Решение № 1851 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. П. Й. от гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Стойчева, срещу решение 24779 от 25.11.2024 г., постановено по адм. дело 2076/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121к-762/25.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът министър на вътрешните работи, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Й. против заповед 8121к-762/25.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност инспектор разузнавач I степен в сектор Противодействие на престъпленията, свързани с данъчната и осигурителната система към отдел Икономическа полиция при Главна дирекция Национална полиция към МВР. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съдът е приел също така, че заповедта е постановена и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и по чл. 207, ал. 1 ал. 12 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в заповедта достатъчно пълно и ясно от фактическа страна са описани деянията, вменени на жалбоподателя като нарушения на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Етичния кодекс/, а именно нарушение по т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 46 и т. 49 от Етичния кодекс, както и същите правилно са подведени под релевантния материален закон. В аспекта на горното и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства, съдът е приел, че дисциплинарните нарушения са доказани - релевираните деяния на оспорващия правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съдът е приел също така, че в случая е налице и уронване престижа на службата, доколкото се установява, че действията на жалбоподателя са станали известни на широк кръг от лица потърпевшия гражданин, служителите на прокуратурата, следствието и други структури на МВР, което несъмнено е довело до негативен ефект върху авторитета на службата. По отношение на изложените от жалбоподателя доводи относно посочения в заповедта период на извършените дисциплинарни нарушения от 18.07.2023г. до 25.07.2023г. и несъответствието на тези дати с повдигнатото му обвинение за извършване от него на престъпление по НК, съдът приема, че релевантни за дисциплинарното производство и ангажиране на отговорността на Й. са само срещите и контактите му с потърпевшия , като безспорно се установява по делото, че разговорите между тях са проведени на дати 18.07.2023, 20.07.2023, 24.07.2023 и 25.07.2023г., поради което в процесната заповед правилно е посочен периода 18.07.2023 г. - 25.07.2023г. Според съда дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, съгласно нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. За неоснователни съдът приема и доводите на жалбоподателя, че доказателствата в дисциплинарното производство са единствено събраните в хода на досъдебното производство 304/2023 г. по описа на Следствен отдел /СО/ към Софийска градска прокуратура /СГП/, като видно от обобщена справка 3286р-62546/08.12.2023г. дисциплинарно разследващият орган е описал процесуалните действия, които е извършил за установяване на фактите, релевантни за вземане на решение по образуваното производство - запознаване с материалите по досъдебното производство, снемане на сведения от потърпевшия, от жалбоподателя, от други служители, имащи информация по случая, данни за влизане на потърпевшия в сградата на ГДНП и др., т. е. фактите са установени още в хода на дисциплинарното производство и са надлежно възпроизведени посредством писмени доказателствени средства. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че действията на жалбоподателя съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверка в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че дисциплинарно-разследващият орган се е позовал основно на събраните материали по досъдебно производство 304/2023 г. по описа на СО при СГП, доколкото видно от приложените по делото писмени доказателства дисциплинарно-разследващият орган е провел собствено разследване, в хода на което са давани обяснения и от касационния жалбоподател. Не е налице и соченото от касатора нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 5 от Инструкция 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи, поради несъответствие между описаната в заповедта за образуване на дисциплинарното производство фактическа обстановка и тази, описана в заповедта за уволнение. Обстоятелството, че в заповедта за образуване на дисциплинарното производство административният орган е посочил факти от образуваното досъдебно производство, в частност период на нарушението, който впоследствие в заповедта за налагане на дисциплинарното производство е различен, не обосновават извод нито за допуснати съществени процесуални нарушения, нито за нарушено право на защита на служителя, доколкото на последния в хода на дисциплинарното разследване му е предоставена възможност, както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със събраните материали и с изготвената от дисциплинарно-разследващия орган обобщена справка. Следва да се има предвид също така, че заповедта по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР поставя началото на дисциплинарното производство, като същата се основава на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, поради и което тази заповед не може да поставя рамки на дисциплинарното производство. Това е начален етап на разследването, поради което няма как да е налице пълно съответствие на фактическите установявания с тези от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. От друга страна в процесния случай не е налице промяна в правната квалификация на нарушението чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дадена още със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че не е налице и нарушение на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, поради незапознаването на касационния жалбоподател с Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство звукозапис от прилагане на специално разузнавателно средство рег. 42-1981/29.09.2023 г. на Държавна агенция Технически операции и съдържащите се в него записи. Не е спорно по делото, че с този протокол се е запознал само дисциплинарно-разследващият орган, но не е и касационният жалбоподател. Това обаче не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото всички установявания в този протокол се съдържат и в сведенията, дадени в хода на дисциплинарното производство от потърпевшия П. Б. и инспектор Н. Н. от ГДБОП - МВР, с които служителят е бил запознат. Самите фактически установявания на дисциплинарно-разследващият орган не почиват само и единствено на това, което този орган е прочел в протокола. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че при неприключило с влязла в сила осъдителна присъда наказателно производство дисциплинарно-наказващият орган не следва да се произнася със заповед за уволнение. В случая дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност/. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, какъвто настоящият случай не е. Дисциплинарната отговорност на касатора е ангажирана за нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е довело до уронване престижа на службата. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от друг вид отговорност за същото деяние. Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка се явяват неоснователни наведените в касационната жалба доводи за недоказаност на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установяват описаните от дисциплинарно наказващия орган нарушения, а именно че на 18.07.2023 г., 20.07.2023 г., 24.07.2023 г. и 25.07.2023 г. инспектор Й., в качеството си на длъжностно лице, е провел срещи и разговори с лицето Б., включващи уговорки за нерегламентирани действия в посока проверката по четири броя прокурорски преписки срещу Б. да бъде прекратена и съответно да не се предприемат действия за разкриване на обективната истина по тях, в това число и за предаване и получаване на пари. Така описаното поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 46 и т. 49, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на служителите в МВР не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касатора става достояние на широк кръг лица потърпевшия гражданин, служители на прокуратурата, следствието и на други структури на МВР, води до уронване престижа на институцията и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушенията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ВАС, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващи за дисциплинарно наказващия орган, действащ при условията на обвързана компетентност, налагане на най-тежкото наказание. В тази връзка следва да се има предвид също така, че ирелевантно в случая е обстоятелството, че друг служител в ГД НП е осъществил първоначалния контакт с лицето Б., доколкото вмененото на касатора дисциплинарно нарушение касае само проведени от него срещи и разговори с лицето Б.. При издаване на оспорената заповед е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В тази връзка следва да се има предвид, че когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за административния орган не е предвидена правна възможност за преценка за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,