Решение № 11778 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез неговия пълномощник срещу решение 2336/08.04.2021 г. по адм. д. 12455/2020 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради необоснованост. Претендира от съда отмяната му и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Кастаньола ЕООД, чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за валидност, допустимост и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна и подлежащите на служебна проверка, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалбa от Кастаньола ЕООД срещу заповед РА-19-07/16.11.2020 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 във вр. чл. 223, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 10, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено спиране незабавно на изпълнението на всички видове строително-монтажни работи и е забранен достъпа до незаконен строеж, представляващ Едноетажна сграда тип Платформа, която е долепена до съществуващ търговски обект в седеметажна административно-делова сграда с идентификатор 68134.304.162.2 по КККР, находящ се в УПИ XVII, кв. 252, местност Центъра по плана на гр. София. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ, изрично оправомощен съгласно представените с административната преписка заповеди за делегиране на правомощия, който разполага с правомощия да разпорежда спиране на изпълнението на незаконни строежи от пета категория. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма. Описаният в нея обект като самостоятелен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден през 2014-2018 г., съгласно изготвената по делото съдебно-техническа експертиза представлява източната част на едноетажна сграда, съществувала в този вид от 1985 г. Липсва идентичност между констатираното от административния орган строителство и отразените фактически обстоятелства в заключението на експерта. Неправилно източната част на едноетажната сграда е възприета като нов и отделен незаконен строеж. Заповедта е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила довели и до противоречие с материално-правните норми, поради което следва да бъде отменена. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че отразеното от длъжностните лица при район Възраждане, Столична община, в съставения констативен акт и издадената заповед като изградена в периода 2014-2018 г. самостоятелна едноетажна сграда долепена до съществуващия търговски обект в седеметажна административно-делова сграда с идентификатор 68134.304.162.2, не отговаря на установяванията от проверката на вещото лице на имота. Нареденото в заповедта за премахване строителство съгласно експертното становище представлява източната част от търговския обект. В тази връзка е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, тъй като административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Заключението на вещото лице се подкрепя и от приложен по делото акт за държавна собственост от 1985 г., в който търговския обект е отразен със застроена площ от 180 кв.м., което отговаря на измерените от него параметри, включващи и наредената за премахване източна част на обекта. Още повече, в заповедта строежът е приет за изпълнен през 2014-2018 г., въпреки възражението срещу констативния акт, сочещ построяването й през тридесетте години на двадесети век, което се подкрепя и от доказателствата по делото. Не се установява по безспорен начин извършен строеж, за който следва да бъдат издадени строителни книжа, поради което е била неприложима процедурата на чл. 224а, ал. 5 във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед да спре изпълнението и да забрани достъпа до строежа. Настоящата инстанция не споделя възраженията, повдигнати в касационната жалба, с които се цели саниране на изложените в заповедта мотиви. Видимо от съдържанието на административния акт, с него е наредено спиране на строителството и забранен достъпа до отделна и незавършена сграда, които констатации не отговарят на фактическата действителност. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна, съдът е приложил материалния закон правилно. Обжалваното решение не страда от твърдяното в касационната жалба основание за отмяна или от тези подлежащи на служебна съдебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. Като материално законосъобразно и обосновано то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и реално направените по настоящото дело разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 450 (четири стотин и петдесет) лв. съгласно представен списък за разноските и договор за правна защита и съдействие. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на разноските е неоснователно, предвид претендирането им и тяхното присъждане от съда под минималния предвиден размер на адвокатско възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,