Решение № 13890 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2010 г.

Решение № 13890 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Йордан Любомиров Дишков от гр. Пазарджик, против заповед № К-2035 от 19.02.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - полицейски инспектор V-та степен - към РУ на МВР - Пазарджик, при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, категория Г-II - степен. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна - тъй като не е изготвено предложение за прекратяване на служебното правоотношение, което й е попречило да направи възражение по него, както й че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР няма императивен характер и органът по назначаването е следвало да извърши преценка дали са налице основания за издаване на заповедта. Сочи, че са нарушени конституционните му права, нарушен е чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р България, като е приложен "двоен стандарт" - на работа са оставени лица, по отношение на които също има влезли в сила присъди. Моли за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от адресат на оспорения по съдебен ред индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваната в настоящото производство заповед министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателят като държавен служител в МВР, приемайки че същият е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 - Дишков, с влязла в сила присъда е признат за виновен, в извършване на умишлено престъпление от общ характер. По наличието на това обстоятелство не се спори по делото. От представеното по делото преписка се установява, че с влязла в сила присъда № 104/19.10.2006 г. на Пловдивски военен съд, Дишков е признат за виновен, в това, че на 27.11.1999 г., като длъжностно лице, в кръга на службата си е съставил официален документ - протокол за ПТП, в който е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства и на основание чл. 311, ал. 1 НК - е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години. Въз основа на присъдата е изготвено предложение от Директора на Областна дирекция на МВР - Пазарджик- за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира възражението за липса на предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР за неоснователно. Същото е било изготвено преди издаване на обжалвана заповед, предхожда издаването й, поради което административнопроизводствените правила по прекратяване на служебното правоотношение на приложеното от органа по назначението основание са спазени. Законът за МВР не съдържа изискване за предоставяне или запознаване на служителя с предложението по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Законосъобразното прекратяване на служебните правоотношение на приложеното основание изисква предложението да е изготвено и да е доведено до знанието на органа по назначението. В случая изискваната от закона процедура е била изпълнена, поради което възражението за неспазването й, направено в жалбата се явява неоснователно. Твърдението, че органът по назначаването, прекратявайки служебните правоотношения на осн. чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР действа при оперативна самостоятелност, като има право и задължение да извърши преценка дали да го прекрати, не намира опора в закона. Наличието на обстоятелство по чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР води до обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, както сочи чл. 245, ал. 1, т. 7. При наличие на такава органът няма право да преценява дали да прекрати правоотношението със служител, който по обективни причини не може да изпълни задълженията си, или не. Изводът, който се налага при анализа на този текст е, че органът действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценява като избира възможността да остави на работа служител, който не може да изпълнява служебните си задължения. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че са му нарушени основни конституционни права и по отношение на него е приложен "двоен стандарт". Ирелевантно за разглеждания спор е дали в МВР и в частност ОДМВР - Пазарджик има и други държавни служители с обективна невъзможност да изпълняват задълженията си, поради осъждането им. Този факт не рефлектира върху законосъобразността на конкретно разглежданата заповед. С оглед изложеното Върховен административен съд, трето отделение намира заповед К-2035 от 19.02.2010 г. на министъра на вътрешните работи за законосъобразен индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с чл. 246 от ЗМВР правомощия и изискуемата по закон форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от изложеното, съдът,