Решение № 6738 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12444/2018 г.

Решение № 6738 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12444/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от M. Kocbay срещу решение № 639 от 31.07.2018 г. постановено по адм. дело № 393 по описа за 2018 г. на Административен съд – Х. (АС - Х.). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че обжалваната заповед не е антидатирана. Датата 09.04.2018 г. е понеделник, но е почивен ден. Административният акт е издаден в неприсъствен ден, поради което е нищожен. Неправилно в съдебното решение е прието, че невръчването на административния акт на родния език на жалбоподателя е относимо само към правото на защита, което е реализирано. Той трябва да разбере какво право се ограничава с принудителна административна мярка (ПАМ) и след това да прецени дали да защитава правата си по предвидения в закона способ или да приеме да търпи последиците от ПАМ. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е регламентирана възможността за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство", но административният орган не е компетентен да издаде това властническо разпореждане относно моторно превозно средство (МПС), което не е на българско физическо или юридическо лице, на лице от Европейския съюз или от страна с двустранен договор с България. Това следва по аргумент на противното от чл. 1 от Наредба № І-45 от 23.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45/Наредбата). Процедурите регламентирани в чл. 18б от Наредба № І-45 не са приложими за регистрирани МПС извън тези по чл. 1 от нея. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменена заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началникът на сектор "Пътна полиция" ("ПП") към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Х., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на M. Kocbay, [гражданство], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-000287 издадена на 09.04.2018 г. от ВПД началник сектор "ПП" към ОД на МВР - Х.. За да постанови този резултат съдът е установил, че на 09.04.2018 г. младши автоконтрольор в сектор "ПП" към ОД на МВР - Х. съставил против M. Kocbay акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. Д с бл. № 0374079. В АУАН е посочено, че на 09.04.2018 г., около 05. 00 часа в гр. Х., по бул. "България" в посока бул. "Освобождение" M. Kocbay е управлявал лек автомобил марка "Нисан", модел "Примера", с рег. № [рег. № на МПС], лична собственост и до Районен съд (РС) - Х. водача е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта в издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN-0091. В АУАН е отбелязано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0027478, както и че с поведението си водачът е нарушил чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП. С АУАН било иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на M. Kocbay, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС) и регистрационните табели на автомобила. АУАН е предявен и връчен на адресата си на 09.04.2018 г. На база съставения АУАН, с оспорената заповед № 18-1253-000287 от 09.04.2018 г. ВПД началник сектор "ПП" към ОД на МВР - Х. приложил по отношение на M. Kocbay ПАМ по чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил "Нисан Примера", с рег. № [рег. № на МПС] за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на адресата на 10.04.2018 г. и на посочената дата срещу нея е подадена жалба в АС – Х.. Съдът е посочил, че по делото е прието решение № 180 от 30.05.2018 г. на РС - Х. по а. н. д. № 511/2018 г., с което въззивният съд е отменил издаденото (на база съставения по отношение на оспорващия АУАН сер. Д, с бл. № 0374079), наказателно постановление № 18-1253-000054 от 09.04.2018 г. Решението е влязло в сила на 14.06.2018 г. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (предвид представената по делото заповед № 272 з-355 от 16.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Х. и заповед № 8121 К-6523 от 11.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи). Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че административният акт е антидатиран и нищожен. Посочил е, че издателят на заповедта е определен да изпълнява тази длъжност от момента на оправомощаването му до изтичане срока предвиден в заповед № 8121 К-6523 от 11.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи - 11.08.2018 г. и същият следва да изпълнява функциите произтичащи от тази длъжност независимо дали денят е работен или почивен, включително в извънработно време. Държавният служител, в това му качество, работи при ненормиран работен ден, като е длъжен при необходимост да изпълнява служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време съгласно чл. 187, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Посочил е, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения довели до ограничаване правото му на защита, предвид връчването на заповедта без да му е преведена. Посочил е, че такова изискване АПК не поставя към административните органи. Освен това жалбоподателя е упражнил в пълнота правото си на защита спрямо нея, като в законоустановения срок за обжалването й е упълномощил адвокат и е сключил договор за правна защита и съдействие с него (изцяло на български език), подал е жалба срещу административния акт и по този начин е инициирал съдебно-административно производство за проверка законосъобразността му. След анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП, съдът е достигнал до извод, че ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон. Посочил е, че M. Kocbay е управлявал собственото си МПС и следователно същият е имал качеството "водач", като на посочената в АУАН и в заповедта дата и място е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол със съответното техническо средство от контролния орган. ПАМ е приложена поради извършено на територията на Република България административно нарушение (отказ на водач на моторно превозно средство да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство), за което е предвидена административно-наказателна отговорност и в този случай кръга лица, спрямо които мярката може да се приложи, съвпада изцяло с кръга субекти на нарушението. При наличието на изричната норма на чл. 3, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и при липса на правна уредба в ЗДвП (или друг нормативен акт), ограничаваща приложението му само спрямо български граждани, съдът е приел, че няма пречка ПАМ да се приложи и спрямо чужденци, извършили нарушения на българска територия, какъвто е настоящия случай. Изложил е, че действие в случая намират т. нар. териториален и национален принцип, при които предвидените в ЗДвП принудителни административни мерки се прилагат по отношение на всички лица извършили на територията на Република България деяния, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2 а, б "б" от ЗДвП, независимо от това чии граждани са те и независимо от това в коя държава е регистрирано моторното им превозно средство. Счел е за неоснователни и доводите, че ПАМ е издадена на отпаднало правно основание, тъй като неотносимо за преценка на законосъобразността на заповедта е обстоятелството, дали издаденият спрямо жалбоподателя санкционен акт за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1-во то ЗДвП е отменен. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2 а, б "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно посочената разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Посочените в чл. 171, т. 2 а, б "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразно прилагане на мярката. В случая по делото е безспорно установено, че водачът на МПС M. Kocbay е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство. При безспорно установено наличие на една от алтернативно предвидените в нормата предпоставки е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като прекрати регистрацията на собственото му пътно превозно средство. ПАМ е приложена при обвързана за органа компетентност и е в минималния предвиден в закона срок. Предвид работния режим на контролните органи – 24 часа в денонощието, при работа на смени, обстоятелството, че заповедта е издадена в почивен ден, не може да се отрази на нейната законосъобразност. Ето защо неоснователно е направеното от касатора възражение, за неотчетено от съда антидатиране на заповедта, водещо до нейната нищожност. Противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид невръчването на административния акт на родния език на жалбоподателя. Заповедта за прилагане на ПАМ, АУАН и талона за медицинско изследване са подписани от M. Kocbay. В нито един от тях лицето не е заявило на своя или на друг език, че не разбира написаното, че не владее български език, или че желае заповедта да му се връчи чрез преводач. Наред с това M. Kocbay е упражнил в срок правото си да я оспори. Упълномощил е адвокат да го представлява и е сключил с него договор за правна защита и съдействие изцяло на български език. В хода на съдебното производство същият е бил надлежно представляван и имал възможност да посочи всички свои възражения. Както в жалбата си пред административния съд, така и в касационната жалба M. Kocbay не е оспорил констатациите отразени в АУАН и в обжалваната заповед, заради осъществяването на което е приложена процесната ПАМ. С оглед изложеното неоснователен е доводът на касатора за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила и за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на това нарушение. Неоснователно е и възражението за некомпетентност на административния орган, предвид факта, че МПС, чиято регистрация е прекратена, не е собственост на българско физическо или юридическо лице, на лице от Европейския съюз или от страна с двустранен договор с България. Както е посочил и първоинстанционният съд процесната ПАМ е регламентирана в ЗДвП, като в него не е налице разпоредба, ограничаваща възможността за приложението й само спрямо определени категории лица. ПАМ се прилага за нарушения извършени, както от български граждани, така и от чужденци, които по аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ, намирайки се на територията на Република България, имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Действието на ЗДвП не може да бъде ограничено чрез подзаконов нормативен акт, в случая Наредба № І-45, на която се е позовал касаторът. Фактът, че с Наредбата се определят условията и реда за прекратяване на регистрацията на МПС собственост на български физически и юридически лица и на посочените в чл. 1, ал. 2 от нея лица, не означава, че ПАМ по чл. 171, т. 2 а, б "б" от ЗДвП не може да бъде приложена на различни от изброените в Наредбата субекти. Правото на компетентните органи в Република България да приложат процесната ПАМ следва и от Конвенцията за пътното движение от 1968 г., подписана във Виена (Конвенцията), към която Република Турция се е присъединила на 22.01.2013 г. Съгласно чл. 42, пар. 3 от Конвенцията, нито едно положение в нея не може да бъде тълкувано като забраняващо на Договарящите страни или на едно от техните териториални подразделения да забранят на водач, притежател на национално или международно свидетелство за управление, да управлява, ако е очевидно или доказано, че състоянието не му позволява да управлява безопасно. Процесната ПАМ е приложена след отказ на водача на автомобила да му бъде извършена проверка с техническо средство, който отказ очевидно е препятствал възможността да бъде установено дали състоянието му е позволявало да управлява безопасно МПС на територията на страната ни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,