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствения материал. С цитираното решение са дадени изрични указания на ревизиращия екип по втората ревизия какви действия да предприеме с оглед преценка относно определяне на приложимата материалноправна разпоредба чл. 79, ал. 3 ЗДДС или чл. 79, ал. 6 ЗДДС. Съдът е установил, че втората ревизия е започнала със заповед за възлагане на ревизия Р-22002222004749-020-001/16.09.2022 г., изменена със заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия Р-22002222004749-020-002/13.01.2023 г., издадени от В. Димитрова на длъжност началник на сектор Ревизии при ТД на НАП Велико Търново в качеството на същата на възложител на ревизията. За да обяви акта за нищожен съдът е приел, че е издаден при липса на териториална компетентност, тъй като не е налице предпоставката, предвидена в чл. 10, ал. 9 ЗНАП, а именно необходимост от извършване на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП - София, предвид обстоятелството, че седалището на ревизираното лице Протико Ил ЕООД се намира в гр. София. Решението е неправилно постановено. С тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен ред по тълкувателно дело 2/2024 г. е решен спорният по делото правен въпрос, касаещ наличието на териториална компетентност на органите по приходите от териториална дирекция, различна от компетентната дирекция, да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на другата териториална дирекция, не е нищожен. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение, с което ревизионният акт е прогласен за нищожен, поради липса на териториална компетентност, следва да бъде отменено. В решението липсва произнасяне по възраженията на ревизираното лице относно наведените възражения по материалната законосъобразност на акта в останалата част по-конкретно неспазването на указанията към ревизиращия екип за действия, които следва да бъдат предприети по време на втората ревизия, както и твърдения относно самите доставки, във връзка с които са установени допълнителните задължения за ДДС за ревизирания период. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК предвид забраната по чл. 220 АПК, се препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Това налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. По изложените по - горе съображения следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,