Решение № 8134 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8546/2019 г.

Решение № 8134 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8546/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. И. от [населено място], подадена срещу решение № 96 по адм. дело № 97 от 2019 г. на Административен съд – Шумен. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила и материалния закон. При подробно изложени съображения прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да се отмени като незаконосъобразен отказ №АУ-42-50/12.02.2019 г. на ОСЗ – Никола Козлево, област Шумен. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. Ответникът - началникът на Общинска служба по земеделие /ОС3/, с. Никола Козлево, обл. Шумен е депозирал писмено възражение, с което е посочил, че счита касационната жалба за неоснователна. При подробно изложени съображения прави искане жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди обжалваният съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 96 от 06.06.2019 г., по адм. дело № 97 по описа за 2019 г. на Административен съд – Шумен е отхвърлена жалбата Г. И., против отказ на началника на Общинска служба по земеделие – Никола Козлево да извърши административна услуга, постановен по заявление с вх. № 038/08.02.2019 г. за издаване на удостоверение за характеристика за определяне на данъчна оценка на имот № 000155, находящ се в землището на с. Красен дол с ЕКАТЕ39548, община Никола Козлево, област Шумен, представляващ широколистна гора с площ от 7. 943 дка. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Шумен е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Приел е, че органът е изложил съображения, с които е постановил отказ на заявителя, въз основана което е установено, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място е възприето, че отказът съответства на материалноправните разпоредби. Съдът след като е извършил анализ на доказателствата е достигнал до извода за недължимост на претендираната услуга. Административния съд се е мотивирал, че издаването на административния акт е свързан с проверка за наличие на правен интерес, а след това и с наличие на материалноправните предпоставки. В настоящия случай искането за административна услуга изхожда от Г. И. и касае недвижим имот, който заявителя счита за собствен. По така заявеното административния орган е извършил проверка в масивите с информация, в резултат на която не е открил надлежен акт, удостоверяващ придобиването на горепосочения имот, като единствената индиция за това се съдържа в регистрацията в електронната база данни на ОСЗ, която органа отдава на технически пропуск. Поради което на заявителя е указано да установи правното основание, въз основа на което претендира, че е станал собственик на горепосочения имот, предоставяйки съответните документи. Като тези обстоятелства се установяват от протеклата между тях кореспонденция във връзка със заявление за стартиране на процедура по чл. 26 от Правилник за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Подобни доказателства не са били открити в постановената административна преписка, както и че такива доказателства не се твърдят и от Г. И. Единственото доказателство, което установяващо правото на собственост за наследниците на Х. М., касаят друг имот, но не установяват наличието на правно основание за придобиване собствеността върху имот № 000155. На последно място съдът е приел, че обжалваният отказ не противоречи на целите на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият съдебен състав точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на постановен отказ от Началник на Общинска служба по земеделие с. Никола Козлево обективиран в писмо изх. №АУ-42-50/12.02.2019 г. В случая административния съд е сезиран с жалба срещу отказ за извършване на административна услуга, който подлежи на обжалване по реда на АПК, съобразно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК. В случая оспорващото лице носи тежестта да установи, че са били налице условията за извършване на исканата услуга, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението за немотивираност на акта. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от цитираното в същото писмо с изх. №АУ-42-6-1/16.01.2019 година. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, изложените в тях обстоятелства се считат за мотиви и на издадения административен акт. На следващо място следва да се приеме, за правилен извода на административния съд че не са представени доказателства установяващи правото на Г. И. на собственост върху имот № 000155, същото е необходимо оглед правния му интерес да получи съответното удостоверение за характеристика и определяне на данъчна оценка на имота. Административният орган е извършил проверка и е установил, че не е налице надлежен акт, удостоверяващ придобиването на имота от наследниците на Х. М. С посочените от касатора Решение №С. 54/27.11.2002 г. на Общинска служба по земеделие и гори, което е издадено въз основа на влязло в сила съдебно решение и протокол на ОСЗГ № 28/16.06.2004 г. за обезщетяване със земя включена в общинския поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ и влязъл в сила план за земеразделяне е предоставено на наследниците на Х. М. правото на собственост върху поземлен имот представляващ нива от 6. 325 дка., осма категория, съставляваща имот № 000144 по плана за земеразделяне. Съответно с Протокол № 28/16.06.2004 г., в който действително е посочен друг имот, а именно имот № 030155, а видно от заявлението подадено Г. И., с което иска извършване на административна услуга се отнася за имот № 000155, следователно правилно е установено от административния съд, че не са налице доказателства, както за възстановяването на имот пл. № 000155, така и за владеенето и ползването му от жалбоподателя. Позоваването от страна на касатора, че владее този имот по давност е недоказана, а и е неотносимо в настоящото производство. Предвид това считам, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото следва да се остави в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,