Решение № 9874 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6387/2020 г.

Решение № 9874 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6387/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Терентиева срещу решение № 832 от 12.02.2020 г., постановено от Административен съд София-град Първо отделение, 64 състав по адм. д. № 13589/2019 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение, постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и постановяване на незабавно освобождаване на жалбоподателката. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция", с представена писмена защита, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед УРИ 53643-2182 от 7.11.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР, с която е продължено принудителното настаняване в СДВНЧ на Терентиева Л. за срок от шест месеца, считано от 9.11.2019 г. до отпадане на пречките за изпълнение на наложена спрямо нея принудителна административна мярка, но не по-късно от 19.05.2020 г. Съдът е потвърдил оспорения акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът приема, че мярката е наложена при наличие на една от двете алтернативни предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл. 44, ал. 8, предложение второ от ЗЧРБ, а именно забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. Съдът приема, че българските компетентни органи са подали искане до компетентния орган на Руската Федерация, а именно Федералната имиграционна служба за реадмисия, но не е получен отговор. Според съда фактът, че по делото е представено удостоверение, че жалбоподателката не е руска гражданка е без значение за спора, тъй като този въпрос, включително и въпроса за наличието или липсата на предпоставки за реадмисия са в компетентността на Федералната имиграционна служба, за която няма данни да се е произнесла по искането на българските компетентни органи. По тези доводи съдът е потвърдил оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. По правната си природа принудителното настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. Съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи, има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15 от Директива 2008/115/ЕО. Съгласно цитираната разпоредба на директивата, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато: е налице опасност от укриване; или засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО е предвидено, че държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 срок, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. За да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 44, ал. 8, изр. 2 от ЗЧРБ е необходимо наличието на една от двете предпоставки: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. В случая първата от предвидените алтернативни законови предпоставки не е налице, тъй като чужденецът е попълнил идентификационен формуляр и подписал декларация за доброволно връщане в [държава]. От мотивите на оспорената заповед е видно, че според административния орган е налице втората предпоставка, а именно въпреки положените усилия изпълнението на ПАМ ще продължи по-дълго, поради обстоятелството, че е налице забавяне при получаване на документ за връщане. Националната правна уредба не регламентира условието, което трябва да е налице, за да се преценят двете предпоставки, а именно – независимо от положените от компетентните органи разумни усилия да е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго като причината за това е една от двете предпоставки. Съдът на Европейския съюз изрично е посочил, че член 15 от Директива 2008/115 "е безусловен и достатъчно точен, поради което не възниква необходимост от допълнителни специални средства, за да може да се прилага от държавите членки" – решение от 5 юни 2014 г., Махди, С-146/14Р, EU: C: 2014: 1320, т. 54 и цитираната там практика, поради което националният съд е длъжен да гарантира приложимостта му, независимо от разпоредбите на националното право. Националният законодател в чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ транспонира и изискването на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 в частта, с която се регламентира задължението за прекратяване на предварителното задържане, когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца. Съвкупната преценка на релевантната нормативна уредба сочи, че материалноправните предпоставки, при които е допустимо да бъде продължен срока на принудителното задържане са: компетентните органи да са положили разумни усилия да осъществят извеждането, но въпреки това да е вероятно то да продължи по-дълго поради една от двете причини: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане, като наред с това трябва да е налице и разумна възможност извеждането да бъде реално съществено. С оглед на изрично посоченото от Съда на Европейския съюз в делото Махди "всяко решение относно продължаване на задържането на гражданин на трета страна и съответно относно наличието на фактическите обстоятелства, предвидени в член 15, параграф 6 от Директива 2008/115, трябва да бъде предшествано от нова проверка дали са налице материалноправните условия, въз основа на които е постановено първоначалното задържане" – точка 61. Това изискване е във връзка с разпоредбата на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 в частта, в която регламентира, че когато стане ясно несъществуването на условията по параграф 1, задържането престава да бъде оправдано и лицето следва да бъде освободено. Това налага преди да пристъпи към проверка на предпоставките за продължаване на срока на принудителното задържане съдът да провери съществува ли още 1.) опасност от укриване или 2.) гражданинът на третата страна избягва ли или възпрепятства ли процеса на извеждане, както и 3.) дали по отношение на него могат да се приложат други достатъчни, но по-леки мерки. В случая решаващият съд не е извършил дължимата проверка, а на формално основание е приел, че е налице една от алтернативните предпоставки за продължаване на срока на принудителното задържане и то, след като в административната преписка е било приложено само едно доказателство относно предприетите мерки за връщане на чужденеца. Не са обсъдени и доказателствата, че лицето не е гражданин на Руската Федерация, поради което и предприетите мерки за връщане са неадекватни. Представеното в касационното производство доказателство потвърждава извод, че в срока на задържане не са положени достатъчно усилия за изпълнение на наложената ПАМ, тъй като повторната молба за реадмисия е подадена на 26.05.2020 г. – след изтичане на крайния срок на задържането 19.05.2020 г. С оглед на тези мотиви настоящият състав счете, че изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед са необосновани. Към датата на издаване на заповедта не са били налице предпоставките за продължаване на срока на задържане. Не може да се приеме за верен изводът, че компетентните органи са положили разумни усилия да осъществят връщането, въпреки да е вероятно то да продължи по-дълго с оглед необходимостта за издаване на документ на чужденеца, който да удостоверява руско гражданство. В случая не е налице липса на съдействие от страна на чуждия гражданин. Налице е забавяне при получаване на необходимите документи за връщане, но с оглед факта, че лицето не е признато за гражданин на Руската Федерация, не може да се приеме, че налице разумна възможност извеждането да бъде реално съществено в кратките срокове на задържането. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. Тъй като крайния срок на задържането е датата 19.05.2020 г. не се налага постановяване на разпореждане за незабавно освобождаване. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение