Решение № 1206 от 6.2.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2022 г.

Агенция Митници е подала касационна жалба срещу решение 430 от 27.05.2022г. по адм. дело 170/2022г. по описа на Административния съд Пазарджик, с което е осъдена да заплати на А. Гаджев сумата 500 лева като обезщетение за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД 1238/2018 г. по описа на Районния съд - Петрич, както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума в размер на законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2021г. до окончателното й изплащане, и разноски в размер на 610 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск или да бъде намалено претендираното обезщетение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Гаджев е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред Административния съд Пазарджик е образувано по исковата молба на А. Гаджев, с която срещу Териториална дирекция "Югозападна" - Благоевград към Агенция Митници е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД 1238/2018 г. по описа на Районния съд-Петрич, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 23.03.2021г. до окончателното й изплащане. По исковата молба е постановено решение 439/26.05.2021г. по адм. дело 319/2021г. по описа на Административния съд Пазарджик, което е обезсилено с решение 1290 от 10.02.2022г. по адм. дело 7429/2021г. по описа на Върховния административен съд, тъй като искът е бил предявен срещу ответник, който не е юридическо лице. При новото разглеждане на делото ищецът е посочил като ответник Агенция "Митници". Административният съд установил, че с наказателно постановление 585/29.11.2018г., издадено от началника на Митница "Югозападна", за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. а от Закона за пътищата, на А. Гаджев, била наложена глоба в размер на 1000 лева. С решение 245/10.04.2019г. по АНД 1238/2018 г. Районният съд - Петрич отменил наказателното постановление. Решението е оставено в сила с решение 2069/10.10.2019г. по КАНД 424/2019г. по описа на Административния съд-Благоевград. В производството пред районния съд А. Гаджев не бил представляван от адвокат. Пред касационната инстанция Гаджев бил представляван от адвокат М. Петрова, която представила писмен отговор по касационната жалба, както и писмено становище. По КАНД 424/2019г. по описа на Административния съд-Благоевград са приложени договор за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г., сключен между А. Гаджев и адвокат М. Петрова, както и пълномощно. В договора е отбелязано, че договореното възнаграждение от 500 лева е платено в брой от клиента. От правна страна съдът приел, че по делото са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на имуществената отговорност на Агенция Митници незаконосъобразно наказателно постановление, отменено от съда, имуществена вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между издаденото наказателно постановление и имуществената вреда. Административният съд посочил, че ищецът е понесъл имуществена вреда в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като направил разход, за да си осигури квалифицирана правна помощ за защита срещу акта. Адвокатското възнаграждение било справедливо и обосновано по размер, поради което обезщетението не следвало да се намалява. Върху обезщетението се дължала и законната лихва за забавено плащане от момента на внасянето на исковата молба. С тези мотиви административният съд осъдил Агенция Митници да заплати на А. Гаджев сумата 500 лева като обезщетение за имуществена вреда, понесена във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление 585 от 29.11.2018г., заедно със законната лихва, считано от 23.03.2021г., както и разноски в размер на 610 лева. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. По делото са установени всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника имуществена вреда, настъпила за ищеца в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Първоинстанционният съд е съобразил постановеното от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г., според което адвокатските възнаграждения, платени в производството по обжалване на наказателни постановления, отменени от съда, представляват пряка и непосредствена последица от издаването на постановленията по смисъла на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. Във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производствата по оспорване на наказателното постановление административният съд направил законосъобразен извод, че при договаряне на възнаграждението не е нарушен чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, според който размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и да не е по нисък от предвидения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималният размер на възнаграждението за защита по административнонаказателни дела съгласно чл.18, ал.2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. (редакция ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) е 300 лева, поради което възнаграждението не може да се счете за прекомерно. Поради това няма основание за намаляване на размера на обезщетението, каквато възможност е възприета в Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г.. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на гражданската колегия на Върховния касационен съд по тълк. дело 3/2004 г., върху обезщетението се дължи законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена от датата на предявяване на иска, както е поискано в исковата молба. Решението е неправилно в частта за присъдените от административния съд разноски от 610 лева. Съдът е прибавил сумата 300 лева, платена от ищеца като възнаграждение на адвокат за защита по адм. дело 7429/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Производството е проведено по вина на ищеца, който е предявил иска си срещу неправосубектен ответник. Поради това ответната страна не следва да бъде натоварена със заплащането на тези разноски. Решението на административния съд в частта за разноските следва да се отмени в частта за сумата 300 лева и да се остави в сила в останалата част. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция Агенция "Митници" следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд