Решение № 9611 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2013 г.

Решение № 9611 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1031 от 18.12.2012 г. по административно дело № 727/2012 г. Административен съд - София област е: 1) отхвърлил оспорването, обективирано с жалба на д-р Николинка Петрова Баранска-Трифонова, д-р Стойчо Сотиров Гълъбов и д-р Светла Кирилова Скелина, тримата от гр. Самоков, срещу решение № 07-1052#1/30.07.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - София област, с което е оставено в сила разпореждане № 194/2.05.2012 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - София област, с което е постановено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет, съставен на посочените лица, в размер на 554.90 лв. главница и 162.94 лв. лихва, общо 717.85 лв.; 2) осъдил д-р Николинка Петрова Баланска-Трифонова, д-р Стойчо Сотиров Гълъбов и д-р Светла Кирилова Скелина да заплатят на ТП на НОИ - София област сумата от 150 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от д-р Николинка Петрова Баранска-Трифонова, д-р Стойчо Сотиров Гълъбов и д-р Светла Кирилова Скелина, действащи чрез пълномощника адв. Атанасова. Касаторите молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), да се отмени като незаконосъобразно и потвърденото с него решение на директора на РУСО - София област, и да се присъдят направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (РУСО) - София област, действащ чрез процесуалния представител юрк. Ламбева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното с нея съдебно решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С разпореждането от 02.05.2012 г., оставено в сила с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 30.07.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - София област, началникът на отдел "КПК" при ТП на НОИ - София област на основание чл. 110, ал. 1 от КСО е наредил касаторите да внесат сумата по съставеният им ревизионен акт за начет вх. № 1 от 27.03.2012 г. Задължението произтича от причинена щета на бюджета на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на Таня Радкова Александрова по болнични листи, анулирани с експертно решение № 0075 от заседание № 007 от 11.01.2011 г. на ТЕЛК при "МБАЛ Самоков" ЕООД. При ревизията, разпоредена със заповед от 22.03.2012 г. на директора на РУСО - София, е установено, че д-р Николинка Петрова Баланска-Трифонова, д-р Стойчо Сотиров Гълъбов и д-р Светла Кирилова Скелина в качеството им на членове на орган на медицинската експертиза на работоспособността (ОЛКК при "МЦ-I-Самоков" ЕООД) са издали процесните болнични листи. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на директора на РУСО (ТП на НОИ) - София област, Софийският областен административен съд е приел, че то е издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Като е стигнал до такива изводи в съдебно-административно производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за неоснователна. Материално законосъобразен е изводът в процесните разпореждане от 2.05.2012 г. на началник отдел "КПК" и решение от 30.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ, възприет обосновано и от първоинстанционния съд, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на касаторите по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на членовете на ОЛКК и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Ирелевантни към спора за законосъобразност на административните актове са доводите на касаторите във връзка с липсата на виновно поведение на лекарите от лекарската консултативна комисия при издаване на болничните листи в нарушение на специалната нормативна уредба. Неоснователни са поддържаните и пред първата инстанция възражения на касаторите досежно ЕР на ТЕЛК от 11.01.2011 г. Както правилно е приел съдът, доводите за нищожност на експертното решение на ТЕЛК са неотносими към производството по обжалване на административния акт на директора на ТП на НОИ, защото експертното решение, с което са отменени процесните болнични листи, е влязло в сила. Противно на касаторовото твърдение, проведеното ревизионно производство е съобразено именно с приложимата за казуса редакция на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, която вече е била действаща към датите на издаване на актовете за ангажиране отговорността на лекарите от ОЛКК за нанесени на ДОО щети от отменени актове на медицинската експертиза. Изменената разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) създава възможност за провеждане на ревизионно производство по отношение на лицата, причинили щети на държавното обществено осигуряване от издадени актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За прилагането й е без значение кога е било извършено нарушението, защото тази разпоредба има процесуален характер и към нея не е относимо правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, на което касаторовият повереник се позовава, понеже то касае съответствието на административния акт с материалния закон. Към момента на ревизионното производство контролните органи на НОИ вече са били овластени от закона да установяват по специалния административен ред на чл. 110 от КСО с ревизионни актове за начети задължения на физически или юридически лица, произхождащи от отменени актове на медицинската експертиза, а длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от КСО - да издава разпореждания за събиране на задълженията, произхождащи от отменени актове на медицинската експертиза. Неоснователно е и направеното касационно оплакване за нарушени съдопроизводствени правила, каквито нарушения при касационната проверка се оказаха неналични. Производството пред Софийския областен административен съд по чл. 118 от КСО във връзка с чл. 145 и следв. от АПК е протекло при съобразени процесуални норми. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет и потвърждаващо го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на касаторите са изведени чрез преценка на правилно установените факти и относимите норми на КСО. Предвид изложеното и поради липсата на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана в съдебно заседание от надлежно упълномощената юрисконсулт Ламбева. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспорения административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на РУСО - София област за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,