Решение № 55 от 17.02.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 773/2008 г.

Решение № 55 от 17.02.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 773/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по в. н. о. х. д.. № 1044/2006 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия И. Р. П., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Жалбата, допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник. Гражданските ищци З. Д. и М. Д. са на становище, че делото е решено правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.11.2008 г. постановено по в. н. о. х. д. № 1044/2006 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по н. о. х. д. № 125/2004 г. на Софийски градски съд, като под. П. е оправдан по квалифициращия признак "средство опасно за живота на мнозина" по т. 6 на ал. 1 на чл. 116 НК. Намален е размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4 и 6 НК вр. с чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК от четири на три години, както и това определено по чл. 23 НК от четири на три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия И. Р. П. е признат за виновен в това, че на 9.06.1998 г. в гр. С., направил опит умишлено да умъртви З. Д. и М. Д., като опита за убийство е на повече от едно лице и извършен със средство опасно за живота на мнозина и деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 и 6 НК вр. с чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 58 б. А, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години. С присъдата е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия и за извършено в периода 30.06.1995 г. до 9.06.1998 г. в гр. С. престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което и при условията на чл. 54 НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 23 НК Съдът е определил едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата са уважени граждански искове на пострадалите, за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв. за З. Д. и 8000 лв. за М. Д., ведно със законната лихва от датата на увредата. ПО ЖАЛБАТА на под. И. П.: Жалбата е многословна, както всички други жалби, искания, възражения и становища на подсъдимия пред съответните инстанционни Съдилища, за дългия период на съдебно разглеждане на делото и не държи сметка за съдържанието на касационната жалба очертано в чл. 351, ал. 1 НПК. По недопустим начин е направен и "сравнителен анализ и оценка" на процесуалната дейност на въззивната инстанция сега и при предишното разглеждане на делото, както и при двете първоинстанционни такива. Подробно са изложени съображенията на подсъдимия, за фактите по делото както той ги вижда и за "нелогичната и едностранчива оценка на доказателствата". Могат обаче да се извлекат оплаквания за съществени процесуални нарушения допуснати от въззивния Съд с отказа на доказателствени искания, с липсата на отговор на направени пред същия Съд възражения, с недостатъци при формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, които основно се позовавали на заключенията на съдебно медицинската и балистична експертиза, с предположенията относно броя на изстрелите. Доводите са неоснователни. Инстанционните Съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства установяващи предмета на доказване, очертан в чл. 102 НПК. Подробно и обстойно са обсъдени, посочени са кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Посочено е и на кои отгласните доказателства следва да се даде вяра и защо. Голословни са твърденията за липса на отговор на направени пред въззивния Съд възражения. Подробно в мотивите към решението са обсъдени всички, дори и неотносимите доводи на подсъдимия, проверени и обсъдени са дори и абсурдната теза касаеща броя на произведените от него изстрели, които били два. В подкрепа на това си твърдение П. се позовава на "свой собствен математически модел" който установявал, че е стрелял два пъти, като първия изстрел е причинил увреди и по двамата пострадали. Тази теза не намира опора в доказателствата по делото от които е установено, че близо до вратата на фурната, на пода в дясно е имало гилза, иззети са още две - едната на ул. "К." и другата от бул. "Х.", по пострадалите има три огнестрелни наранявания и броя на изстрелите се установява от показанията на седем свидетели и заключението на медико балистичната експертиза. Несъстоятелни са и доводите за нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК. Инстанциите по фактите са взели решение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, доказателствата и доказателствените средства внимателно и подробно са обсъдени, съпоставени са и изводите за станалото на 9.06.1998 г. са изцяло в съответствие с процесуалните правила. Неоснователно е и оплакването на подсъдимия П. за нарушено право на защита, с отказа на въззивния Съд да се произнесе по доказателствени искания направени пред него. Въззивния съд се е произнесъл по доказателствени искания на подсъдимия и защитата му, за първи път на основание чл. 327 НПК с определение от 25.10.2006 г. и втори в съдебно заседание от 1.05.2007 г. Законосъобразно не са уважени направените с въззивната жалба искания, тъй като не са посочени обстоятелствата за установяване на които се искат. Правото на защита на подсъдимия е упражнено в пълнота и дори в голямата част от първоинстанционното, а и въззивно разглеждане на делото е злоупотребено с това право. Тук Върховният касационен съд на РБ, не споделя извода на въззивния Съд - "наказателното производство срещу подсъдимия П продължава прекомерно дълго време и то не поради неговото процесуално поведение". Неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Подсъдимия е направил довършен опит да умъртви две лица и по този закон е осъден. Незаконосъобразно подсъдимия е оправдан по квалифициращото обстоятелство "със средство опасно за живота на мнозина", а мотивите на въззивния съд на стр. 226 от решението сочат на вътрешна противоречивост и незаконосъобразност на решението в тази част. Липсата на протест обаче лишава Върховният касационен съд на РБ от възможността да поправи този порок на решението. Напълно неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Наказанието е явно несправедливо и то драстично, но не в сочената от подсъдимия насока. Наказание определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК пет пъти под предвидения от закона минимум, при довършен опит и несъобразена разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НК няма как да бъде коментирано. Без коментар е и приложението на чл. 66, ал. 1 НК особено в частта за постигане целите на наказанието и "възпитателния" ефект на дълго продължилото наказателно производство срещу подсъдимия. И тук липсата на протест води до невъзможност за Върховният касационен съд да поправи, особено съществено нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК . По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение