Решение № 2115 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14658/2015 г.

Решение № 2115 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14658/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на К. В. Д. от гр. С. срещу заповед № ЗС-546/30.11.2015 г. на министъра на отбраната на Р. Б.. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с приложимите материалноправни норми, административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което се претендира отмяната й. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и претендира направените по делото съдебно - деловодни разноски. Ответната страна - Министърът на отбраната, чрез своя процесуален представител, адв. Я. в съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата срещу процесната заповед като неоснователна. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - И. П. П. от гр. С. в представено по делото становище, чрез адв. Вълкова, оспорва издадената от министъра на отбраната заповед. Релевира доводи, че имотът предмет на заповедта е частна собственост, поради което моли същата да бъде отменена, като незаконосъобразна. Представя по делото писмени доказателства. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваната заповед № ЗС-546/30.11.2015 г. на министъра на отбраната е разпоредено изземване, на основание чл. 80а от ЗДС от К. В. Д., ЕГН **********, от гр. С. недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ магазин № 1, с идентификатор 68134.4333.1296.1.156, ет. ..., находящ се в гр. С., район "Овча купел", бл. ..., вх. "...". Административният орган е изложил мотиви, че с решение № 40/22.08.2013 г. на Върховния касационен съд, по гражданско дело № 305/2012 г. е прогласена нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, рег. № 70, том XXIX от 21 декември 1991 г. между Министерство на отбраната - поделение 38420 - С. и КФ "АЛЕСС" - К. В. М. и е прието за установено, че държавата чрез Министерство на отбраната е собственик на посочения магазин. Поради това от органа е прието, че са налице предпоставките за издаване на акта при условията на чл. 80а от ЗДС. По делото са приложени следните документи: акт за частна държавна собственост № 09029/18.11.2015 г., договор за покупко - продажба на недвижим имот от 21.12.1991 г., с рег. № 70, том XXIX, между Министерство на отбраната и КФ "АЛЕСС" - К. В. М., решение № 40/22.08.2013 г. по гр. дело № 305/2012 г. по описа на ВКС, Схема № 15-35305/28.01.2015 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С., удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от Столична община и Писмо с изх. № 04-00-1/13.01.2017 г. от управител на ГИС - С. до министъра на отбраната за идентичност на имот, Нотариален акт за покупко - продажба № 48, том. I, рег. № 819, д. № 42/2008 г., Нотариален акт за дарение № 177, том. LXLVI, д. № 19302/19.10.1995 г., Решение № 4208 от 02.12.1994 г. на Районен съд - гр. С., искова молба № 147, рег. № 37337 от 09.11.1993 г. и Нотариален акт № 38, том 38, том LLXV, д. № 23096/10.09.1993 г. От тях се установява, че с посоченото решение на ВКС е прогласена нищожността, поради противоречие със закона на Договор за покупко - продажба на недвижим имот с рег. № 70, том. XXIX от 21.12.1991 г. между Министерство на Отбраната - поделение 38420 и КФ "АЛЕСС" - К. В. М., като е прието, че държавата, чрез Министерство на отбраната е собственик на посочения в заповедта имот. Установено по делото от представените писмени доказателства е също, че жалбоподателят Д. е закупил посочения по - горе недвижим имот с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 48, том I, рег. № 819, д. № 42/2008 г. от И. П. П., като собственик на имота съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177, том LXLVI, дело № 19302 от 19.10.1995 г. При гореизложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: С чл. 80а от Закона за държавната собственост, е уредена специална хипотеза на изземване на държавен имот, въз основа на заповед на министъра на отбраната в случаите, когато този имот е предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание, или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Предмет на спора, повдигнат пред ВАС е издадената от министъра на отбраната заповед и в него могат да се обсъждат само наличието на компетентност, както материалната и административнопроизводствената законосъобразност на акта. Настоящият съдебен състав, счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на материалноправните разпоредби на ЗДС, поради което същата се явява незаконосъобразна. Административният орган, не ангажирал доказателства по отношение на изискването на чл. 80а от ЗДС, че имота се владее или държи от жалбоподателя без основание или на отпаднало основание. Видно от доказателствата по делото е, че процесният имот се владее от Д. от 2008 г. и към настоящия момент на законно основание - Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 48, том I, рег. № 819, д. № 42/2008 г. Формираната сила на присъдено нещо с Решение № 40/22.08.2013 г., постановено по гр. дело № 303/2012 г. на ВКС, с което е обявена нищожността на Договор за покупко - продажба на недвижим имот с рег. № 70, том XXIX от 21.12.1991 г. съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК има действие за този договор, но не и по отношение на издадените и вписани по надлежния законов ред последващи нотариални актове, с които са извършени разпоредителни сделки с недвижимия имот, предмет на заповедта за изземване. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е бил конституиран като страна в исковото производство за обявяване на нищожността на договора от 21.12.1991 г., следователно не е обхванат от силата на присъдено нещо съгласно посочения текст на чл. 298, ал. 1 от ГПК, който гласи, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Следователно срещу жалбоподателя не е налице съдебно решение, с което същият да е признат за несобственик на имота и да е осъден да предаде владението на недвижимия имот, описан в заповедта. Направеното от административния орган оспорване на собствеността върху имота от страна на жалбоподателя може да бъде разрешено само в рамките на друг граждански спор, извън административнопроцесуалното правоотношение по разглеждане на жалбата срещу заповедта за освобождаване на имота. В съдебно производство, образувано по жалба на срещу индивидуален административен акт, се извършва проверка на съответствието на този акт с обективното право, а не се разрешават спорове за вещни или други материални права, подлежащи на разглеждане по общия исков ред. Като не е съобразил изложеното, административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт, тъй като липсва една от кумулативно регламентираните в хипотезата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС фактически предпоставки за това - владението на имота без основание, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а жалбата като основателна следва да се уважи. С оглед изхода на спора на жалбоподателя по делото следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 10 лева, представляващи платена държавна такса, съгласно представено по делото платежно нареждане от 23.12.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,