Решение № 4675 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2025 г.
ВАСПърво отделение07.05.2025 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1639 от 12.12.2024 г., постановено по адм. д. 209/2024 г. по описа на Административен съд Шумен в частта, с която е отменено Решение с рег. 32-838489/30.04.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна.
ОТМЕНЯ Решение 1639 от 12.12.2024 г., постановено по адм. д. 209/2024 г. по описа на Административен съд Шумен в останалата му част
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ в останалата му част Решение с рег. 32-838489/30.04.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, по жалба от Авис стандарт ЕООД, гр. Шумен.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Авис страндарт ЕООД, гр. Шумен сумата от 2 267,92 лв., представляваща осъществените в касационното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, съответно от Авис Стандарт ЕООД, гр. Шумен, чрез процесуален пълномощник, и от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение 1639 от 12.12.2024 г., постановено по адм. д. 209/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен.
Авис Стандарт ЕООД обжалва посочения съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение рег. 32-838489/30.04.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че дружеството е било лишено от възможност да представи доказателства и да вземе становище по отношение на възприетите от административния орган изводи. Сочи, че съдът не е обсъдил възраженията му, като в тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част, отмяна на оспорения митнически акт и присъждане на осъществените разноски за две съдебни инстанции.
Директорът на ТД Митница Варна обжалва решението в частта, с която е отменен горепосочения административен акт. Касаторът поддържа, че решението в тази му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е погасена възможността за определяне на допълнителни държавни вземания по внос от 2019 г. Подчертава, че установените задължения са възникнали в резултат на действия, които са основание за започване на наказателно преследване, поради което приложима е нормата на чл. 103, § 2 от Регламент 952/2013, според която крайният срок за уведомяване се продължава с най-малко 5 г. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, позовава се на практика на ВАС и претендира отмяна на съдебния акт в атакуваната му част, отхвърляне на жалбата срещу митническия акт и в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на поисканите от насрещната страна разноски.
В качеството си на ответник Директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността на касационната жалба на Авис Стандарт ЕООД.
В качеството си на ответник по касационната жалба на Директора на ТД Митница Варна, Авис Стандарт ЕООД, чрез процесуален пълномощник, в о.с.з. оспорва основателността й.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Шумен е законосъобразността на Решение 32-838489/30.04.2024 г. към 64 броя митнически декларации /МД/ с MRN както следва:19BG002005019276R1/08.11.2019,19BG002005019275R2/08.11.2019,19BG002005021176R7/07.12.2019,19BG002005021178R5/07.12.2019,19BG002005021177R6/07.12.2019,19BG002005021667R8/13.12.2019,20BG002005025131R2/08.02.2020;20BG002005028567R0/03.04.2020,20BG002005031674R1/07.06.2020,20BG002005031802R6/08.06.2020,20BG002005033367R0/01.07.2020,20BG002005033364R2/01.07.2020,20BG002005043220R2/11.11.2020,20BG002005044947R0/05.12.2020,20BG002005044952R9/05.12.2020,20BG002005044953R8/05.12.2020,20BG002005044954R7/05.12.2020,20BG002005044951R0/05.12.2020,20BG002005044948R9/05.12.2020,20BG002005044946R0/05.12.2020,20BG002005044950R0/05.12.2020,20BG002005045868R4/17.12.2020,20BG002005045872R4/17.12.2020,20BG002005045877R0/17.12.2020,20BG002005045874R2/17.12.2020,20BG002005045873R3/17.12.2020,20BG002005045888R3/17.12.2020,20BG002005045885R6/17.12.2020,20BG002005045887R4/17.12.2020,21BG002005048443R3/22.01.2021,21BG002005048439R3/22.01.2021,21BG002005048438R4/22.01.2021,21BG002005048435R7/22.01.2021,21BG002005048508R8/25.01.2021,21BG002005048433R9/22.01.2021,21BG002005048430R1/22.01.2021,21BG002005048496R3/25.01.2021,21BG002005050686R6/19.02.2021,21BG002005050691R5/19.02.2021,21BG002005050696R0/19.02.2021,21BG002005052714R0/18.03.2021,21BG002005053023R9/23.03.2021,21BG002005055327R4/20.04.2021,21BG002005055355R0/20.04.2021,21BG002005055351R3/20.04.2021,21BG002005055354R0/20.04.2021,21BG002005055356R9/20.04.2021,21BG002005057188R3/15.05.2021,21BG002005057396R4/18.05.2021,21BG002005057398R2/18.05.2021,21BG002005057397R3/18.05.2021,21BG002005058160R5/29.05.2021,21BG002005059181R7/08.06.2021,21BG002005061019R3/26.06.2021,21BG002005069292R0/13.11.2021,21BG002005069293R9/13.11.2021,21BG002005070020R4/24.11.2021,21BG002005071099R1/11.12.2021,21BG002005071100R6/11.12.2021,21BG002005071101R5/11.12.2021,21BG002005071098R2/11.12.2021,21BG00200507117R8/30.12.2021,21BG002005072116R9/30.12.2021 и 22BG002005073176R1/18.01.2022, издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което са установени публични задължения за досъбиране общо за мито в размер на 42 214,95 лв. и за ДДС в размер на 92 320,71 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114, §1 и §2 от Регламент (EС) 952/2013 във вр. с чл.59, ал.2 ЗДДС.
За да достигне до извод за частична основателност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
С горепосочените митнически декларации Авис Стандарт ЕООД е декларирало под режим "допускане за свободно обращение" описаните в Е. Д. 6/8 на МД стоки, а именно различни марки употребявани автомобили /с повреди/; с произход EU; с износители посочените швейцарски дружества при вписаната декларирана митническа стойност, към която са включени разходи за транспорт, за товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка, при вписан в Е. Д. 4/17 Преференция код "300 - Преференциална ставка на митото без условия или ограничения (включително тавани)" и метод за определяне на стойността - договорна стойност на внасяните стоки /чл. 70 от Кодекса/. Към декларациите са приложени фактури, регистрационните талони за МПС, издадени в Швейцария, ведно със снимки на автомобилите, а декларираните от дружеството размери на дължимите мита и ДДС са внесени.
При възникнали съмнения по отношение на декларираната митническа стойност, посочена в представените фактури за покупко-продажби, в рамките на последващ контрол митническите органи са извършили проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната стойност на стоките, изнесени от Швейцария и допуснати за свободно обращение в България. В отговор митническите служби на Конфедерация Щвейцария са изпратили официалнo писмo с рег. 32-202469/20.06.2022 г. с данни за размерите на продажните цени на съответните превозни средства при износа им от Швейцария. Според митническите органи на Швейцария, приложените към отправеното искане фактури за продажба на автомобилите, не са издавани и подписани от посочения в тях продавач. Те са с невярна информация по отношение на продажните цени, с оглед на което са фалшифицирани. Към това писмо са приложени и заверени копия на фактури, получени от съответните продавачи, съдържащи следната информация:
- автомобил VW PASSAT, шаси: WVWZZZ3CZHE140909 е продаден от Revaz autos SA (CH) за 8 000 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), с експлоадирали въздушни възглавници и повреден двигател и скоростна кутия - фактура 20109/vwp от 09.10.2020 г.
- автомобил VW E-GOLF, шаси: WVWZZZAUZGW904786 е продаден от Huber (CH) за 9 800 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), катастрофирал автомобил и с държава на произход Германия - фактура 7042 от 27.01.2021 г.
- автомобил BMV M5, шаси: WBSJF01060CD23531 е продаден от Revaz autos SA (CH) за 36 000 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), автомобилът претърпял произшествие - фактура 2124/bm5 от 04.02.2021 г.
- автомобил MERCEDES BENZ AMG CLA 45 S; с шаси: W1K1183541144167, е продаден от Revaz autos SA (CH) за 33 500 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), автомобилът претърпял произшествие - фактура 21225/mb от 25.02.2021 г.
- автомобил TESLA S 85 DP, с шаси: 5YJSA7H26FFP72193 е продаден от Revaz autos SA (CH) за 21 000 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), автомобилът претърпял произшествие - фактура 2118/Т от 08.01.2021 г.
- автомобил PORSCHE CAYENNE TURBO S E, с шаси: WP1ZZZ9YZLDA52768 е продаден от Revaz autos SA (CH) за 17 500 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), автомобилът претърпял произшествие - фактура 2148/рс от 08.04.2021 г.
- автомобил DACIA DUSTER 1.6 4х4, с шаси: UU1HSDC5G52270777 е продаден от E.C.EXPORT CENTER SA (CH) за 8 800 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG) - фактура от 07.04.2021 г., като на същата не е отразено страна на произход.
- автомобил JEEP GRANDCHEROKEE CRD, с шаси: 1C4RJFBM3KC634847 е продаден от Revaz autos SA (CH) за 16 000 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), автомобилът претърпял произшествие - фактура 2157/JCH от 07.05.2021 г., като на същата не е отразено страна на произход.
- автомобил BMV X6 M50D, с шаси: WBAGT610X09C46430 е продаден от Revaz autos SA (CH) за 49 500 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), автомобилът претърпял произшествие - фактура 21421/bm от 21.04.2021 г.,
- автомобил TOYOTA COROLLA 2.0 HYBRID, с шаси: SB1K53BE70E010956 е продаден от Revaz autos SA (CH) за 6 200 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), автомобилът претърпял произшествие - фактура 21527/tc от 27.05.2021 г.,
- автомобил Mercedes-Benz AMG GLE 43, с шаси: WDC2923641A107536 е продаден от Revaz autos SA (CH) за 40 500 швейцарски франка (CHF) на Avis Standart EOOD (BG), автомобилът претърпял произшествие - фактура 21527/mb18 от 27.05.2021 г.
След съпоставка на получените фактури с вече представените, митническите органи са констатирали, че те са с идентични по номера и дати, но тези, приложените от швейцарските власти, са на по-висока продажна стойност. С оглед предоставената от митническите органи на Швейцария информация за невярно съдържание на обследваните фактури, длъжностните лица са формирали извод, че внесените автомобили следва да се считат за стоки без произход, за които не следва да се предоставя преференциално третиране, произтичащо от чл. 56, §2, б. г от Регламент 952/2013г./Регламента/ във връзка със споразумението между европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за посочените в таблица 3 митнически декларации стоки и за тях възниква задължение за доплащане на мита и други държавни вземания.
Позовавайки се на констатирани нови обстоятелства и официални документи от проверката по линия на международното сътрудничество относно стойността на 11 употребявани превозни средства от Швейцария, митническите органи са приели, че следва стойността на всички стоки, посочени в Таблица 5, да се определи по реда на член 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като към митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят елементите в съответствие с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според издадените фактури за осъществените транспортни услуги на допуснатите за свободно обращение употребявани автомобили, ведно с издадените за превоза международни товарителници CMR, деклараторът не е прибавил към договорната стойност заплатените от него суми за транспорт в цялост, а те следва да участват при формиране на митническата стойност и данъчната основа на внасяните стоки. Поради липсата на ясно разграничение в търговските фактури на стойността на транспортните разходи до територията на ЕС и разходи след мястото на въвеждане в ЕС, а и с оглед счетоводното отразяване на извършените от вносителя разходи по доставките на стоките, митническите органи са приели, че сумите по издадените фактури за транспортни услуги следва да се считат за разходи, свързани с осъществен външен за ЕС транспорт и да бъдат включени в цялост при определяне на митническата стойност и данъчната основа на внесените стоки на основание чл. 70 във връзка с чл. 71, ал. 1, буква д), т. i) от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
При тази фактически и правни доводи митническият орган е приел, че за 126 стокови позиции по 64 МД и на основание чл. 77, § 1, буква "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, за вносителят са възникнали митнически задължения и изискуеми на основание чл. 54 ЗДДС задължения за ДДС, а това е мотивирало издаването на Решение с рег. 32-459082/03.07.2023 г. от Директора на ТД Митница Варна. Същото е отменено при обжалването му по административен ред от Директора на Агенция "Митници", който е счел, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в изпратеното до дружеството съобщение по чл. 22, §6 от Регламент ЕС 952/2013 не са посочени документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват, както и правото на лицето на достъп до документите и информацията, която митническите органи смятат да използват като основание.
В изпълнение на горното и съобразно чл. 22, §6 от Регламент (EС) 952/2013, с писмо изх. 32-621040/07.11.2023 г. дружеството - вносител е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесните МД. Писмото е получено на 15.11.2023 г., като в него е посочено, че предстои издаване на решение, с което на основание чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 ще бъде коригирана митническата стойност на автомобилите, допуснати до свободно обращение с горепосочените МД, подробно посочени в табличен вид, във връзка с получени данни от митническите служби на Конфедерация Швейцария за действителната продажна цена на посочените автомобили. Уточнено е, че в хода на проверката е установено още наличието на недекларирани суми по издадените фактури от превозвачите на стоките във връзка с осъществени транспортни услуги на допуснатите за свободно обръщение употребявани автомобили, които суми в съответствие с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 ще се включат в митническата стойност на внесените автомобили. Посочено е, че на основание чл. 77, §1, б.а от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 ЗДДС за декларираните с МД стоки ще бъдат взети под отчет сумите както следва: мито в размер на 42 174.95 лв. и ДДС - 92 312.71 лв. В тези размери те са определени и с оспореното решение на Директора на ТД Митница Варна, издадено на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 84 от ЗМ и чл. 56, §1 и §2, буква "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. чл. 77, §1, буква "а", §2 и §3, вр. чл. 87, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (EС) 952/2013, вр. чл. 85, §1, вр. чл. 101, §1, вр. чл. 102, чл. 103 от Регламент (EС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 55 и чл. 56 ЗДДС във вр. чл. 59 АПК.
След анализ на събраните доказателства, първостепенният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но неправилно приложение на материалния закон относно новата митническа стойност по част от конкретно посочените МД.
Според решаващия състав, в хода на осъществената проверката административният орган е изложил подробни съображения, обосноваващи наличието на основателни съмнения относно действителната цена на леките автомобили, както и относно елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата им стойност. Счел е, че правилно са определени митническите стойности на 11 бр. МПС по реда на чл. 70 и 71, § 1, буква д) от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно вписаната цена в представените от митническите органи на Конфедерация Швейцария фактури и при липсата на отразеното в тях основание за преференциално третиране на стоките. Въз основа на проверката, осъществена от швейцарските митнически власти на износителите на процесните автомобили, констатациите от която са обективирани в писмo с рег. 32-202469/20.06.2022 г. и приложените към него фактури, съдът е изтъкнал, че информацията е предоставена от компетентен държавен орган - швейцарските митнически власти и е удостоверена по надлежния ред, съгласно нормативно определените изисквания. Отговорът от швейцарските власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по установена форма и ред, с оглед на което той представлява годно доказателство за извършените от тях действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален свидетелстваш документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. След като не съществува съмнение относно достоверността на предоставената информация, тъй като същата е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, то по аргумент от чл. 11 от Допълнителен протокол относно административна взаимопомощ в митническата област към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария (ОВ L 300, 31.12.1972 г., стр. 189), тази информация може да се използва от договарящите страни в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. Уточнил е още, че митническите органи са определили митническите стойности въз основа на договорната стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71, § 1, буква "д" от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената реална продажна цена, посочена от митническите органи на Конфедерация Швейцария. Така съдът е достигнал до крайния извод, че правилно е определена договорната стойност по смисъла на чл. 70 от Регламент ЕС 952/2013 г. на процесните 11 бр. автомобили в размерите, посочени в таблица 3 към решението - колона износна цена, както и правилно е отказано предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за тези стоки.
Относно допълнително прибавените към договорните стойности транспортни разходи над вече декларираните, съдът е приел, че представените фактури за заплатените транспортни услуги от доставчиците, ведно с приложените към тях международни товарителници CMR, безспорно установяват техният по- висок размер. Изтъкнал е, че установените разходи за транспорт са свързани с внос на стоки на територията на ЕС, поради което имат отношение към определяне на митническа стойност съгласно чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 и влияят при определяне данъчна основа за всяка стока, с оглед на което правомерно органът е прибавил разликата над декларираното към съответните договорни стойности.
Досежно МД 19BG002005019276R1/08.11.2019г., МД 19BG002005019275R2/08.11.2019г., МД 19BG002005021176R7/07.12.2019 г.,МД19BG002005021178R5/07.12.2019г.,МД19BG002005021177R6/07.12.2019г. и МД19BG002005021667R8/13.12.2019 г. решаващият състав е съобразил, че митническите задължения са възникнали съответно на 08.11.2019 г., 07.12.2019 г. и 13.12.2019 г., като от тези дати е започнал да тече тригодишният срок по чл. 103, § 1 МКС. Той е изтекъл съответно на 08.11.2022 г., 07.12.2022 г. и 13.12.2022 г., от което следва, че независимо от спирането, към 30.04.2024г. давностният срок по чл. 103, § 1 МКС е изтекъл. Поради това е приел, че допълнително определените митнически и данъчни задължения по тези МД са погасени по давност, с оглед на което в тази му част оспорения акт е материално незаконосъобразен.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Въз основа на безспорната между страните фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че спорът се концентрира върху предпоставките за определянето на нови митнически стойности и установените допълнителни задължения за мито и ДДС за внесените от Швейцария употребявани пътнически автомобили.
Правилно решаващият състав е счел, че събраните по делото доказателства обосновават възникването на основателни съмнения в митническия орган досежно декларираните договорни стойности на процесните стоки по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. Според мотивите за издаване на оспореното решение, наличието на основателни съмнения произтича от данните, получени от швейцарските митнически власти за превозните средства, декларирани за износ в Швейцария с дестинация България. Същите са събрани в хода на извършена проверка по линия на международното сътрудничество, въз основа на която е установено, че за процесните автомобили са декларирани по-високи износни цени от посочените при вноса договорни стойности на стоките според представените към МД фактури. При тези противоречиви данни за автомобили с идентични характеристики, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираните митнически стойности не са отпаднали, но необосновано е счел, че декларираната договорна стойност на внесените автомобили е по- ниска от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
В своята практика ВАС многократно е уточнявал, че фактурите, издадени от износителите и техните износни митнически декларации не се официални документи и не се ползват с материална доказателствена сила, независимо от това, че са посочени в писмо, съставено от чуждестранни митнически органи. Тези фактури и митнически декларации са частни свидетелстващи документи, издадени от трето лице, каквито са и доказателствата, представени от вносителя пред българските митнически органи. Доколкото фактурите, приложени към писмото на швейцарската митническа администрация, не изхождат от "Авис Стандарт" ЕООД, то спрямо тях не може да се приложи и принципът, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства.
Противно на приетото от първостепенния съд, кръгът от правомощия, предоставени както на националните, така и на чуждестранните митническите органи, изключва възможността тези длъжностни лица да преценяват автентичността на документи и евентуалното им фалшифициране, както и да удостоверяват в кръга на службата им факти, за които се изискват специални знания на графолог, с каквито те не разполагат. Поради това, макар и самото писмо, получено от швейцарските митнически органи да е официален документ, то тази негова характеристика не придава същото качество на информацията, възпроизведена в него. Тази информация се отнася до факти и обстоятелства, които не са се осъществили пред чуждестранния орган, нито са удостоверени от него в качеството му на длъжностно лице, поради което това писмо доказва с обвързваща материална сила само обстоятелствата, че при износа износителят е представил посочените фактури и декларации на съответната стойност. От това обаче не следва извод, че съдържанието на тези фактури е вярно и те са автентични, респективно, че приложените от вносителя са неистински. Налице е колизия между съдържанието на два частни документа с еднаква доказателствена сила, поради което митническите органи е следвало да изложат изрични мотиви защо са игнорирали доказателствената сила на неоспорените фактури, представени от вносителя към МД, давайки превес на съдържанието на представените от износителите, а от там са приели, че е налице основание за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламента. Тъй като в оспореното решение липсват каквито и да е доводи в тази посока, както и съображения във връзка с други събрани доказателства относно действително договорената и платена от вносителя стойност, то основанието за промяна на декларираните митнически стойности на осъществения внос по реда на чл. 70 от Регламента, както и основанието да се откаже предоставянето на преференциално третиране на стоките по Таблица 3, произтичащо от чл. 56, §2, б. г от Регламент 952/2013г. са останали необосновани. Именно върху митническият орган лежи доказателствената тежест за установяването на фактическите и правни основания за издаване на акта, а без мотиви и доказателства, че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната, обжалваното решение се явява издадено в нарушение на изискванията за форма и на материалния закон. /така и Решение 6516 от 15.05.2014 г. по адм. д. 13477/2013 г., Решение 2695 от 12.03.2015 г. по адм. д. 5105/2014 г., Решение 9237 от 21.06.2013 г. по адм. д. 14649/2012 г., Решение 2561 от 13.03.2025 г. по адм. д. 11077/2024 г. по описа на ВАС и др./
Съгласно чл. 70, §1 от Регламента митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Нормата на §2 сочи, че действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съгласно чл. 71, §1, б. д от Регламента при определяне на митническата стойност съгласно чл.70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.
В тази връзка основателно дружеството- вносител поддържа, че извършената от органа корекция на договорната стойност на внесените МПС с разликата над декларирания до пълния размер на транспортните разходи по фактурите, издадени от превозвачите, е неправомерно. Между страните не е спорно, че вносителят е декларирал посочените в таблица 4 от решението транспортни разходи от по 500 лв. на автомобил, към които митническият орган е прибавил разликата над тази сума до пълния размер на транспорта по издадените фактури. Тези поправки на митническите стойности са обосновани с осчетоводяването на транспортните разходи от вносителя в пълен размер и с липсата на ясно разграничение във фактурите от превозвачите на стойността на транспортните разходи до територията на ЕС и след въвеждането им в ЕС. Нито счетоводното отразяване на разходите по фактурите от превозвачите обаче, нито изтъкнатата липса на разграничение в тях на платените суми за транспорт до въвеждане на митническата територия на Съюза, могат да обосноват извода, че цялата транспортна цена следва да се счита за разход, свързан с осъществен външен за ЕС транспорт. Тази презумпция, приложена от митническия орган, няма нормативна основа и не е обоснована с каквито и да е други мотиви или с анализ на маршрута, по който са транспортирани стоките. Неуточнено е останало и мястото, на което тези стоки са въведени на митническата територия на Съюза, поради което оспореното решение и в тази му част се явява немотивирано и материално незаконосъобразно. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази й част, АС- Шумен е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспореният митнически акт бъде отменен.
Горният краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение относно определените нови митнически стойности на всички стоки, посочени в Таблица 5 от него, изключва необходимостта от обсъждането на въпроса доколко допълнително начислените публични вземания по шестте МД от 2019г. са погасени по давност. В тази му част обжалваният съдебен акт, макар и по различни съображения, е правилен като краен резултат и следва да се остави в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на Авис Стандарт ЕООД следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 2 267,92 лв. В този размер се включва и заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение, което се явява съразмерно на фактическата и правна сложност на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение