Решение № 1219 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2016 г.

Решение № 1219 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. срещу решение № 2307/23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3258/2014 г. по описа на административен съд - П.. С него по жалба на Н. А. Б. от гр. П. е отменен ревизионен акт № 161402474/09.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 1129/10.11.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП"- гр. П. за допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за самоосигуряващо се лице за 2009 г. - ДОО, ДЗПО и ЗО в общ размер от 5 113.40 лв. и лихви в размер на 3 359.58 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че нормата на чл. 124а от ДОПК е процесуалноправна, а не материалноправна, както неправилно е прието от първоинстанционния съд. В тази връзка цитира съдебна практика на ВАС. И. отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу ревизионния акт като неоснователно. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Н. А. Б. от гр. П. не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, с който по основание и размер са определени на Н. А. Б. задължителни осигурителни вноски - ДОО, ДЗПО и ЗОО за 2009 г. и съответните лихви, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна, не й е придадено обратно действие, поради което не може да служи за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди, преди влизането й в сила, което е станало считано от 15.02.2011 г. Настощият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и законодателят не й е придал обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски в извършената на Н. А. Б. ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Въпросът за установяване на ЗОВ в ревизия по особения ред уреден в чл. 122 и сл. от ДОПК, е разрешен с тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Законосъобразни са изводите на съда за характера на правната норма на чл. 124а от ДОПК, която е с материалноправен, а не с процесуален характер. Тази разпоредба макар да препраща към процесуални правила определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски, но не може да се прилага с обратно действие към 2009 г., както е в процесния случай, понеже нейното действие се разпростира след 15.02.2011 г. В този смисъл е и посоченото решение по тълкувателното дело. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно и затова, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение