Решение № 1753 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2018 г.

Решение № 1753 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Люцканов от [населено място], срещу решение № 6294 от 31.10.2018 г. по адм. д. № 5347/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са доводи за отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с констатираната липса на конкретизация на основанието за прилагане на принудителна административна мярка, липсата на фактически и правни основания. Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно, в нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е приел, че непосочването на срока, за който се отнема СУМПС не е съществен порок на административния акт. Моли съдът да отмени обжалваното решение, както и оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендира разноски по делото. Ответната страна – младши контрольор в отдел "Пътна полиция" – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна в първоинстанционното производство, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6294 от 31.10.2018 г. по адм. д. № 5347/2018 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на М. Люцканов, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1972/23.04.2018 г., издадена от младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на МПС на М. Люцканов, но не повече от 18 месеца, за това, че е управлявал МПС Ситроен Берлинго с рег. [рег. номер на МПС] в гр. София, с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда. Оспорената заповед е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 568944 от 23.04.2018 г., за това, че на 23.04.2018 г. около 02. 02 ч. в Наказателен паркинг Подуене, Люцканов е управлявал личния си лек автомобил Ситроен Берлинго с рег. [рег. номер на МПС] и при извършена проверка с Алкотест - Дрегер 7410+ с инвентарен № 0003, същият е отчел положителен резултат 0, 64 промила наличие на алкохол в кръвта установено в количество измерен въздух в апарата с проба № 1152, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. На Люцканов е издаден талон за изследване № 0014883, в който се е подписал, че е съгласен с показанията на техническото средство. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че с оглед приложените по делото доказателства и неоспорените фактически установявания, издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е в съответствие с материалноправните разпоредби. По отношение на твърденията в жалбата, че в процесната заповед липсва описание на фактическата обстановка по случая, съдът е приел, че съгласно утвърдената съдебната практика е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания за издаването на даден индивидуален административен акт да бъдат изложени и да се съдържат и в друг акт/документ. В случая такъв документ се явява връчения на жалбоподателя АУАН, в който се съдържа ясно и конкретно описание на фактическите основания, послужили за налагане на принудителната мярка, поради което оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви са счетени за неоснователни. Изложено е още, че фактът, че в заповедта не е посочено за какъв срок се отнема свидетелството за управление е пропуск на административният орган, но той не опорочава заповедта до степен, налагаща отмяната й, тъй като срокът за прилагане на мярката е установен в закона. Решението е правилно. В касационната жалба се преповтарят възраженията от жалбата на първата инстанция, които са подробно обсъдени и се споделят от настоящата инстанция. Съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Не е спорно по делото, че са осъществени фактическите обстоятелства, даващи основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. По делото на АССГ е приложен талон за изследване № 0014883 /л. 9/, в който касаторът се е подписал, че е съгласен с показанията на техническото средство. Неоснователни са възраженията в касационната жалба акцентиращи върху немотивираност на заповедта. Както правилно е приел първоинстанционният съд, заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и установените административнопроизводствени правила. Безспорно е, че касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техническо средство и с медицинско изследване. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Противно на изложеното в касационната жалба, заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт не противоречи на закона и е в съответствие с тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в АУАН съображения са такива и за издаването на самия акт. Тъй като установените в акта факти и обстоятелства не се оспорват от касатора, съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на твърденията за неправилност с оглед неуточняване на срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната административна мярка, административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на временна мярка с непосочване изрично на установения в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства проверката за съответствие на акта с целта на закона. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение