Решение № 9505 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2009 г.

Решение № 9505 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Пена Йочева Хаджийска от гр. Ловеч, чрез процесуален представител адв. Близнаков, против решение № 4/15. 01. 2009 г., постановено от Административен съд Ловеч по адм. дело № 223/2008 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2887/18. 11. 2004 г. на кмета на община Ловеч, с която на основание § 62, ал. 2 и 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на ползвателя Цоко Йотов Гайдарски е признато правото да придобие собствеността при условията и по реда на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставената му за ползване земеделска земя в местността "Полето" в землището на гр. Ловеч, при граници и съседи: път, Митьо Василев, Атанас Александров, път. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като се поддържа, че не са налице условията за признаване право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че съгласно § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, ал. 1 могат да придобият право на собственост върху земята до 600 кв. м., докато с процесната заповед на ползвателя са предоставени 1000 кв. м., а с плана на новообразуваните имоти площта е намалена на 814 кв. м. Не е ясно в този случай колко е отредената площ, но дори и в тези рамки тя е повече от разрешената по закон. Освен това ответникът не е успял да докаже какъв е характера на построената в имота сграда, както и кога е построена. Самият имот, предмет на оспорената заповед, не е ясно индивидуализиран по номер и площ. Иска се съда да отмени обжалваното решение, като се произнесе по съществото на спора и отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Ловеч, чрез процесуален представител юрк. Печев, представя писмено възражение, с което оспорва подадената касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Заинтересованата страна - Цоко Йотов Гайдарски, чрез процесуален представител адв. Калчев, оспорва касационната жалба. Подробни съображения развива в представени писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователно възражението за незаконосъобразност на процесната заповед, поради това, че на ползвателя се признава право на собственост върху 814 кв. м., тъй като с плана на новообразуваните имоти се установяват границите, номерата на новообразуваните имоти. Макар че в заповедта имотът не е индивидуализиран пълно, това е направено с плана. Същият не е обжалван от касаторите и е влязъл в сила. В § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ са предвидени разпоредби за случаите, когато имотът е с площ над определената, какъвто е настоящият, като е предвиден ред за обезщетение на собствениците, поради което не са налице касационни основания. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд Ловеч в производството по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка против заповед № 2887/18. 11. 2004 г. на кмета на община Ловеч, с която на основание § 62, ал. 2 и 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на ползвателя Цоко Йотов Гайдарски е признато правото да придобие собствеността при условията и по реда на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставената му за ползване земеделска земя в местността "Полето" в землището на гр. Ловеч, при граници и съседи: път, Митьо Василев, Атанас Александров, път. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процедурата по § 62 от ППЗСПЗЗ, както и че са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху процесния имот. За да достигне до този правен резултат съдът подробно е обсъдил елементите от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Правилно е установил, че за да се придобие право на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да са налице комулативно предвидените предпоставки: правото на ползвателя да е учредено от посочените в § 4 актове върху земя на бивши собственици и в имота да има сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, построена преди 01. 03. 1991 г. След анализ на приложените по делото доказателства съдът е достигнал до обоснования извод, че Цоко Йотов Гайдарски (заинтересованата страна по настоящото дело) е легитимиран като ползвател на процесния имот на основание акт на Министерски съвет, упоменат в нормата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Същият се легитимира като такъв с Протокол от 20. 08. 1976 г. на комисията по ТПС при ГНС-Ловеч, съгласно който е оземлен по ПМС № 21/1963 г. с "един декар место в местността "Калето", който документ удостоверява валидно предоставено право на ползване. Не е спорно и обстоятелството, че предоставения му за ползване имот попада върху земя на бивши собственици, възстановена им с решение № 78/16.03.1995 г. на ПК Ловеч. За да са налице всички елементи от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ обаче следва да се установи дали реализирания в имота строеж не попада сред изброените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ постройки, за които изрично е предвидено, че нямат характера на сграда по § 4а от ЗСПЗЗ, както и кога е построена сградата и в частност дали това е станало преди 01.03.1991 г., каквото е законовото изискване. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че в нарушение на изискванията на ЗСПЗЗ застрояването в имота е много над 35 кв. м., а и не се ползва по предназначение. Такива изисквания законът не поставя. Напротив, в § 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ са уредени случаите, при които сградата е със застроена площ над 35 кв. м. или е по-висока от един етаж, като е предвидено ползвателят да заплати в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно разгърната застроена част на сградата в размер, определен от Министерския съвет. За изясняване на характера на застрояването първоинстанционният съд е назначил съдебно-техническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, съгласно която в процесния имот има стопански постройки и сезонна постройка (вила), изградена въз основа на одобрен от община Ловеч проект № 52/1980 г. При тези данни съдът е достигнал до обоснования извод, че сезонната постройка не попада в изключенията по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. По отношение годината на застрояването, вещото лице не е дало конкретно заключение, но по делото се съдържат достатъчно косвени данни, които недвусмислено сочат, че строежа е завършен преди 1991 г. В тази насока са приложените към проекта за сезонна постройка № 52/1980 г. строително разрешение № 52/24.03.1980 г., както и обяснителна записка от 13.03.1980 г. В съдебно заседание, позовавайки се на тези документи, вещото лице е посочило, че строителното разрешение касае сезонна постройка от около 35 кв. м., която понастоящем попада в западната част на новообразуван имот 551.329, отреден за бившия ползвател съгласно одобрения ПНИ. С оглед на всичко изложено дотук, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че по отношение на бившия ползвател са налице всички предпоставки, за да му се признае правото да придобие собствеността по реда на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване имот. Предметният обхват на това право обаче е ограничен от разпоредбата на § 4з, ал. 1, според която гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м. Първоинстанционният съд не е съобразил посочената разпоредба и не е обсъдил наведените в тази връзка оплаквания от жалбоподателката, с което е допуснал нарушение на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, че имота, предоставен на Цоко Йотов Гайдарски по Протокол от 20.08.1976 г. на комисията по ТПС при ГНС-Ловеч, а именно: "един декар место в местността "Калето" е идентичен с имот пл. № 8850 по стария кадастрален план на гр. Ловеч от 1976 г., целият от 1193 кв. м., а така също и с имота, предмет на оспорената заповед, който е индивидуализиран в последната като земеделска земя в местността "Полето", при граници и съседи: път, Митьо Василев, Атанас Александров, път, т. е. на ползвателя му е признато право да придобие собствеността върху целия му предоставен имот с площ от 1193 кв. м., с което е нарушено ограничението по § 4з, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От друга страна следва да се има предвид, че оспорената заповед е постановена през 2004 г., но е съобщена на жалбоподателката едва на 4.09.2008 г. Междувременно е изготвен и приет плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местността "Полето-Лагера", одобрен със заповед № 379/30.06.2008 г. на областния управител на област Ловеч, като на ползвателя е отреден новообразуван имот № 551.329 с площ от 814 кв. м., в западната част на който се намира процесната сезонна постройка. По делото няма данни, че жалбоподателката е обжалвала ПНИ в частта досежно имот № 551.329, поради което следва да се приеме, че планът е влязъл в сила в тази част. При това положение, при осъществяване контрола за законосъобразност върху оспорената заповед, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с влезлия в сила ПНИ, като на ползвателя бъде признато правото да придобие собствеността, но само върху 814 кв. м., по отношение на които вече е признат за собственик съгласно регистъра към ПНИ. По принцип приемането на ПНИ, включително графичното отразяване на предоставените за ползване имоти и записването им в регистъра на името на бившите ползватели, предполага вече приключило производство по § 62, ал. 3 и сл. от ППЗСПЗЗ. В случая обаче, производството е останало висящо, тъй като на страните не е връчена заповедта по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Производството по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ обаче не може да се разглежда самостоятелно от последващото по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ за одобряване на ПНИ. Ето защо в настоящия случай на ползвателя следва да се признае правото да придобие собствеността върху 814 кв. м., индивидуализирани като имот № 551.329 по ПНИ, при граници и съседи, описани в скица № 127/26. 09. 2008 г. Само по този начин производството по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ ще бъде довършено, като същевременно се зачетат вече придобитите от ползвателя права на основание влезлия в сила ПНИ. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като съдът се произнесе по съществото на спора и отмени заповед № 2887/18. 11. 2004 г. на кмета на община Ловеч, като признае правото на ползвателя Цоко Йотов Гайдарски да придобие собствеността при условията и по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставената му за ползване земеделска земя в местността "Полето" в землището на гр. Ловеч, в размер на 814 кв. м., индивидуализирани като имот № 551.329 по ПНИ, при граници и съседи, описани в скица № 127/26.09.2008 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение