Решение № 10052 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15734/2008 г.

Решение № 10052 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15734/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от пълномощник на Етажна собственост "Св. Георги" - София и от такъв на Началника на ДНСК-София, срещу решение № 921/5.10.2008 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 821/2007 г., с което е отменена, по жалба на възложителя Симеон Христов Янев, заповед № РД-14-133/23.03.2007 г. на Зам. началника на ДНСК-София, за спиране изпълнението на строеж "основан ремонт на бизнес-клуб - Журналист", находящ се в УПИ I-I, кв. 361, м. "Буката" по пл. на гр. София, ул. "П. Евтимий" № 81, район "Триадица". Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели - Етажна собственост "Св. Георги" - София и Мая Костова, Александър Чернев и Полина Чернева не се явяват, представляват се от адв. Иванова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се и направените по делото разноски. Началникът на ДНСК, не се явява и не се представлява. Ответните по жалбата страни не се явяват и представляват, не са възразили по касационните жалби. Писмен отговор - възражение по тях е депозирано само от процесуалния представител на ответника Симеон Христов Янев - адв. Анна Теодосиева, представила и писмена защита, с доводи за правилност и обоснованост на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби. Съдът е констатирал наличие на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, с което са опровергани констатациите в констативния акт и атакуваната заповед. Назначените съдебно-технически експертизи, единична и тройна, установяват, че строежът съответства на одобрените строителни книжа и че не се нарушават конструктивната сигурност и безопасното използване на сградата. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок от надлежни страни, а по съществото си са неоснователни. С обжалваното решение, Административният съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отменил процесната заповед, издадена на основание чл. 224, ал. 7, 222, ал. 1,. т. 2, 3, 4, 12 от ЗУТ, по подробно изложени мотиви за нейната незаконосъобразност. За да постанови решението си съдът приел, че строежът се изпълнява в съответствие с надлежно одобрените строителни книжа, поради което констатациите в заповедта, възприела данните от протокола и констативния акт, са оборени по категоричен начин от доказателствата по делото, включително и от изводите на назначените две експертизи - т. е. не са налице основанията за спиране на строителството, приети от административния орган. Решението е правилно, твърдяните в касационните жалби отменителни основания не са налице. Съдът е изследвал обстоятелствено фактическата обстановка по спора и с оглед несъответствието между нея и визираното в заповедта правно основание, проследено и обсъдено по текстове, е направил обосновани изводи за незаконосъобразност на акта, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В хода на процеса безспорно е установено, че процесният строеж се извършва въз основа на издаденото разрешение за основен ремонт № 765/31.10.2006 г., одобрени на същата дата проекти, съгласувано с ДАГ при СО конструктивно становище, комплексен доклад за оценка на съответствието на проектната документация със съществуващите изисквания за строежите, допълнително изготвена техническа експертиза от 2007 г. и съгласувани чертежи към нея, с набелязани мерки за усилване и укрепване на конструкцията на сградата. С назначените единична и тройна експертизи, които не са оспорени от страните, поради което и с основание са кредитирани в решението, е прието, че строителството се осъществява в съответствие със строителните книжа, посочено е, че на мястото на разрушените зидове е изпълнена заместваща стоманена конструкция, както и укрепване на колоната, а по отношение на тази под процесния ап. № 2 е прието, че надлъжните пукнатини се дължат на корозия от времето, но "няма данни бетоновото покритие на колоната да се дължи на извършваните СМР", нарушената вута на гредата в коридора на мазето е "вследствие на прокарани инсталационни тръби извън извършваните СМР-та в ап. 2". Отчетено е също, че строителната дейност се извършва съобразно конструктивното становище и плана за усилване и макар да няма представени изчисления по отношение на натоварванията, експертите са подчертали, че цитираните строителни книжа, относими към въпроса за укрепването, са проверени от ДАГ през м. февруари 2007 г. и са утвърдени от нея. С основание се възразява по отношение на т. 4 от заповедта и дадените с нея указания, изискващи да се извърши цялостно обследване на ремонтите, осъществени в цялата сграда, което съдът правилно е отчел, че не може да се вмени на ответника. Освен това, от фактическа страна е установено, че сградата е строена през 30-те години на миналия век и по принцип не е осигурена за земетръс. Видно от начина, по който е проведен процеса и изготвено решението - с необходимата пълнота на доказателствата и задълбоченост при обсъждането им, съдът е възприел сериозността на възникналия спор, отчита го и настоящата инстанция, но не може да не се съобрази наличието на всички необходими по закон строителни книжа (и допълнителния план за усилване), преминали през проверката и одобрени от оторизираните компетентни органи, както и фактът, че строителството се осъществява в съответствие с тях. С оглед изложеното, незаконосъобразно е била издадена процесната заповед за спиране на строителните работи по строежа, както правилно е приел и административния съд, тъй като не са налице основанията по чл. 224, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Съдебният акт е постановено при точно прилагане на материалния закон, без допуснати процесуални нарушения, съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, затова и актът му следва да бъде оставен в сила. В същото време подадените касационни жалби не съдържат необходимата конкретизация на касационните основания, изложените доводи се базират на заключенията на експертизите, които е следвало да се направят пред съда по съществото на спора. Като се има предвид гореизложеното, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението е правилно, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,