Решение № 115 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5922/2007 г.

Решение № 115 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5922/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Ш. от гр. Б., срещу решението от 18.07.2007 г. по гр.д. № 291/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 14.02.2007 г. по гр.д. № 824/2004 г. на Бургаски районен съд, е уважен предявения от М. Л. Г. срещу Б. Х. Ш. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.2 от ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата М. Л. Г. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Въззивният Бургаски окръжен съд съд след като е отменил решението на Бургаски районен съд, е уважил предявения от М. Л. Г. срещу Б. Х. Ш. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 823,32 лв. /левова равностойност на 4000 евро/, изплатена на Ш. от банков превод от"Д" Х., И. до "П"АД, изпратен от Г. по сметката на ЕТ "Б" на 24.10.2005 г., с която последната неоснователно се е обогатила за негова сметка, поради неосъществено договорно основание, ведно със законната лихва. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че сумата е недължимо платена с оглед на бъдещо неосъществено основание - развиване на съвместен бизнес чрез закупуване на машини за сладолед. Решението е правилно. Установено е, че М. Л. Г. и Б. Х. Ш. са сключили граждански брак на27.09.1998 г., прекратен с влязло в сила на 4.10.2005 г. съдебно решение от 13.09.2005 г. На 24.10.2005 г. на Ш. е изплатена сумата 4000евро от банков превод от "Д"- Х., И. до "П"АД, изпратен от Г. по сметката на ЕТ "Б". Установено е въз основа на показанията на свидетелката Г на ищеца, които съдът е преценил при условията на чл. 136 от ГПК, че страните са били в преддоговорни отношения за развиване на съвместен бизнес чрез закупуване на машини за сладолед, че сумата е била предназначена за това от страните и че до окончателно сключване на договор за съвместна дейност не се е стигнало. Съдът е изложил съображения защо кредитира показанията на свидетелката като непосредствени, логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства за времето, когато ищецът е бил в страната. Изложени са от съда подробни и убедителни съображения в подкрепа на изводите си за достоверността на показанията на свидетелката. Неоснователни са доводите на касаторката, че показанията не са били допустими, с оглед забраната на чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК - за установяване на договори на стойност по-голяма от 1 000 лв., тъй като в случая се установяват преддоговорни отношения, а не договор. Въз основа на установеното с писмо от 27.09.2005 г., че касаторката е изплатила към тази дата изцяло дължимите суми по сключения между нея и "П"ЕАД договор за финансов лизинг и е придобила собствеността върху оборудване за хладилни витрини, въззивният съд е приел, че това обстоятелство е индиция за изнесеното намерение за закупуване на такива пред ищеца и убеждаването му да изпрати парична сума за това и съществуването на подобна уговорка между тях, което подкрепя показанията на свидетелката Г. Обсъдени са твърденията и доводите на касаторката, че машини за сладолед е била закупила преди това, а със сумата изплатила вноска за цената, респ. заема, сключен от нея за закупуване на съсобственото им жилище. Обсъдени са и събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от страните, за изплащането на цената на апартамента на страните, като показанията на майките на страните са ценени при условията на чл. 136 от ГПК (отм.), като са изложени обосновани съображения, че не е доказано страните да са предназначили сумата за заплащане цената на апартамента. Следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приложил закона -обсъдил е събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 188 от ГПК (отм.). При така установените фактически данни правилно въззивният съд е приел за установено, че разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответницата по иска и обедняването на ищеца, без правно основание за това. Под правно основание се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира. Това може да бъде договор, административен акт, самия закон, водене на чужда работа без поръчка и др. Ответницата, чиято е тежестта на доказване, не е установила по делото в инстанциите по съществото на спора, правното основание на обогатяването си с процесната сума за сметка на ищеца, поради което правилно е прието с въззивното решение, че дължи връщането на получената без основание сума на ответника, за чиято сметка се е обогатила. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение