Решение № 186 от 9.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 18/2009 г.

Решение № 186 от 9.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 18/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, образувано по искане на осъдения Б. В. К. за отмяна по реда на възобновяването на присъда по нохд № 207/07 г. по описа на Районен съд - гр. Девин и определение по внчд № 116/08 г. по описа на Окръжен съд - гр. Смолян. Пред ВКС искането се поддържа.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.

За да се произнесе ВКС I-во наказателно отделение взе предвид и следното:

С присъда по нохд № 207/07 г. ДРС осъдил подс. К. за деяние, извършено на 11.11.2007 г., на основание чл. 343б, ал. 2 вр. с чл. 57 и чл. 54 НК на 5 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, глоба в размер на 100 лева, като по чл. 343г НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 1 г. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание по присъдите - понохд №№ 207/07 г. на ДРС, 92/07 г. на СРС и 156/07 г. на СРС, а именно - 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Към общото наказание са присъединени: наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г., като е приспаднато времето, през което подс. К. е бил лишен от възможност да упражнява това право, считано от 18.11.2006 г., както и наказанието глоба в размер на 100 лева.

С решение по внохд № 142/07 г. ОС - гр. Смолян, по жалба на подсъдимия, потвърдил посочената присъда на ДРС.

С решение № 387 от 2.10.2008 г. по к. д. № 351/08 г. ВКС I-во наказателно отделение, по искане на главният прокурор, отменил по реда на възобновяването присъдата на ДРС и решението на СОС в частта по приложението на чл. 25, ал. 1 НК и върнал делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

С определение по чнд № 164/08 г., по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, ДРС на основание чл. 25 вр. с чл. 23 НК определил на К. общо наказание по присъдите по нохд № 92/07 г. на СРС и нохд № 156/07 г. на СРС, а именно 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Към така определеното общо наказание присъединил наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г., като зачел началото от 18.11.2006 г., съгласно присъдата по нохд № 92/07 г. на СРС. При изпълнение на общото наказание е зачетено изтърпяното наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, считано от 28.02.2008 г. до 22.07.2008 г. Със същото определение е постановено отделно изтърпяване на наказанието, наложено на К. с присъдата по нохд № 207/07 г. на ДРС, а именно лишаване от свобода за срок от 5 месеца при общ първоначален режим на изтърпяване, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г.

С определение № 99 от 16.12.2008 г. по вчнд № 116/08 г. ОС - гр. Смолян потвърдил определението на ДРС.

Като съобрази горното и след проверка ВКС I-во наказателно отделение установи:

Искането на осъденият К. за отмяна по реда на възобновяването на присъдата по нохд № 207/07 г. на ДРС следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са: присъдата на ДРС е влязла в сила на 6.02.2008 г. - от момента на постановяване на потвърдителното решение на СОС по внохд № 142/07 г. Съгласно чл. 421, ал. 3 НПК осъденият може да направи искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК в шест месечен срок от влизане в сила на съответния акт, който срок в настоящият случай изтича на 6.08.2008 г. С това обстоятелство молителят не се е съобразил, т.к. е направил своето искане едва на 5.01.2009 г., или извън указания от закона срок.

Искането за отмяна по реда на възобновяването на определението (всъщност решение - по чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК) на СОС, постановено по вчнд № 116/08 г. е допустимо. То е подадено в срока, указан в чл. 421, ал. 3 НПК и е насочено срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред. По същество обаче, искането е неоснователно.

Данните за съдимост на молителя сочат следното:

1. с присъда по нохд № 92/07 г., влязла в сила на 5.05.2007 г., за деяние извършено на 18.11.2006 г., той е бил осъден на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 343г НК на 5 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години и на 10 месеца лишаване от право да управлява МПС, със зачитане на времето, през което е бил лишен от възможност да го упражнява, считано от 18.11.2006 г.

2.с присъда по нохд № 156/07 г., влязла в сила на 28.07.2007 г., за деяние извършено на 7.01.2007 г., К. е бил осъден на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 343г НК на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години и на 1 г. лишаване от право да управлява МПС.

3.с присъда по нохд № 207/07 г., влязла в сила на 6.02.2008 г., за деяние извършено на 11.11.2007 г., молителят е осъден на основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 343г НК на 5 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим на изтърпяване, глоба в размер на 100 лева и 1 г. лишаване от право да управлява МПС.

Установено е, че за времето от 28.02.2008 г. до 22.07.2008 г. осъденият К. е изтърпял реално наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.

При тези данни, с направеното искане, молителят претендира да е изтърпял наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 207/07 г. на ДРС.

Така направеното възражение не държи сметка за това, че по реда на възобновяването, с посоченото по-горе решение, ВКС I-во наказателно отделение е отменил същата присъда и потвърдителното решение на СОС, в частта по определяне на общо наказание на К. по споменатите три присъди, като е констатирано нарушение на закона тъкмо при приложението на правилата на чл. 25 вр. с чл. 23 НК.

При новото разглеждане на делото осъжданията на К. са анализирани правилно. Налице е съвкупност на престъпленията, предмет на присъдите по нохд №№ 92/07 г. и 156/07 г., т. к. и двете престъпления са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях. В частност - престъпленията са извършени на 18.11.2006 г. и 7.01.2007 г., а присъди за тях са влезли в сила съответно на 5.05.2007 г. и 28.07.2007 г. При тези обстоятелства, съдът правилно, за тази съвкупност от престъпления, е определил едно общо наказание, най-тежкото, а именно 6 месеца лишаване от свобода със зачитане на изтърпяването му - всъщност цялостно изтърпяване.

Не така стоят нещата с престъплението, предмет на нохд № 207/07 г. Същото е извършено на 11.11.2007 г., или след влизането в сила на присъдите по нохд №№ 92/07 г. и 156/07 г. Поради това, престъплението по нохд № 207/07 г. не е в съвкупност с което и да било от престъпленията, предмет на последно посочените дела, а е в съотношение на рецидив, което изключва възможността за определяне на общо наказание по реда на чл. 25 вр. с чл. 23 НК по трите присъди. Наказанието, определено на К. за престъплението, предмет на нохд № 207/07 г. на ДРС подлежи на отделно изтърпяване, както правилно е сторил решаващия съд.

При тези съображения на основание чл. 424, ал. 1 НПК ВКС I-во наказателно отделение